Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 471 от 08.07.2025, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Гражданско дело 2850/2024
Вид
Решение № 471
Подписан
08.07.2025
Състав
ЙОВКА БОЙЧЕВА ПУДОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - чл.148 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.66, ал.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.5, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т.2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Казанлък, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510102850 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че Н. М. Т. като кредитополучател ползвал банков кредит, съгласно сключен на *** г. с Б. договор за потребителски паричен кредит, *** ***-***. “Ю.“ АД придобило вземанията по кредита с оглед вписаното в ТРРЮЛНЦ на *** г. придобиване на търговско предприятие на Б..

Отпуснатият размер на кредита за потребителски цели бил в размер на 13000 лв., при договорна лихва -13.77% и ГПР -15.56%. Кредитът бил разсрочен на общо 96 броя равни месени вноски, всяка в размер на 274.22 лв., с падеж на последната вноска 01.08.2031г. По договора за кредит бил сключен и застрахователен договор по сертификат №***-***, премията по която в размер на 4829.76лв., включена в договора за кредит и разделена съгласно месечните вноски по погасителния план. На *** г. кредитополучателят преустановил плащане на дължимите вноски за главница и възнаградителна лихва и изпаднал в забава като по този начин било допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски, считано от датата на изпадане в забава - *** г. С оглед на формираното просрочие, за банката били налице обстоятелства да направи кредита изцяло и предсрочно изискуем. С исковата молба се позовава на предсрочната изискуемост на кредита и изрично изразява воля за обявяване на вземанията по договора за потребителски паричен кредит ***-*** за изцяло и предсрочно изискуеми. Към датата подаване на исковата молба, длъжникът не изплатил дължимите суми за лихви, главница и разноски по договора на “Ю.“ АД, което обуславяло правния интерес от предявяване на осъдителния иск.

Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължал 1 и законната лихва за забава от момента на изпадане в забава до датата на издаване на извлечението, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът било регистрирано по ДДС лице. Към датата на депозиране на исковата молба, размерът на вземането бил общо 23510.68 лв., от които: 13150.93 лв. предсрочно изискуема главница, 8495.36 лв. възнаградителна лихва за периода *** г.- 24.10.2024 г., 1864.39 лв. мораторна лихва за периода *** г.- 24.10.2024г. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди Н. М. Т., с ЕГН-********** да заплати предсрочно изискуемото вземане на “Ю.“ АД, в размер на 23510.68 лв.,от които: 13150.93 лв. предсрочно изискуема главница и мораторна лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното заплащане, 8495.36 лв. възнаградителна лихва за периода *** г. - 24.10.2024 г., 1864.39 лв. мораторна лихва за периода *** г. - 24.10.2024г. Сочи банковата си сметка за доброволно плащане: ***.

Претендира съдебни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Редовно призован не се явява в откритото заседание, не е взел становище по исковите претенции, не е оспорил доказателствата на ищеца и не е представил доказателства.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От възпроизведени на хартиен носител като заверени преписи на електронните документи: договор за потребителски паричен кредит, *** ****** от *** г. сключен между “Ю.“ АД като кредитора и Н. М. Т., с ЕГН********** като кредитополучател, съгласие за обработка на лични данни във връзка с искане за отпускане на кредит или сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит ***-***, приложение към договор за потребителски паричен кредит, *** ******/*** г., приложение №2 към чл.5, ал.1 от ЗПК, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта, декларация за предоставяне на лични данни и информация за тяхната обработка във връзка с искане за отпускане на кредит, или сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит ***-***, декларация за произход на средствата по чл.66, ал.2 от ЗМИП, приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК- СЕВ и преводно нареждане за кредитен превод от *** г. , неоспорени се установява, че кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски цели: 13000 лв., която сума получена от кредитополучателя, със следните уговорени параметри и условия: застрахователна премия:

4829.76 лв.; такса ангажимент: 325 лв.; брой погасителни вноски: 96 бр.; месечна погасителна вноска: 274.22 лв.; обща стойност на плащанията:

26325.12 лв.; ГПР- 15.56 %; годишен лихвен процент- 13.77 %. и погасителен план, в който са посочени падежните дати и оставащата главница, с падеж на първата погасителна вноска- *** г., а последната е с падеж- 01.08.2031 г.

Съгласно договореното между страните, кредитополучателят дължи и “такса ангажимент“, начислена и дължима при усвояване на кредита, която сума се удържа от общия размер на кредита, съгласно договореното в чл.2. изр.последно от договора. Съгласно чл.2 от договора страните са уговорили и дължимост на застрахователна премия, която се начислява и дължи при отпускането на кредита, и се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска 2 за срока на кредита. В чл.5 от договора за потребителски кредит страните уговорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предстрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено, което съдът кредитира на основание чл.202 от ГПК като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно заключението, процесният договор за потребителски паричен кредит, *** ****** от *** год. е с разрешен размер на кредита 13 000.00 лв. Усвояването на средствата от кредита в размер на 12675.00 лева е извършено на *** г. с паричен превод в полза на Н. М. Т.. Сумата е преведена с основание „съгл. договор ***-***“ и наредител “Ю.“ АД. Операцията е документирана с платежно нареждане с уникален регистрационен номер ***1 от *** г. за сума в размер 12675 лева. Сумата в размер на 325.00 лева -такса ангажимент – 2.50 % от размера на кредита е удържана еднократно. По договора за кредит е сключен и застрахователен договор по сертификат №***-***, премията по който е в размер на 4929.76 лева, като същата е включена в договор за потребителски паричен кредит, *** ***-*** от *** г. и е разделена на месечни вноски съгласно погасителния план. Кредитополучателят - ответник не е извършвал никакво плащане на дължими вноски за главница и за възнаградителна лихва и респ. е изпаднал в забава. Размерът на дължимата главница, мораторната лихва и договорната лихва към 24.10.2024 г. по договор за потребителски паричен кредит, *** ***-*** от *** год., по данни от счетоводството на “Ю.“ АД и описани в исковата претенция е общо 23 510.68 лв. както следва: главница- 13150.93 лв.; възнаградителна лихва 8495.36 лв.; мораторна лихва -1864.39 лв. Просрочието по процесния договор за потребителски паричен кредит, *** ***-*** от *** год. към *** год. датата на връчване на исковата молба на ответника, е формирано от 16 броя падежирали и неплатени погасителни вноски, съгласно погасителния план и е в размер на 4 520.19 лева, структурирано по отделни елементи на дълга, както следва: главница 1321.32 лв.; възнаградителна лихва 2283.58 лв. за периода от *** г. до *** год.; застрахователна премия 804.96 лв., мораторна лихва 110.33лв. за периода от 02.09.2023 г. до *** г. След 24.10.2024 година няма извършвани плащания за погасяване на задължения по Договор за потребителски паричен кредит, *** ***-*** от *** г. Годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на 15.56%, калкулиран по договор за потребителски паричен кредит, *** ***-*** от *** г. е формиран от разходите за лихви и разходът за такса ангажимент, която е в размер на 325.00 лева. В о.с.з. вещото лице пояснява, че застрахователната премия не е включена в ГПР.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните 3 правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати претендираната сума, представляваща задължение по договор за заем, което предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, както и релевирано неизпълнение от страна на длъжника. От представените по делото доказателства съдът прие за доказано наличието на заемно правоотношение между страните, изпълнение на задълженията на ищеца– предоставяне парична сума, както и неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на сумите в уговорените срокове, поради което следва извода, че кредитополучателят по процесното кредитно правоотношение е в забава за плащането на месечните вноски по договора, поради което са били налице предпоставките по чл.5 от договора, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично и недвусмислено, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ищецът не е навел твърдения, а и не е представил доказателства, въпреки указаната му тежест на доказване, че преди подаване на исковата молба е уведомил за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Трайна е съдебната практика, че в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост / решение №86/27.10.2020 г. по т.д.№2118/2019 г. на ВКС, I т.о., решение №139/05.11.2014 г. по т.д.№57/2012 г. на ВКС, I т.о., решение №114/07.09.2016 г. по т.д.№362/2015 г. на ВКС, II т.о. и др./. В случая исковата молба/ заедно с приложенията към нея и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК/ е връчена лично на ответника на *** г., от която дата е настъпва предсрочната изискуемост на кредита.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП , а ответникът като кредитополучател е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП . Ето защо действителността на клаузите на процесния договор следва да се съобразят с изискванията на ЗПК и на ЗЗПарг. на чл.24 от ЗПК във вр. чл.143 – чл.148 от ЗЗП. Съгласно Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. по тълк.д.№1/2020 г. на ВКС, ОСГТК с чл.7, ал.3 от ГПК е предвидено изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на договора, но и от общоизвестни или служебно известни на съда факти т.е. съдът следва да обсъди валидността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност.