Определение № 2629 от 07.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2629 гр. Пловдив, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20265300502014 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.Е. И., в качеството и на процесуален представител на К. Д. К. против Определение №8024/29.06.2026г. постановено по гр.д.№2907/2025г. по описа на ПРС, осемнадесети гр.с., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя, за изменение на Решение №2089/30.04.2026 г., постановено по гр. д. №2907/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта за разноските. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения изложени в същата. Иска се от въззивният съд да отмени обжалвания акт, като вместо това бъде изменено решението на първоинстанционния съд, в частта за разноските като претенцията за разноски на дружествата бъде оставена без уважение, алтернативно да се намали присъденото им възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от „Кредисимо“ ЕАД, с което е взето становище относно неоснователността на постъпилата частна жалба. Моли се същата се остави без уважение и да се потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен..

Ответникът по частната жалба „Ай Тръст“ ЕООД не взема становище.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С Решение №2089/30.04.2026 г., постановено по гр. д. №2907/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, първоинстанционния съд е отхвърлил предявения от К. Д. К. против от „Кредисимо“ ЕАД иск за признаване за установено, че е недействителен сключения между тях договор за потребителски кредит от 23.12.2020 и е отхвърлил предявения от К. Д. К. против „Ай Тръст“ ЕООД иск за признаване за установено между страните, че Договор за предоставяне на поръчителство от 23.12.2020г. е нищожен. С постановения първоинстанционен акт К. Д. К. е осъден да заплати на ответниците направени в производството пред първата инстанция разноски.

С обжалваното определение, е оставена без уважение молбата на К. Д.

К., чрез процесуалния му представител - адв. Е. И. за изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноските с искане такива да не бъдат присъждане на ответниците, с доводи, че в тежест на потребителя не се възлагат разноски при спор с кредитодателя. В мотивите си първоинстанционния съд е приел, че тълкуването, че разноски не се присъждат изобщо в тежест на потребителя никога и при никакви положения, когато е предявен какъвто и да е иск в това му качество, с категоричност не е в унисон със спазването на принципа на ефективност, в основата на който стои приетото с Решението на СЕС по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19. Съдът е приел, че във въпросното решение е приета забрана отговорността за разноските да се определя само с оглед размера на недължимо платените суми, които са върнати на потребителя и че решението на СЕС не се ограничава отговорността на потребителя-ищец за неоснователно иницииран от него исков процес, като противен случай, разноски не биха се присъждали и при пълно отхвърляне на иска, а такова произнасяне на Съда липсва.

Настоящият съдебен състав споделя направените първоинстанционния съд правни изводи, по следните съображения.. от

Неоснователно е предявеното с частната жалба възражение за недължимост на разноски в полза на ответниците, поради осигурената с 2

Директива 93/13 защитата на потребителския интерес. Жалбоподателят се позовава на Решение по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което разпоредбите на посочената Директива не допускат национална правна уредба, „която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния й характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми“. Видно от цитираното съдържание на решението, тълкуването на СЕС има предвид случаи, в които искът за връщане на суми е частично отхвърлен, поради невъзможност/затруднение за определяне размера на недължимо платеното. В настоящия случай решението не може да намери приложение, тъй като, както се посочи и по-горе, исковете на потребителя са изцяло отхвърлени с мотив, че липсват доказателства за сключването на договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, между страните.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №8024/29.06.2026г. постановено по гр.д.№2907/2025г. по описа на ПРС, осемнадесети гр.с Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4