Решение № 170 от 12.09.2025, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Тутракан, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. М. Г. при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Г. М. Г. Гражданско дело № 20243430100701 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1 . Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 във връзка с чл.

124, ал. 1, предл. 2 от ГПК от ищеца С. А. И., представляван от адв. Е. П. от Адвокатска колегия - гр. Силистра (л. 129) за установяването на несъществуването на правото на принудително изпълнение върху вземанията на ответника, предмет на издадена Заповед за незабавно изпълнение № 307/24.04.2019 г., по ч. гр. д. № 212/2019 г, по описа на Районен съд - гр. Тутракан, както и предмет на изп. д. № 2024****0401534 на ЧСИ № **** – Г. Г., за заплащане на:

1.1. заета сума по Договор за банков кредит № 097 LD-R-000198/27.10.2010 г, възлизаща на 2 074,98 лв.;

1.2. мораторна лихва върху главницата за периода: 23.04.2019 г. – 30.10.2024 г., възлизаща на 1 275,53 лв., за периода;

1.3. неолихвяеми вземания, посочени покана за доброволно изпълнение изх. № 17405/30.10.2024 г. по изп. дело № 1534/2024 г. на ЧСИ № **** – Г. Г., в размер на 2 672,32 лв. (с Молба вх. № 1260/18.03.2025 г. ищецът е уточнил, че същите представляват 1548,10 лв. (791,53 евро) просрочена договорна лихва от 20.02.2013 г. до 02.04.2019 г. вкл.; 972,69 лв. (497,33 евро) просрочена наказателна лихва от 20.02.2013 г. до 02.04.2019 г.; 11,52 лв. (5,89 евро) законна лихва от 03.04.2019 г. до 22.04.2019 г. вкл.; 140 лв. - разноски за връчване на покани и уведомителни писма – съдът констатира, че тези вземания са включени в заповедта за незабавно изпълнение);

1.4. разноски в заповедното производство, възлизащи на 169,35 лв.;

1

1.5. разноски по изпълнително дело № 1534/2024 г. на ЧСИ № **** – Г. Г., дължими към 30.10.2024 г., в размер на 850,37 лв.

1.6. Ищецът твърди, че в началото на м. ноември 2024 г. получил съобщение за образуване на ИД № 2024****0401534/2024 г. по описа на ЧСИ Г. Г. с район на действие ОС – Силистра. С него същият бил уведомен за задълженията си, описани по-горе. Изпълнението било насочено към трудовото възнаграждение на ищеца, върху което бил наложен запор, като бил уведомен и че ще се пристъпи към опис на вещи.

1.7. Ищецът твърди, че никога не бил уведомяван за извършената цесия в полза на ответното дружество.

1.8. Твърди се, че описаните в изпълнителния лист задължения били погасени по давност, тъй като от издаването на изпълнителния лист на 24.04.2019 г. до образуването на ИД № 2024****0401534/2024 г. били изтекли повече от 5 години, през които спрямо ищеца не били предприемани никакви действия по принудително изпълнение.

1.9. Твърди се, алтернативно, че тъй като вземането било дължимо от 2013 г., то с изтичане на повече от 10-годишен срок същото било погасено.

1.10. Ищецът смята, че тъй като има качеството на поръчител, то по отношение на него бил изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, следователно – не са били налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Във връзка с това оспорва, че му е било съобщено за настъпването на предсрочна изискуемост.

2. Ответникът „Ф. И.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК в законоустановения срок чрез юрисконсулт Е. А. (л. 30), с който оспорва иска като частично недопустим и изцяло неоснователен.

2.1. Сочат се доводи за това, искът е недопустим за сумата над 6 191,98 лв. до пълния размер от 7 042,55 лв., тъй като разликата от 850,37 лв. включвала такси и разноски в изпълнителното производство и публични задължения на ищеца, които не са предмет на иска по чл. 439 от ГПК.

2.2. Ответникът излага доводи, че възраженията за изтекла давност, считано от 2013 г., и за изтекъл срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, са преклудирани, а и неотносими към случая, тъй като не касаят факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (заповедното производство).

2.3. Сочи се, че Заповед за незабавно изпълнение № 307/24.04.2019 г., изд. по ч. гр. д. № 212/2019 г, по описа на Районен съд – гр. Тутракан е влязла в сила на 08.07.2019 г.

2.4. След получаване на изпълнителния титул първоначалният кредитор „П. И.

Б.“ АД (впоследствие цедент) е образувал ИД № 496/2019 г. по описа на ЧСИ Г. Г..

2

2.5. По ИД са искани и извършени следните действия:

2.5.1. На 17.05.2019 г. – молба за образуване на и. д. с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и налагане на възбрана върху негов имот;

2.5.2. На 10.06.2019 г. – наложен запор върху трудовото възнаграждение;

2.5.3. На 11.06.2019 г. – наложен запор върху банкова сметка;

2.5.4. На 12.06.2019 г. – наложен запор върху МПС и банкови сметки;

2.5.5. На 13.06.2019 г. – наложен запор върху банкова сметка;

2.5.6. На 22.04.2021 г. – молба на взискателя за налагане на запор.

2.6. След това са настъпили условията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на ИД и горното е било прекратено.

2.7. След цедирането на вземането ответникът е завел ново ИД с № 1534/2024 г. по описа на ЧСИ Г. Г., в хода на което са поискан/извършени следните изпълнителни действия:

2.7.1. На 10.10.2024 г. – молба за образуване на и. д. с искане за налагане на запори и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ;

2.7.2. На 31.10.2024 г. – наложен запор върху банкова сметка на ищеца и трудовото му възнаграждение.

2.8. Въз основа на изложеното ответникът смята, че претендираното от ищеца изтичане на погасителен давностен срок не е настъпило.

2.9. По отношение неуведомяването на ищеца за настъпилата цесия, ответникът навежда доводи, че същото не се отразява върху дължимостта на претендираните в ИД вземания – т.е. съобщението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не било елемент от фактическия състав на цесията.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 26.10.2010 г. между „П. И. Б.” АД, в качеството ѝ на кредитодател и З. К., в качеството ѝ на кредитополучател, е сключен договор за кредит № 097 LD-R000198/27/10/2010 г. (л. 7 от ЧГД № 212/2019 г. на ТнРС).

4. На същата дата е сключен Договор за поръчителство относно задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, между банката и ищеца по делото – С. И.

(л. 11 от ЧГД № 212/2019 г. на ТнРС).

3

5. На 24.04.2019 г. е издадена Заповед № 307/24.04.2019 г., изд. по ЧГД № 212/2019 г. на ТнРС, с която на З. К. и С. И. е разпоредено да заплатят солидарно на банката:

· 1 060,92 евро – просрочена главница;

· 791,53 евро просрочена договорна лихва от 20.02.2013 г. до 02.04.2019 г. вкл.;

· 497,33 евро просрочена наказателна лихва от 20.02.2013 г. до 02.04.2019 г.;

· 5,89 евро законна лихва от 03.04.2019 г. до 22.04.2019 г. вкл.;

· 140 лв. - разноски за връчване на покани и уведомителни писма;

· законна лихва - от датата на подаване на заявлението от датата на пощенското клеймо – 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;

· 94,95 лв. – внесена държавна такса;

· 90,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

6. Срещу заповедта е подадено възражение от ищеца, което е върнато с Определение № 260021/06.11.2024 г., като просрочено. Връщането не е обжалвано от ищеца. поради тази причина просроченото възражение не влияе върху момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.

7. На 17.05.2019 г. въз основа на заповедта е образувано изп. д. № 496/2019 г. на ЧСИ № **** – Г. Г., като с Постановление от 07.06.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, на банковите му сметки и върху товарен автомобил.

8. На 28.06.2019 г. на ищеца е връчена заповедта за доброволно изпълнение.

9. На 09.07.2019 г. е в влязла в сила Заповед № 307/24.04.2019 г.

10. На 22.04.2021 г. от взискателя „П. И. Б.” АД до ЧСИ е отправено ново искане (вх. № 9824/22.04.2021 г.) за налагане на запор по банковата сметка на ищеца в „Банка ДСК” АД.

11. На 08.06.2021 г. между „П. И. Б.” АД (в качеството му на цедент) и ищеца (в качеството му на цесионер) е подписан договор за цесия (л. 71). Вземанията, предмет на цесията, са описани в Приложение № 1 от договора. По делото е представен модифициарано копие на някои от страниците на това приложение. Назначената по делото съдебна графическа експертиза (СГЕ – л. 180) е установила, че тези копия са изготвени, като част от съдържанието на съответната страница от договора е закрито с бели листчета. Направено е искане по чл. 183 от ГПК приложението да бъде представено в оригинал, което съдът е уважил. В отговор на това ищецът отново е представил (заверен този път от нотариус) препис – извлечение от същите страници на приложението (л. 149), като при изготвянето на преписите съдържанието на оригиналното приложение отново е частично закрито.