Присъда № 3 от 12.03.2026, Районен съд - Исперих

МОТИВИ към присъда № 3 от 12.03.2026 г. по НОХД № 90/2025 г. по описа на Районен съд – Исперих Районна прокуратура – Разград е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Е. Е. А. за това, че на 03.03.2024 г. в с. Л., обл. Разград, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи се в прегръщане, целуване по устните и врата и опипване по гърдите, по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Г. Д. Х., като деянието е извършено чрез употреба на сила – престъпление по чл. 150, ал. 1 НК.

В разпоредителното заседание страните заявиха, че са нА.це основания делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма НПК. След разясняване на последиците по чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласи да не се събират доказателства за тях. Съдът установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, и на основание чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че ще го ползва при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за признатите факти.

В съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Разград поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде определено наказание лишаване от свобода при минималния законов размер, което да бъде намалено с една трета по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, а изтърпяването му да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Защитникът не оспори обвинението и доказаността на фактите.

Акцентира върху младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, липсата на предходни противообществени прояви, установените трудови навици и положителните характеристични данни. Поиска наказание под предвидения в закона минимум и отлагане на изпълнението му по реда на чл.

66, ал. 1 НК.

Подсъдимият заяви, че разбира обвинението, призна се за виновен и изрази съжаление за извършеното. В последната си дума помоли за по-ниско наказание.

След преценка на самопризнанието на подсъдимия и на доказателствените материА., които го подкрепят, съдът прие за установено следното:

Подсъдимият Е. Е. А. живеел в с. П., обл. С.. На 03.03.2024 г. около обяд той отишъл в с. Л., обл. Разград, заедно със свидетеля Г. А. С.. Двамата пътувА. с лек автомобил „Ауди А4“, собственост на подсъдимия и управляван от свидетеля С.. В селото намерили свидетеля ДЖ. Ю.р, който дължал на подсъдимия възнаграждение за извършена строителна работа. Подсъдимият останал за кратко да помага при ремонт на покрив.

По същото време пострадалата Г. Д. Х., която била навършила 14годишна възраст, се намирала със сестра си М. Х. и с други свои близки в дома на свидетелките Б. А. и А. А. в с. Л.. Пострадалата, сестра и част от присъстващите познавА. подсъдимия отпреди. Подсъдимият изпратил чрез приложението Messenger съобщения на Г. с покана да се видят, но тя не му отговорила.

1

М. предложила да повикат подсъдимия пред къщата като шега. След изпратено от нея съобщение подсъдимият пристигнал със свидетеля С.. Той заявил, че желае да се срещне с Г.. След разговор четиримата – подсъдимият, С., Г. и М. – се разбрА. да отидат до неизползвани тоалетни зад училището в селото. Г. и М. отишли пеша, а подсъдимият и С. – с автомобила.

На мястото подсъдимият отвел Г. в помещението на тоалетната, а М. и С. останА. в близост до автомобила. Вътре подсъдимият блъснал пострадалата към стената и я притиснал. Започнал да я прегръща и да я целува по устата и врата, както и да стиска с ръце гърдите . Пострадалата му казала да я остави и направила опит да го отблъсне, но не успяла, тъй като той я държал притисната към стената. Подсъдимият продължил действията си въпреки изразеното от нея несъгласие.

В помещението влязла М., която се развикала на подсъдимия да остави сестра . Той я хванал за ръкава на дрехата и я отпратил. След това разкопчал ципа на панталона си, извадил половия си член и, хващайки главата на Г., започнал със сила да я притиска към него, като настоявал тя да извърши орален сексуален акт. Посегнал и към долнището на анцуга , но пострадалата се отдръпнала и той не успял. Уплашена и разтреперана, Г. извикала сестра си, след което подсъдимият преустановил действията и закопчал панталона си.

М. уведомила Б. за случилото се. Малко по-късно Б. пристигнала с автомобил, управляван от свидетеля М. Н.. М. и свидетелят С. отново влезли в помещението и настояли подсъдимият да остави Г.. Всички излезли, след което подсъдимият и С. напуснА. мястото, а останА.те се прибрА..

Пострадалата останала да пренощува в дома на М. и на следващата сутрин разказала за случилото се на майка си В. А., която подала сигнал в полицията.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че при инцидента пострадалата е получила бледосинкаво кръвонасядане в долната трета на гръдно-ключично-сисовидния мускул отляво, както и лек оток и слаба болезненост при дълбока палпация в лявата странична област на шията. Уврежданията са причинили болка и страдание и по механизъм могат да бъдат получени при еротично захапване и смучене чрез понижаване на извънсъдовото налягане.

Фактическите изводи на съда се основават на направеното от подсъдимия пълно самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК, което обхваща всички факти от обстоятелствената част на обвинителния акт. Самопризнанието е направено лично, след разясняване на процесуалните последици, в присъствието на защитник и при изрично заявено съгласие да не се събират доказателства за признатите факти.

То не е изолирано, а намира достатъчна опора в доказателствената съвкупност от досъдебното производство: показанията на пострадалата и на разпитаните свидетели, протоколите за проведените очни ставки, съдебномедицинската експертиза, комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, данните от изисканите електронни съобщения и останА.те приобщени писмени материА.. Тези доказателствени източници, разгледани във взаимната им връзка, установяват последователността на събитията, срещата между подсъдимия и пострадалата, отвеждането в помещението зад училището, използваната спрямо нея физическа сила, характера на извършените действия и непосредственото поведение след

2 случилото се.

Обективните медицински находки по шията на пострадалата съответстват на описаните в обвинителния акт действия и допълнително подкрепят самопризнанието. Доказателствата са взаимно допълващи се и не съдържат противоречия, които да разколебаят извода за авторството и механизма на деянието. Поради това съдът прие, че са изпълнени предпоставките на чл. 372, ал. 4 НПК, а при постановяване на присъдата, съобразно чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт.

С описаното поведение подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 150, ал. 1 НК.

От обективна страна той е извършил действия, насочени към възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление – притискал и прегръщал пострадалата, целувал я по устните и врата и опипвал гърдите . Действията имат несъмнено сексуален характер и са насочени срещу половата неприкосновеност на пострадалата. Към датата на деянието тя е била навършила 14-годишна възраст.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез употреба на сила.

Подсъдимият е блъснал пострадалата към стената, притиснал я е и е преодолял физическата съпротива, въпреки изричното настояване да я остави и опита да го отблъсне. Употребената сила е била средство за извършване и продължаване на блудствените действия и се намира в пряка функционална връзка с тях.

Престъплението е довършено с извършването на първото действие с блудствен характер при използване на сила. Последвалото поведение на подсъдимия разкрива развитието и интензитета на посегателството, без да изменя дадената с обвинителния акт правна квА.фикация.

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал характера на действията си, възрастта на пострадалата, липсата на нейното съгласие и обстоятелството, че преодолява волята чрез физическа сила. Целял е чрез извършените действия да възбуди и удовлетвори половото си желание. Специалната цел, изисквана от закона, се извежда от естеството, последователността и насочеността на поведението му.

При индивидуА.зацията на наказанието съдът съобрази изискванията на чл. 36 НК, обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, положителните характеристични данни, установените трудови навици и трудова ангажираност, липсата на други противообществени прояви, изразеното съжаление и критичното отношение към извършеното. Самопризнанието е отчетено доколкото, наред с процесуалното му значение за провеждането на съкратеното съдебно следствие, разкрива отношение към стореното.

Като обстоятелства, завишаващи обществената опасност на конкретното деяние, съдът съобрази възрастта на пострадалата, настойчивостта на подсъдимия, извършването на деянието на уединено място, интензитета на упражнената физическа принуда, продължаването на действията въпреки ясно изразеното несъгласие и опита за съпротива, както и причинените болка, 3 страх и унижение. Тези обстоятелства характеризират конкретната тежест на посегателството, без да се отчитат повторно онези признаци, които законът вече е включил в състава на престъплението.

Съдът прие, че съвкупността от смекчаващи обстоятелства и данните за личността на подсъдимия обосновават определяне на наказание под специалния минимум по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Съобразно постановения диспозитив бе определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, което при проведеното съкратено съдебно следствие бе редуцирано по чл. 58а, ал. 1 НК до окончателен размер от една година лишаване от свобода.

Така определеното окончателно наказание съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и е достатъчно за постигане целите на генералната и специалната превенция. По-ниско наказание би подценило тежестта на посегателството срещу половата неприкосновеност на непълнолетно лице, а по-тежко не е необходимо с оглед чистото съдебно минало, социалната и трудовата ангажираност на подсъдимия и реалната възможност поправянето му да бъде постигнато без ефективно изтърпяване.

НА.це са всички предпоставки на чл. 66, ал. 1 НК. Наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и данните за личността му не налагат ефективно изтърпяване. Поради това съдът отложи изпълнението на наказанието за минималния предвиден изпитателен срок от три години. Този срок е достатъчен да въздейства предупредително и възпиращо върху подсъдимия и да осигури проверка на поведението му в условията на свободното общество.

С оглед осъдителния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия направените в досъдебното производство разноски в размер на 737,08 евро, платими по сметка на ОДМВР – Разград.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________________

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1. ____________________

2. ____________________

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№3 гр. Исперих, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ

Съдебни

Анета Д. Цочева заседатели: КА.на Ат. Д. при участието на секретаря РА.ЦА СТ. САПУНДЖИЕВА и прокурора И. К. И. като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Наказателно дело от общ характер № 20253310200090 по описа за 2025 година ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият Е. Е. А., роден на **.**.****г. в гр. Исперих, обл. Разград, с постоянен адрес: с. П., общ. Д., обл. С., ул. „****“ № 2, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 03.03.2024г., в с. Л., обл. Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, изразяващи се в прегръщане, целуване по устните и врата и опипване по гърдите, по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст Г. Д. Х., като деянието е извършено чрез употреба на сила, поради което и на основание чл. 150, ал.1 от НК във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.