Разпореждане № 26176 от 23.03.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 11861/2022
- Вид
- Разпореждане № 26176
- Подписан
- 23.03.2022
- В сила
- 23.03.2022
- Състав
- НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 50096 от 08.06.2022 · НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
- Разпореждане № 62099 от 08.07.2022 · НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
- Определение № 25714 от 01.10.2022 · НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 26176 гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Частно гражданско дело № 20221110111861 по описа за 2022 година
Образувано е по заявление на /ФИРМА/ за издаване на заповед за изпълнение срещу СВ. Р. БЛ. за вземане в размер на сумата от 500,00 лева - главница, ведно със законна лихва за период от 07.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 51,70 лева - договорна лихва за период от 18.04.2021 г. до 18.08.2021 г., сумата 37,91 лева - мораторна лихва за период от 19.04.2021 г. до 22.02.2022 г., 235,75 лева - сума за пакет допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за период от 18.04.2021 г. до 18.08.2021 г., както и разноски по делото.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна лихва, както и за разноските.
По отношение на претендираното възнаграждение.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави.
В случая твърденията на заявителя са свързани с това, че вземанията му произтичат от договор за паричен заем, поради което при преценката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК следва да бъде отчетена изричната императивна уредба на ЗПК, според която кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (чл. 10а ЗПК).
В конкретния случай, претендираното от заявителя вземане за „пакет допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. Описанието на услугите не е ясно и точно определено, като не става ясно за конкретната услуга какво възнаграждение се дължи, а това изискване е задължително съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Отделно от това, същите услуги съставляват по същество такива свързани с усвояването и управлението на кредита, за което законът императивно забранява заплащането на такси и комисионни (чл. 10а, ал. 2 ЗПК). От изложеното следва, че се касае за претенция, която по същество прикрива истинската цел на клаузата, която е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя нейната нищожност (чл. 19, ал. 5 ЗПК).
Ето защо съдът приема, че процесната клауза преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение. По тази причина тя също е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е 1 и в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о./ Ето защо заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. на СРС 43106/07.03.2022г. подадено от /ФИРМА/ срещу СВ. Р. БЛ. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 235,75 лева - сума за пакет допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за период от 18.04.2021 г. до 18.08.2021 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2