Решение № 4867 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4867 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело № 20241100512784 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 12579 от 25.06.2024 г., постановено по гр. д. № 1885/2023 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, е осъден „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД, ЕИК 206882208, със съдебен адрес – гр. София, ул. ********, адв. М. Х., да заплати на „ДГ ФОРС“ ООД, ЕИК 205630784, със съдебен адрес – гр. София, ул. ******** офис 208, адв. П. Ч., на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 11 000.00 лв., представляваща авансово платена вноска по договор за покупко продажба на лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1600 лева – разноски по делото.

Срещу решението на районния съд е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД. В депозираната жалба са изложени съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното решение.

Въззивникът посочва, че решението е недопустимо, тъй като СРС е квалифицирал иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, но въпреки това е осъдил ответника по непредявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Излага, че основанието ищецът да му преведе претендираната от него сума, са търговските отношения на ищеца с „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД във връзка със сключен между тях устен комисионен договор. Твърди, че по силата на сключения комисионен 1 договор „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД е пристъпило към закупуване на лек автомобил Мерцедес Гле 350 и доставяне на същия на ищцовото дружество.

Сочи, че доколкото комисионният договор е неформален, комутативен договор, то за него се дължи обичайното според търговската практика възнаграждение, което в случая е платената сума от 11 000 лева. Счита, че не дължи връщане на исковата сума. Отправя искане за обезсилаване на първоинстанционното решение, в условията на евентуалност моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и отмяна на първоинстанционното решение като неправилно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна- „ДГ ФОРС“ ООД. В открито по делото съдебно заседание излага съображения за правилност на първоинстанционното решение с искане за неговото потвърждаване и присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

По наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, съдът намира следното:

При определяне на правната квалификация на претенцията, съдът следва да се изхожда от твърденията на ищеца за фактите, а не от дадената от него правна квалификация. В случая СРС се е произнесъл по редовна искова молба, с оглед твърденията на ищеца за фактите по делото, поради което не се е налагало оставяне на исковата молба без движение. В откритото съдебно заседание проведено на 09.11.23г. пред първоинстанционният съд страните са заявили, че нямат възражения по доклада на делото и във връзка с дадената правна квалификация като такава по чл. 55, ал. 1 предл. 2 ЗЗД. По отношение на дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, настоящият състав намира следното: изложените от ищеца в исковата молба твърдения, следва да бъдат подведени под нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД - предвид искането за възстановяване на суми, платени на неосъществено основание несключен договор за покупко-продажба на МПС. В изготвения доклад по делото съдът е дал именно тази правна квалификация на спорното право, като правилно е разпределил и доказателствената тежест между страните. С оглед на това, независимо, че в крайния си съдебен акт, е приел, че претендираната сума се дължи на изначална липса на основание - чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съдът се е произнесъл по заявените факти при правилно установена по делото фактическа обстановка.

Предвид изложеното, постановеното първоинстанционно решение се явява допустимо като постановено по предявения иск, с оглед на което заявените оплаквания във въззивната жалба 2 следва да бъдат разгледани по същество:

Спорен пред въззивната инстанция е на първо място въпросът били ли са обвързани страните от договор и какъв е неговият характер.

Ищецът твърди, че на 15.11.2022 г. е заплатил на ответника авансово сума от 11 000 лв. за доставка на автомобил, във връзка с водени с последния преговори за закупуване на л.а. „Мерцедес“ модел „ГЛЕ-350 Д“ с цена 131 700 лв. с ДДС. Ищецът сочи, че е огледал доставения от ответника автомобил и установил, че не отговаря на предварително уговореното. Имал външни дефекти, интериорът не отговарял на предварително представените снимки.

Вследствие на тези несъответствия ищецът не предприел действия по сключване на договор за покупко-продажба. Посочва, че се установило, че ответникът не е собственик на автомобила.

Ответникът „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД оспорва предявения иск.

Твърди, че се е задължил да придобие от свое име и за сметка на ищеца процесния лек автомобил. Сочи, че го е закупил за сумата от 66 045 евро с ДДС. На 23.11.2022 г. автомобилът пристигнал в България, направена му била застраховка ГО, представител на ищеца първо одобрил автомобила, но след няколко дни се отказал от договора без причина. Счита, че е предоставил на ищеца същия автомобил, който последният искал, и че между страните бил налице комисионен договор, по който била дължима комисионна в размер на 11 000.00 лв. Прави евентуално възражение за прихващане с тази сума.

За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че процесната сума е получена от ответника, който не е доказал основание за получаване . Счел е за недоказани въведените от последния твърдения за наличие на основание, на което да е получил процесната сума от 11 000.00 лв., а именно – наличието на договорни отношения по сключен устен комисионен договор между ищеца и ответника по силата на който ищецът, като възложител е възложил на ответника закупуването от името на „ЕКСКЛУЗИВ ЛР КАРС“ ЕООД, но за сметка на ищеца на МПС - лек автомобил с марка „Мерцедес“ модел „ГЛЕ 350 Д“.

Според СРС не е налице хипотезата на даване с оглед на очаквано в бъдеще основание по предложение 2 на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Последната хипотеза във връзка и с дадените задължителни указания по Постановление 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВКС намира приложение при двустранните договори, ако престацията на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, при сделки с отлагателно условие, когато то не се сбъдне и др., какъвто според СРС не е настоящият случай. При липса на сключена валидна сделка, каквато е хипотезата по настоящия спор, даденото е винаги при изначална липса на основание. На пълна липса на основание се приравняват и изразени намерения и водени преговори за бъдещо сключване на договор, включително предварителен такъв, когато договор не е сключен. При горните мотиви, СРС е приел, че ответникът е получил сумата от 11 000.00 лева при начална липса на основание.

Решението е правилно при следните уточнения от въззивния съд.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с 3 оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Съгласно практиката на ВКС на РБ, съответно ВС на НРБ, а именно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на Пленум на ВС на НРБ, в т. 1 от посоченото постановление са разяснени елементите на трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - предаване, получаване и начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго (предл. 1), извършване на престацията с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено (предл. 2) и съществуване на основанието при получаване на престацията и отпадането й впоследствие с обратна сила (предл. 3). Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД урежда връщане на даденото с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено и същата е приложима в настоящата хипотеза. По иска за връщане на даденото поради неосъществено основание в тежест на ищеца е да докаже единствено даването на паричната сума, а в тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил плащането, както и че основанието се е осъществило. Като е посочил основанието с оглед осъществяване на което е платил, ищецът не поема задължението да го докаже. Ответникът не е обвързан от посоченото от ищеца основание, той може да докаже, че в действителност основанието за плащане е друго, както и че то се е осъществило (в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 9/03.02.2017 г. по гр. д. № 2656/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о.). При втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед осъществяването на едно бъдещо основание напр. при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне (ППВС № 1/1979 г .). В хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД при получаване на дадено благо не съществува валидно правно основание, което да оправдае даването и получаването, но страните разумно очакват такова да възникне и с оглед на това очакване предприемат действия, водещи до имуществено разместване. Тази хипотеза обхваща всички случаи, при които не се сбъдва очакваното основание за разместване на имуществените блага. Приема се, че при искане за връщане на дадено по бъдещ несключен договор правната квалификация на иска е тази по чл. 55, ал.

1, предл. второ ЗЗД (виж решение № 403/23.01.2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 217/12.10.2016 г. по гр. д. № 1151/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 150/01.12.2015 г. по т. д. № 2302/2014 г. по описа на ВКС, II т. о.). Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.

55, ал. 1, предл. второ ЗЗД или да е налице обедняване на ищеца, обогатяване на ответника във връзка с бъдещо основание, останало неосъществено.

От съвпадащите по съдържание изявления на страните, както и от съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, настоящият състав намира за установено, че страните по спора са постигнали съгласие продавачът - ответник да закупи и транспортира от Германия в България л.а. Мерцедес Гле 350-Д, който да бъде закупен от ищеца с договор 4 за покупко-продажба след доставянето му в България. В издадената от Ексклузив ЛР карс проформа фактура изрично е посочено, че сумата от 11 000 лева, платена от ищеца, представлява авансово плащане за доставка на автомобил.

Видно от събраните доказателства, страните са извършили поредица от действия, подготвящи покупко-продажбата, в това число уточняване на вида на превозното средство, заплащане на авансова цена, транспортирането му до България, провеждането на предварителен оглед. Тези действия подготвят договора за покупко-продажба, по който ответникът се е задължил да извърши за сметка на ищеца възложените му действия – доставка на л.а.

Мерцедес Гле 350 Д с конкретни характеристики.