Решение № 2395 от 27.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 787/2021
- Вид
- Решение № 2395
- Подписан
- 27.05.2023
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронния подпис
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.3, ал. 1, т. 3 · Закон за кредитните институции
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 4 · Конституция на Република България
- чл. 293 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2395 гр. Пловдив, 27.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20215330100787 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341 против Р. Г. Д., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл.
415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди, че на ********* г. между ответника и трето лице – кредитор „Вива кредит” ООД бил сключен договор за паричен заем № *********, при общи условия и спазване на ЗПК, с предоставена сума от 1000 лева, платима ведно с договорна лихва от 188 лева в срок до ********* г., на 22 вноски, с фиксиран ГЛП 40.32 % и ГПР 49.38 %. Заемът бил усвоен от ответника в брой, при подписването на договора.
Твърди се, че ищецът направил плащания по договора в общ размер на 192 лева, с която били погасени част от вземанията.
С приложение № 1 от ********* г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ********* г., вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен, а следвало да се счита за такъв и с получаване на приложенията към исковата молба в хода на процеса.
Поради липсата на погасяване, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ****/***** г. по ч.гр.д. № 14733/2020 г. по описа на ПРС, IV гр. състав, за следните суми: 922.42 лева – главница; 157.58 лева – договорна лихва за периода ********* г. – ********* г.; 23.08 лева – обезщетение за забава за периода ********* г. – ********* г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда - ********* г. до погасяването.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, постъпило възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен интерес да инициира настоящия процес с предявяване на установителните искове в срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаване на претенциите в пълен размер, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва допустимостта и основателността на исковете.
На първо място твърди, че няма никакви договорни отношения с ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, както и, че не е запозната с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения – цесия от ********* г. и Приложение № 1 към него от ********* г., сключени между „Вива кредит“ ООД и ищеца, поради което и оспорва изцяло, че вземането е прехвърлено в полза на ищеца. Не била уведомена като длъжник по описаната цесия.
На следващо място, оспорва да е получила сумата от 1000 лева, по посочения Договор за заем от „Вива кредит“ ООД, поради което и възразява, че не дължи претендираните суми за главница и лихви.
Моли да се остави исковата молба без разглеждане, като недопустима, тъй като в същата не бил формулиран петитум и бил непълен, а основанието не отговаряло на изложеното в заявлението по чл. 410 ГПК. В условията на евентуалност, се моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 14733/2020 г. по описа на ПРС, ІV гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № ****/***** г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за следните суми: 922.42 лева – главница по договор за паричен заем от № ********* от ********* г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземанията, по който са прехвърлени на ********* г. с Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ********* г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД; 157.58 лева – договорна лихва за периода от ********* г. – ********* г.; 23.08 лева - обезщетение за забава за периода от ********* г. до ********* г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ********* г. до окончателното й погасяване, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение за недължимост, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за нередовност на исковата молба, е неоснователно, тъй като същата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК и при проверка съдът констатира, че предявените искове са допустими. Ищецът е изложил всички обстоятелства, на които основава исковете си, като е посочил основанието, както и по какъв начин е формирана претендираната главница и обезщетение за забава, които вземания съответстват точно на заявения петитум, като е налице пълен идентитет между предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК и Заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 14733/2020 г. по описа на ПРС, ІV гр.с., имаща за предмет същите вземания.
Предвид изложеното, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
За да бъдат уважени така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: че между „Вива кредит” ООД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за паричен заем между ответника и „Вива кредит” ООД, сключен на ********* г., при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски; наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните суми за исковите периоди, както и правомерността на 2 начисляването им; включително наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпване на падежа за погасяването му. Валидно прехвърляне на вземанията в своя полза, както и, че ответникът е уведомен за цесията от цедента.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
По делото като писмено доказателство е приет на хартиен носител Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № ********* от ********* г. /л.6-8/, сключен между „Вива Кредит“ ООД – заемодател и Р. Г. Д. – заемател, за отпуснат заем в размер на 1000 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 24.02.2010 г. с плащането на 22 седмични погасителни вноски, при фиксиран лихвен процент от 40.32 %, а ГПР е 49.38 %. В чл. 1, ал.
2 от договора е уговорено, че заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. В чл. 1, ал. 3 е уговорено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 550 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: поръчител *********, което да представи бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на предоставяне и да отговаря на следните изисквания: навършена 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател от 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер от 1 000 лв., през последните 5 години да няма кредитната история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен”, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. С клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 366.52 лева. Установено е, че неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като размерът на последната в този случай е от 95.66 лева, а общия размер на задължението от 2104.52 лева.
В чл. 1, ал. 1 от договора, е посочено, че страните заявяват, че сключват този договор на основание: 1. предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя или Форма за кандидатстване, попълнена от Заемателя по електронен път на уебстраница – www.vivacredit.bg, представляваща електронен документ по смисъл на ЗЕДЕУУ, както и приложение във връзка с информационните права на субекта на данните – заемател.;
2. СЕФ, предоставен предварително на Заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем или преддоговорна информация, предоставена под формата на СЕФ, касаеща предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 ЗПФУР, посочваща индивидуалните условията на договора за предоставяне на паричен заем, с която заемателят предварително се е запознал, чрез средство за комуникация от разстояние, а именно на уеб-страница – www.vivacredit.bg. Посочено е също, че заемателят декларира, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация.
По делото на хартиен носител е приета – Тарифа на „Вива Кредит“ ООД, относима към Договори за паричен заем „Вивакредит Сега 14 и 30“ или „Вивакредит план“ /л.9-11/.
3
По делото е прието заключение на съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, от което се установява, че на Р. Г. Д. от „Вива Кредит“ ООД е отпуснат паричен заем в размер на 1000 лева по Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № ********* от ********* г., която сума е предоставена и усвоена от Р. Д. в пълен размер на същата дата – ********* г.
Вещото лице установява още, че от датата на отпускане /предоставяне на заем – ********* г. до датата на цесията ********* г. и до датата на подаване на заявлението в съда по чл.
410 ГПК /0611.2020 г./ има и са счетоводно отразени извършени плащания от Р. Г. Д. за погасяване на задължения по процесния договор за заем в общо в размер на 192 лева, от които: 96 лева – на 07.05.2019 г. и на 96 лева – на 21.05.2019 г., с които суми са погасени задължения по компоненти и вноски, както следва: за главница – 77.58 лева; за договорна /възнаградителна лихва – 30.42 лева; за неустойка за неизпълнение на договорно задължение – 33.32 лева и за такса за експресно разглеждане – 50.68 лева. Вещото лице установява, че размерът на непогасените задължения по компоненти са, както следва: 922.42 лева – главница; 157.58 лева – договорна лихва; 333.20 лева – неустойка за обезпечение; 499.32 лева - такса експресно разглеждане; 175 лева – разходи за събиране на просрочени вземания;
31.26 лева – обезщетение за забава от ********* г. – ********* г..
От рамковия договор за цесия от ********* г. и приложение № 1/********* г. към него /л.12-18/, в което фигурира вземането към ответника, се установява, че между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД /понастоящем АД/ е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията по договора за кредит, при което е кредитор относно непогасените задължения.