Решение № 1349 от 23.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1349 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110157553 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*************” ЕАД срещу И. В. М., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 134,33 лева – главница, от която сумата 94,50 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 39,83 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 21,97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2019 г. до 08.07.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът И. В. М. бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „*************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал доставената от ищеца 1 топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент *****, находящ се в гр. ****************************, с абонатен № *********, през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „*********” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.08.2022 г. по ч. гр. д. № 39931 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.

Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника И. В. М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. Х..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. На първо място възразява, че процесният недвижим имот не бил топлоснабден – в същия нямало радиатори, изводи за радиатори или хоризонтални щрангове. Оспорва наличието на сключен между етажната собственост и ищцовото дружество договор за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. Липсвало и решение на общото събрание на етажната собственост за избор на „**********“ ООД за фирма за дялово разпределение, както и искане от страна на ответника за откриване на партида на негово име. Прави възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Третото лице – помагач „**********” ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „*************” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Кирчева. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът И. В. М., редовно призован, се явява лично. Поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковата претенция по основание и по размер. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове. От събраните по делото доказателства се установявало, че процесният имот не бил топлоснабден. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач „**********” ООД, редовно призовано, не изпраща 2 представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия, дейности по третиране на отпадъци и други дейности, обслужващи основните.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот ************************* г. по описа на нотариус С. С., рег. № *****, с район на действие Софийски районен съд, се установява, че на 17.01.2014 г. ответникът И. М. дарил на малолетната си дъщеря К.И.М.а, представлявана от нейната майка и законен представител Д.П., процесния недвижим имот.

Съгласно т. 2 от договора дарителят си запазвал пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху целия даряван недвижим имот.

С договор № Д-0-72 от 09.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София. Възложителят следвало да заплаща извършваната услуга съгласно ценоразпис – Приложение № 2 към договора, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от 2 броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периодите 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 2 броя формуляри за отчет съответно от 21.06.2021 г. и 07.07.2020 г., за процесния имот била начислявана топлинна енергия за сградна инсталация в зависимост от пълния отопляем обем – 92 куб. м. и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер (за отоплителен сезон 01.05.2019 г.

– 30.04.2020 г. бил отчетен 1 куб. м. потребена топла вода, а за следващия отоплителен сезон – 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. – 0 куб. м.). Показанията на апартаментния топломер за целия исков период били 0. Във формулярите за главен отчет има положен подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „*************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е предложил на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ).

Следователно, приложените по делото общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „*************” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от общите условия клиентите били 3 длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

Допусната е по искане на страните съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че абонатната станция на адрес гр. ****************** била въведена в експлоатация през 2008 г. От ТР „София“ била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в сградата в режим на етажна собственост, измерена в кВтч.

Данните от общия топломер се отчитали ежемесечно към 0,00 часа на първо число на месеца съгласно нормативните правила. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.

„технологични разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки месец и същата следвало да се заплати от потребителя. В процесната сграда през исковия период услугата топлинно счетоводство била извършвана от „**********“ ООД. В **** бил монтиран апартаментен топломер с фабр. № *********. През имота преминавал вертикален щранг – тръба с топлоносител, захранваща апартаментите по цялата вертикала. От вертикалния щранг имало отклонение към разпределителното табло, в което бил монтиран апартаментният топломер. При извършен оглед на място вещото лице констатирало, че в апартамента нямало и никога не е имало монтирани радиатори или водещи до тях тръбни хоризонтални връзки в циментовата замазка на пода от разпределителната кутия. В апартамента не се ползвала топлинна енергия за отопление – показанията на апартаментния топломер били „0“ и за двата отоплителни сезона от исковия период. Отоплението в жилището се осъществявало посредством монтиран климатик и ел. радиатори. Вещото лице установило по представените от третото лице – помагач формуляри за отчет, че за процесния апартамент се разпределяла топлинна енергия за сградна инсталация според пълния отопляем обем на апартамента и за битово горещо водоснабдяване по данни от един надлежно монтиран и узаконен водомер. Отопление в общите части нямало. Топлинната енергия за сградна инсталация била определена като разлика между общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и била разпределена между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем по проект – 92 куб. м. за процесното жилище съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден на „*************“ ЕАД от 4 председателя на управителния съвет на ЕС на 28.09.2008 г. През м. 04.2017 г. в процесния имот бил монтиран електрически бойлер за затопляне на вода за битови нужди. За отоплителен сезон 2019/2020 г. била отчетена консумация на топла вода за битово горещо водоснабдяване от 1 куб. м. на стойност 6,185 лева, а за следващите отчетни периоди такава не била начислявана. За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по фактури в размер на 103,80 лева не включвала просрочени суми от предходни периоди. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен № ********* било извършено съгласно действащите през съответния период цени на топлинната енергия и възлизало общо на -11,35 лева (за връщане) за целия исков период.