Решение № 176 от 18.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ **6 гр. ***, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20265220200062 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата от К. К. В. от град ***, , с ЕГН ********** против Наказателно постановление № ************* г. издадено от Началник група в ОДМВР- ***, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.**5а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 3 000 лева/1 533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като издадено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка и неизвършване на вмененото нарушение, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага доводи по същество в подкрепа на искането за отмяна на НП.

Въззиваемата страна - АНО редовно призован не се явява. Не се явява и 1 процесуалният му представител, от който по делото е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска.

И двете страни искат присъждане на разноски, а от страна на процесуалния представител на ответника се прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

РС – ***, след като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на ****** г. в 22,11 часа, в гр.***, на кръстовището на ул.„*****“ и ул. „****“ е управлявал личния си лек автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ ******, като е използвал пътя за други цели извън неговото предназначение за превоз на хора и товари.

Пояснено е, че жалбоподателят като водач на посоченото МПС, движейки се по ул. „****“ навлиза в кръстовището с ул.„*****“ и извършва маневра завой наляво, като при мокра настилка преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез презавиване и рязко подаване на газ, довежда автомобила до загуба на сцепление на задните колела, движейки се напречно на платното за движение и по този начин създава реална опасност за останалите участници в движението.

Горното било възприето от свид. ****, който живеел в жилищна кооперация на ул.„*****“ № **. Свид.*** заедно със съпругата си бил на терасата. Двамата системно ставали свидетели на подобно поведение със същия автомобил през тъмната част на денонощието, но на ****** год. за първи път успели да видят регистрационния му номер. Веднага след това съпругата на свид.*** телефонирала на тел.112 и съобщила за „дрифтене“ с лек автомобил „Нисан Микра“ в бледо жълт цвят и рег. № ******, който според нея бил шофиран от „необуздан тинейджър“.

Още на 01.12.2025 год. свид.*** подал писмена жалба до ОДМВР – ***, към която приложил 3 бр. видеозаписи от дати 11.11.2025 год. и ****** год., направени от домашната му видеокамера, възпроизведени на външен носител, за нуждите на проверката. На тях ясно се виждал автомобилът /без 2 регистрационния номер/ и начинът, по който бил управляван.

По жалбата на свид.*** било взето отношение, като след справка в база данни бил установен собственика на лек автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ ******, а именно жалбоподателя. Последният бил призован в РУ- ***, където му били предоставени 2 бр. декларации във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. В декларацията за дата ****** год. и час 22,11 жалбоподателят потвърдил, че личният му лек автомобил „Нисан Микра“ с рег.№ ****** бил управляван от него, като допълнил че не си спомня да е бил на мястото. При така установеното свид. Т. Б. – мл. автоконтрольор в ОДМВР - ***, сектор „Пътна полиция“, комуто била разпределена преписката, след като изгледал видеозаписите и установил че видяното напълно подкрепя изложеното в жалбата на свид.***, състав срещу жалбоподателя, в негово присъствие 2 бр.

АУАН, за извършени нарушения на чл.104б, т.2 от ЗДвП на дати 11.11.2025 год. и ****** год. АУАН били предявени и екземпляр от тях бил връчен на жалбоподателя срещу подпис. По отношение на АУАН за нарушението на дата ****** год. жалбоподателят посочил при предявяване на акта, че възразява, като упражнил и правото си писмено възражение в законовия срок.

Възражението не било прието за основателно. Така въз основа на АУАН касателно нарушението на ****** год. било издадено атакуваното в настоящото производство НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 05.01.2026 г., видно от разписката към санкционния акт.

Жалбата против НП била подадена от санкционираното лице лично до съда чрез АНО на 13.01.2026 год., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на приобщените по делото писмени и веществени доказателства и показанията на свидетелите Т. Б. и ****, които съдът кредитира напълно, тъй като същите са логични, последователни, еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви, съответни на приобщените по делото писмени и веществени доказателства. Свидетелите нямат лично познанство с жалбоподателя, поради което нямат личен интерес да го уличават в нарушение, което той да не е извършил. Съдът цени и приобщените по делото 3 писмени и веществени доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие. Видеозаписът, онагледяващ пътната обстановка на мястото описано в НП на ****** год. в 22,11 часа, както и записът от обаждането на тел.112, възпроизведени в открито съдебно заседание с участието на страните не бяха оспорени като манипулирани, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. На видеозаписа ясно се вижда начинът на управление на процесния лек автомобил и то е напълно съответно на описаното в НП и установеното чрез показанията на свид.***. Нещо повече: На следващ запис, също възпроизведен и по този начин приобщен като веществено доказателство по делото се вижда как същият автомобил се връща обратно – в 22,15 часа и в кръстовището предприема подобно движение, чрез рязко презавиване и загуба на сцепление на задните гуми, съпроводено с напречно на пътното платно движение. Ясно след отдалечаването на автомобила се виждат следите от гумите на пътното платно. Установява се от показанията на свид.*** че всичко това било съпроводен от силен шум от „свирене“ на гуми. От всичко това следва, че деянието на ****** год. в 22,11 часа, за което е наказан жалбоподателят е преднамерено и целено.

Вярно е, че на видеозаписа не се вижда регистрационния номер на автомобила, но не може да има съмнение че съпругата на свид.*** е съобщила на незабавно подадения на тел.112 сигнал точно номера, който са видели със свид.***. Достоверността на казаното от тях се установява от съвпадението с марката, модела и цвета на автомобила при направената справка в базата данни. На записа не се вижда и водача на автомобила, но авторството на деянието се доказва по един безспорен начин от декларацията във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, която жалбоподателят е попълнил лично и в която не е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила в 22,11 часа на ****** год. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП: „ Собственикът на пътното превозно средство, а когато в свидетелството му за регистрация е вписан ползвател – ползвателят, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът, съответно ползвателят, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не декларира на кого е предоставил превозното средство“.

4

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, съображенията за което са следните:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка касателно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя. Съставен е от компетентен орган в кръга на правомощията му, с оглед обстоятелството, че актосъставителят – свид.Т. Б. е заемал длъжността мл. автоконтрольор в ОДМВР - ***, сектор „Пътна полиция“, и съгласно т.2.1 във връзка с т.1.3.2 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е имал тази компетентност ( заповед на л.27-л.28 в делото). НП също е съставено от компетентен орган, съгласно т.3.7. от посочената заповед, тъй като съставителят на НП е заемал длъжността Началник група в ОДМВР- ***, сектор „Пътна полиция“. Спазени са и сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. При съставянето на двата акта са спазени и разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, което е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства, елементи от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация - вид, марка, регистрационен номер и собственост на управлявания автомобил и какви точно действия са били извършени с него, очертаващи съставомерния признак – използване на път за обществено ползване за други цели освен за превоз на пътници и товари. Видно от АУАН и НП е, че е посочено качеството на субекта на нарушението, а именно водач на процесното МПС.

От събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства се установява по един несъмнен начин, че чрез посочените действия презавиване и рязко подаване на прекомерна газ, съпроводено от силен шум от „свирене“ на гуми / в този смисъл са показанията на свид.***/ жалбоподателят преднамерено е извел управляваното от него МПС от нормалната му динамична устойчивост. Жалбоподателят е съзнавал че чрез това си поведение използва МПС не за превоз на хора или товари, т.е. по 5 неговото предназначение, а с друга, различна цел. Казано с други думи деянието му е умишлено, по арг. на чл.6 от ЗАНН. Имайки предвид изложеното горе и предвид възраженията в жалбата трябва да се каже, че не е необходимо в АУАН и НП да се посочи с каква точно цел е използван автомобила, още повече че тя е ясна, предвид описаните действия и поведение на водача и на МПС вследствие на неговото поведение. За целите на административно наказателното производство не е нужно да се установи и как е постигнат конкретния ефект - загубата на сцепления на задвижващите колела и последвалото движение на автомобила напречно на пътното плътно, след това и движението наляво и надясно- зигзагообразно, след като това негово външно проявление не е нормално движение на автомобила на платното за движение, което е предназначено за движение и на други пътни превозни средства. Не може да се постави под съмнение обаче, че този начин на движение е резултат именно на определен начин на боравене със системите на автомобила, при което той се отклонява от траекторията на правомерното си движение. В разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП законодателят не е посочил лимитативно действията на водачите на МПС, които следва да се считат за ползване на пътищата отворени за обществено ползване с други цели. В конкретния случай поведението на жалбоподателя, видно от видеозаписа и показанията на свид.***, намерило отражение коректно в описанието на нарушението в АУАН и НП, в достатъчна степен конкретизира противоправните му действия като водач. Следва да се има предвид, че тези действия са предприети на път отворен за обществено ползване в града с достатъчно уширение и пространство, което предоставя възможност за извършването на подобни нерегламентирани движения на автомобила. И точно от това се е възползвал жалбоподателя, ползвайки по този начин обаче неправомерно пътя, в разрез със забраната по чл.104б т.1 от ЗДвП, защото този начин на управление от негова страна показва именно използването на този обществен път за друга цел- използване на обществен път за други цели, а не по предназначението му. Тук е мястото да се каже, че посоченото в писмото на Съюза на българските автомобилисти / л.58 - . 59 в делото/, че с процесния автомобил предвид техническите му характеристики класически, устойчив дрифт не може да се осъществи, е без значение. Жалбоподателят не се обвинява за това че се е справил успешно с техниката на шофиране, известна като „дрифт“, а за това че не е използвал МПС според основното му 6 предназначение – за превоз на пътници и товари.