Решение № 3100 от 08.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3100 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100506911 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Н.Г.Ч. срещу решение от 07.04.2022 г. по гр.д. №61727/2021 г. на Софийския районен съд, 70 състав, с което е признато за незаконно уволнението на ищеца С. Б. Т., извършено със заповед №ЛС-80/01.09.2021 г. на командира на Н.Г.Ч. и е отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, възстановена е на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ С. Б. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили, жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца С. Б. Т. на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ сумата от 10 724,94 лв. – обезщетение в размер на брутното и трудово възнаграждение за период от шест месеца, през който е останала без работа поради уволнението, а именно: от 01.09.2021 г. до 01.03.2022 г., ведно със законната лихва от 28.10.2021 г. до окончателното погасяване, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски по делото, както и да заплати по сметка на СРС държавна такса за уважените искове.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи, че изводът на първоинстанционния съд, че процесната уволнителна заповед не е мотивирана не намира опора в събраните по делото доказателства. Поддържа, че по делото е установено, че ищецът не отговаря на изискванията за образование в съответната професионална област, направление и специалност, определени в новата длъжностна характеристика, за което ищецът е била уведомена още преди получаване на предизвестието за прекратяване на трудовото и праввоотношение.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявените кумулативно съединени искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. Б. Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и 1 моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за разликата над посочения по-горе размер, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по следните съображения:

Уволнението по чл.328 ал.1 т.6 КТ изисква няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно: факти /мотиви/, относно това кой от двата фактически състава е налице – липса на образование или квалификация; в случай, че са посочени и двата, съдът е длъжен да ги разгледа и само ако и двата не са налице, следва да отмени уволнението като незаконосъобразно; да е настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността, установена в нормативен акт или длъжностна характеристика, която да е редовно връчена на служителя, преди връчване на уволнителната заповед; необходимо е връчването на длъжностната характеристика да предхожда уволнителната заповед, тъй като по този начин работникът или служителят разполага с възможност да представи доказателства за това, че евентуално отговаря на новите променени изисквания; промяната в изискванията трябва да следва сключването на трудовото правоотношение; работникът или служителят да не отговаря на новите променени изисквания за заемане на длъжността. Съгласно ТР №4/2017 г. на ОСГК на ВКС н е е налице основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, но е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по тази разпоредба, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съгласно константната практика на ВКС, обобщена в р ешение №97 от 18.08.2022 г. по гр.д. №2820/2021 г., IV ГО, преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност - тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма, да не се злоупотребява с право или да не се установява дискриминационен подход.

В доказателствена тежест на ответника – работодател е да установи наличието на всички обстоятелства по законосъобразността на уволнението.

В конкретния случай в исковата молба ищецът е твърдяла, че уволнението и е незаконосъобразно, тъй като уволнителната заповед не е мотивирана, не е посочено на кое от двете основания по чл.328 ал.1 т.6 КТ се извършва уволнението, в предизвестието за прекратяване на трудовото и правоотношение се сочи изменение на длъжностното разписание, както и че отговаря на новите изисквания за заемане на длъжността по отношение на съответната професионална област. Релевирала и възражение за злоупотреба с 2 право по смисъла на чл.8 КТ.

По делото не е спорно, а и е установено от събраните по делото доказателства, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемала длъжността длъжност „Главен експерт“ в Представителния ансамбъл на въоръжените сили.

На ищеца на 01.09.2021 г. е връчено предизвестие, рег. №СИ-16-3714/01.09.2021 г., за прекратяване на трудовото и правоотношение на основание чл.326 ал.2 вр. чл.328 ал.1 т.6 КТ поради изменение на длъжностно разписание. Със заповед на командира на Националната гвардейска част №ЛС-80/01.09.2021 г. трудовото правоотношение на ищеца с ответника е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, считано от 01.09.2021 г. Заповедта е връчена на ищеца лично на 01.09.2021 г.

Неоснователни са твърденията на ищеца, че процесната уволнителна заповед е незаконосъобразна, тъй като същата не е мотивирана и тъй като не е посочено изрично на кое от двете основания по чл.328 ал.1 т.6 КТ се извършва уволнението. При спор за законосъобразност на извършеното прекратяване на трудовия договор от значение ще е именно посоченото в мотивите на заповедта основание за прекратяването, а не друго такова, дори и то да е съществувало реално към момента на прекратяването. Задължението за излагането на мотиви към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е свързано на първо място с осигуряване на възможността на работника или служителя да защити правата си при оспорване на прекратяване и на второ място с различните правни последици на отделните основания за прекратяване. Конкретното съдържание и обема на мотивите са различни с оглед на отделните основания за прекратяването на трудовия договор. Доколкото изложените в заповедта за прекратяване на трудовия договор мотиви са именно във връзка с осъществяване на правото на защита на работника или служителя, то липсата на такива ще е основание за незаконност на прекратяването. Ако обаче изложените мотиви са неточни, непълни или неясни, но се установи, че работодателят е извършил сериозна предварителна подготовка на уволнението, че е довел своевременно до знанието на работника или служителя точното основание за уволнението и че преди да заведе делото работникът или служителят е бил наясно относно причините на уволнението и основанието, довели до прекратяване на трудовото му правоотношение, не може да се приеме, че уволнението е незаконно само поради обстоятелството, че в заповедта не е посочено точното основание за прекратяване на трудовия договор. В този случай, а и във всички останали, когато работникът или служителят е бил наясно с причините за уволнението, въпросът дали правото на прекратяване на трудовия договор е упражнено в съответствие със закона ще зависи от това дали са се осъществели правнорелевантните факти от значение за основанието, на което е прекратен договора /така в решение №4/27.01.2014 г. , постановено по гр.д. №4608/2013 г. по описа на ВКС, IV ГО, решение №295 от 29.03.2017 г., постановено по гр. д. № 1178/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО и др./.

От това следва изводът, че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е мотивирана чрез посочване на правното основание за това, а именно: чл.328 ал.1 т.6 КТ, и чрез самия текст на разпоредбата, но работодателят не е посочил точно кое от двете предвидени в разпоредбата основания прилага. Това е видно и от описаното по-горе предизвестие за прекратяване на трудовия договор на ищеца, което и е връчено едновременно със заповедта за прекратяване на договора. В него е също е посочено, че то се отправя на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. Само по себе си посочването на разпоредбата на чл.328 ал.1 т.6 КТ без да е конкретизирано, кое от предвидените в нея две основания се прилага не е основание за незаконност на уволнението /така цитираното погоре решение №295 от 29.03.2017 г., постановено по гр. д. № 1178/2016 г. по описа на ВКС, IV ГО/.

От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „Главен експерт“ в Представителен ансамбъл на въоръжените сили, утвърдена от командира на 3

Националната гвардейска част на 27.03.2019 г. и връчена на ищеца на 27.03.2019 г., се установява, че изискванията за длъжността включват: минимална образователна степен – бакалавър; професионална област – изкуства; професионално направление – музикално и танцово изкуство; минимален професионален опит – 2 г. в областта на функциите на длъжността; допълнителна квалификация/обучение – да умее да работи и ползва компютърни информационни системи, приложения и програми; ниво на достъп до класифицирана информация – не се изисква определено.

Със заповед на командира на Н.Г.Ч. №РД-2/04.01.2021 г. е създадена комисия за разглеждане и актуализиране на длъжностните характеристики на военнослужещите и цивилните служители.

По делото е представена извадка от заповед на министъра на отбраната №ОХ021/07.06.2021 г. за извършване на организационно-щатни промени в Н.Г.Ч..

Със заповед на министъра на отбраната №ОХ-633/23.07.2021 г. е заповядано от 01.09.2021 г. да се извършат изменения в длъжностното разписания на Н.Г.Ч., като в Представителния ансамбъл на въоръжените сили се впишат нови длъжности: главен експерт и старши експерт.

Със заповед на командира на Н.Г.Ч. №РД-359/11.08.2021 г. е заповядано до 12.08.2021 г. началникът на отделение „Личен състав“ и ръководителят на Представителния ансамбъл на въоръжените сили да запознаят личния състав на ансамбъла с извършените изменения в длъжностно разписание №БМ-650 за Н.Г.Ч. и с изискванията за заемане на длъжностите, съгласно утвърдените длъжностни характеристики, описани в протокол с рег.

№СИ-163440/10.08.2021 г., и до 17.08.2021 г. личният състав на Представителния ансамбъл на въоръжените сили да представят информация: заявление с приложени документи, удостоверяващи съответствието на служителя с изискванията за заеманата от него длъжност, залегнали в новите длъжностни характеристики.