Решение № 561 от 14.06.2023, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Кюстендил, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. А.а като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20211520100884 по описа за 2021 година

Й. А. А., ЕГН: ********** и В. В. А., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Кюстендил, ***, бл. 8, вх. Д, ет.5, ап. 99, чрез адв. С. С. – АК – Кюстендил, ***, ет. 2 са предявили против Б. С. О., ЕГН: **********, с адрес: ******** иск за разпределение ползването на следния имот: 1/3 идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: *******, целият състоящ се от 665 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 3378, 3379, квартал 53, парцел V, ведно със самостоятелен обект СГРАДА с идентификатор ***, с адрес на имота *******, етаж I, със застроена площ от 20 кв.м., на едно ниво, с предназначение на самостоятелния обект – за обслужваща дейност за битови нужди, ведно с прилежащото АНТРЕ, отделен вход, ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, под кухнята на Н.К. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ над самостоятелния обект, както и съответните идеални части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта – няма и над обекта – *** и

1

***, който самостоятелен обект се намира в сграда 1 (едно), разположена в същия поземлен имот – *** и СТОПАНСКА

ПОСТРОЙКА, с идентификатор ***, със застроена площ 14 кв.м. на един етаж, разположена в същия поземлен имот ***, при съседи: ***, *** и ***, при права за страните, както следва: - 2/3 ид.ч. общо за ползване от ищците и 1/3 ид. ч. за ползване от Б. С. О., ЕГН: **********, с адрес: ******** Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът О. изразява становище за допустимост на разпределението като предлага това да се осъществи по предложен от него вариант. Впоследствие същият навежда доводи за липса на валидно учредено в полза на ищците право на ползване досежно процесния имот, поради което и искът се явявал недопустим.

В съдебно заседание, молбата се поддържа от ищците чрез процесуалния им представител и оспорва от ответника Б. О. по изложените от него съображения.

В хода на процеса ищцата А. е починала, като с протоколно определение на съда от 12.01.2022г. (гърба на л. 89 от делото) производството е прекратено по отношение на нея и като страни са конституирани Д. Б. О., ЕГН: **********, ******** и М. Б. О., ЕГН: **********, последната, действаща в процеса чрез пълномощника Н.Й.Т. (майка), ЕГН: **********, ******, същите собственици на процесния имот, а за по 1/6 ид.ч. от същия и с активизирало се право на ползване като правомощие, част от съдържанието на вещното право на собственост.

Ответникът М. О. изразява становище за допустимост и основателност на претенцията като признва иска и моли при разпределяне ползването на имота да бъде определен общ дял за ползване на нея и дядо й – ищеца Й. А..

Ответникът Д. О. не изразява становище в срока за това действие.

Съдът, след като прецени събраните в хода на процеса доказателства, както поотделно, така и в съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на представените по делото Нотариален акт за покупкопродажба № 69, том II, дело 559/1987г. и Нотариален акт за покупко- 2 продажба на недвижим имот № 183, том V, дело 1743/1993г., Н. О., понастоящем Т. (дъщеря на ищците, в т.ч. на починалата в хода на процеса В.

А. – спр. Удостоверение за наследници изх. № 06676/07.12.2021г.) се легитимира като собственик на процесния недвижим имот, представляващ 1/3 идеална част от Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-96/28.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: *******, целият състоящ се от 665 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 3378, 3379, квартал 53, парцел V, ведно със самостоятелен обект СГРАДА с идентификатор ***, с адрес на имота *******, етаж I, със застроена площ от 20 кв.м., на едно ниво, с предназначение на самостоятелния обект – за обслужваща дейност за битови нужди, ведно с прилежащото АНТРЕ, отделен вход, ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, под кухнята на Н.К. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ над самостоятелния обект, както и съответните идеални части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта – няма и над обекта – *** и ***, който самостоятелен обект се намира в сграда 1 (едно), разположена в същия поземлен имот – *** и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА, с идентификатор ***, със застроена площ 14 кв.м. на един етаж, разположена в същия поземлен имот ***, при съседи: ***, *** и ***.

Липсва спор по делото, че последният е придобит от О. (понастоящем Т.) през времетраенето на брака й с ответника Б. О..

Бракът между Н. и Б. О. е прекратен с влязло в сила Решение № 354/17.07.2014г., постановено по гр.д. № 1182/2013г. от описа на КРС.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 25, том II, рег. № 1587, дело 202/2014г. Б. и Н. О. дарили на дъщерите си - Д. и М., при равни за тях права, посочения имот като дарителя О. си запазил безвъзмездно и до края на живота си право на ползване върху имота, като такова и при същите условия (безвъзмездно и до края на живота им) било запазено и за ищците Й. и В. А.и.

Видно от схема № 15-312663/24.03.2021г. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, е че същият е с квадратура от 3

20,00 кв.м. и предназначение „за обслужваща дейност за битови нужди“ с прилежащи към него части, както следва: антре, отделен вход, таванско помещение над стаята, мазе под кухнята, съотв. ид.ч. от ОЧС. Посоченият самостоятелен обект впоследствие е узаконен като фризьорски салон с кафе съгласно Акт за узаконяване № 78 на Община Кюстендил (л. 14 от делото) и въведен в експлоатация съгласно Удостоверение № 39/21.05.2004г. – л. 15.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Н. Т. (дъщеря на ищците А.и и бивша съпруга на ответника О.) и Т. И..

Св. Т. твърди, че процесният самостоятелен обект, обособен като фризьорски салон, е на нейно име и с майка си работи там от 1991г. Състоял се от две стаи, като имало два входа – единият от севертната част, а другия от източната. Помещението било ремонтирано, като всички ремонтни разходи били поети от майка й и баща й, в т.ч. и ремонт на покрива. Ответникът не участвал в извършването на подобренията. Таванското помещение не могло да се ползва, доколкото входът бил от външната страна, а мазето се ползвало предимно от майка й и баща й. Постройката от 14 кв.м. била строена 1964г. като Т. живяла там от раждането си до 1972 г. Сега същата се ползвала от майка й и баща й като лятна кухня. Старата тоалетна била в средата на двора, а новата, която обслужвала фризьорския салон, била залепена до къщата.

Понастоящем половината от обекта, съставляващ фризьорски салон (т.е. 10 кв.м.) се ползвала от ответника. Ищците не били съгласни с това, доколкото ползваната от О. част била предназначена за чакалня към салона.

В показанията си св. И. твърди да е работила в процесния салон като фризьорка заедно с В. А. от 2015г. до 2020г. Понастоящем едната стая, която принципно служела за чакалня, се ползвала от О..

Приети по делото са Заключение вх. № 2527/30.08.2021г. на в. л. Н. Г., както и Допънително такова вх. № 3315/04.10.2022г. досежно възможността за поставяне на лека преградна стена в самостоятелния обект, служещ за фризьорски салон. Първото представя варианти за разпределение ползването на имотите, но преди смъртта на ищцата В. А. и преди конституиране като страни в производството на Д. и М. О..

Приложените на л. 149 до 165 от делото документи не са приети от съда като доказателства (спр. протоколно определение № 92/25.01.2023г. – поконкретно – л. 172 от делото), поради което същите не подлежат на 4 обсъждане.

Със заключение вх. № 2264/07.03.2023г., съдържащо 4 варианта за реално разпределение ползването на процесния имот и Допълнително такова с вх. № 3524/10.04.2023г. на същото в.л. (Н. Г.), съдържащо пети и шести вариант на разпределение, експертът по делото е дал възможност за разрешаване на спора, представляващ спорна съдебна администрация, вкл. при варианти за обезщетяване на страните, неполучили реален дял за ползване от имота, на база определен средномесечен пазарен наем за същия.

В устно изложената пред съда част, в съдебно заседание от 31.05.2023г., експертът сочи, че в допълнението към допълнителното заключение (т.е.

Допълнително такова с вх. № 3524/10.04.2023г.) е представил дължимото за Д. О. обезщетение за припадащата й се от имота част, от чието ползване реално бива лишена. Същото е дължимо от Й. А. и М. О. за сума от 35,47 лв. общо от двамата и 10,48 лв. – от Б. О.. Вещото лице сочи, че това е частта, която Д. О. следва да получи като обезщетение за нейната част от терена, за всички постройки в целия имот.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не се обсъждат.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС е свързана с несъгласие на част от съсобствениците, респ. титулярите на ограниченото вещно право на ползване, с установения до момента начин на ползване на общия имот, което в случая е заявено, както с исковата молба, така и с отговора към нея и обуславя необходимостта от намеса на съда за разрешаване на спора.

Отделно, страните по делото са надлежно активно и пасивно легитимирани, което обуславя допустимостта на предявения иск.

В последния смисъл ответникът Б. О. е навел възражение за недопустимост на претенцията с оглед това, че липсва надлежно учредено право на ползване за ищците (Й. и В. А.и, последната понастоящем починала) предвид обстоятелството, че същите не са страни по Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 25, том II, рег. № 1587, дело 202/2014г., поради което и последният в частта, в която за ищците е запазено право на позлване 5 върху процесния имот, безвъзмездно и до края на живота им, се явявал нищожен. Недопустимост била налице и поради това, че страните по делото не били съсобственици на процесния имот; процесният имот бил търговски по предназначение и с извършване на разпределението не могло да се запази това предназначение; прави се искане за заличаване на Д. и М. О., поради това, че същите били собственици, но не и ползватели на имота.

Така релевираните възражения съдът счита за неоснователни.

Преди всичко, следва да се посочи, че собствениците на имота и носителите на правото на ползване върху него са задължителни необходими другари в производството по искане за разпределение ползването на имота, като решението по чл. 32, ал. 2 от ЗС трябва да бъде еднакво за всички тях /решение № 421 от 19.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 581/2009 г., и др. І ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и имащо задължителен характер за съдилищата/, тъй като почива на едни и същи факти и обстоятелства – общият предмет на притежаваните от тях вещни права. Естеството на спорното правоотношение, а именно – начина на ползване на съсобствената вещ, обуславя участието на всички носители на вещни права върху нея при съдебното администриране начина на ползването й и постановяване на еднакво решение спрямо всички. Нещо повече, в тази хипотеза влизат дори и носителите на „голо“ право на собственост върху идеална част и носителят на право на ползване върху тази идеална част. Изложеното обуславя надлежното конституиране на страните в производството, в т.ч. и на Д. и М. О., които имат качеството на т. нар. голи собственици на процесния имот, но и с активизирало се правомощие ползване, като част от съдържанието на правото на собственост в резултат на погасеното със смъртта на В. А. право на ползване на 1/3 ид.ч. от имота, или по 1/6 ид.ч. за всяка от собствениците Д. и М. О..

Разпечатката съдържа 40 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ad64ada-b622-4dda-be43-81534dfe50b1