Определение № 879 от 29.06.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 879 гр. Плевен, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500553 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.413, ал.1 вр. чл. 278 ГПК.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ЗЗД рег. № 169/ 03. 04. 2026 г. По ч. Гр. Д. № 283/ 2026 г. по описа на ПРС е разпоредено длъжникът У. Е. У. Ц. – клон България КЧТ ЕИК*** да заплати на кредитора В. А. А. с ЕГН********** сумата от 400 евро главница за обезщетение, дължимо на основание ч. 5, ал.1, б.“в“, пр. 1 вр. чл. 7, ал.1, б. „Б“ от Регламент (ЕО) 261/ 2004 ведно със законната лихва върху главницата считано от 02. 04. 2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро и държавна такса в размер на 10, 86 евро.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от „У. Е.

У.“ ЛТД, вписано в регистъра на дружествата под №01 – 10 – 14-174, със седалище и адрес на управление ул. „***, чрез адв. К. И. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 169/ 03. 04.- 2026 г. по ч. гр. д. № 283/ 2026 г. по описа на РС- Левски в частта относно разноските за присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро, над 120 евро с включен ДДС. В частната жалба се твърди, че се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в сравнение с 1 извършените процесуални действия от процесуалния представител на заявителката в заповедното производство. Посочено е, че определеното възнаграждение е за нисък материален интерес от 400 евро и е извършена работа в изготвяне на заявлението, което не се характеризира с фактическа и правна сложност на делото. Отправено е искане за намаляване на адвокатското възнаграждение от 260 евро на 120 евро с ДДС за оказаната на заявителя правна помощ, съответно да бъде обезсилена заповедта за изпълнение за разликата от 120 евро до 260 евро досежно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса в размер на 7, 67 евро. Отправено е искане да не се присъждат разноски за адвокатски хонорар на страните в настоящото производство, тъй като не е налице същинско второинстанционно производство за изменение на присъдени в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответницата по частната жалба В. А. А. е изразила становище чрез процесуалния си представител адв. И. М., че частната жалба е неоснователна, тъй като е налице съразмерност и съответствие на претендираното адвокатско възнаграждение с пазарните условия и НВАР №1/ 09. 07. 2004 Г. и съобразно критериите на чл. 36 ЗАдв. Отправено е искане за отхвърляне на частната жалба като неоснователна и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното :

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от страна, която има правен интерес да подаде жалба и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От доказателствата по делото става ясно, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответницата по частната жалба е заявила за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро адвокатско възнаграждение.

Въз основа на представените доказателства съдът установява, че 2 процесуалният представител на ответницата по частната жалба е представил заявление за издаване на заповед за изпълнение, в което са описани обстоятелствата по вземането, данните за страните и основанието за вземането.

С оглед размера на претенцията, извършените процесуални действия и критериите по чл. 78, ал.5 ГПК и чл. 36, ал.2 и ал.3 ЗА (фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката) съдът счита,че следва адвокатското възнаграждение да бъде намалено от 260 евро на 200 евро с ДДС.

Действително по делото е налице изготвено само заявление за издаване на заповед за изпълнение от процесуалния представител на заявителката, но следва да се има предвид, че преди изготвяне на заявлението е налице подготвителна работа по проучване на доказателствата и определяне на подхода и начина за защита на съответното лице. Това изисква съответната подготовка на процесуалния представител за най – ефективна защита на интересите на доверителя.

Следователно съдът счита, че следва адвокатското възнаграждение да бъде намалено от 260 евро на 200 евро за защитата на заявителката в заповедното производство, поради което следва издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК да бъде обезсилена в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение за разликата от 200 евро до 260 евро.

С частната жалба е отправено искане да не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като това не е типично въззивно производство, като са цитирани определения на ВКС в тази насока. При проверката на посочените определения съдът установи, че те са постановени в производство по чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК и не са относими към настоящото производство по чл. 413, ал. 1 ГПК. Настоящият въззивен състав счита, че съобразно изхода на делото са дължи ми разноски и за адвокатско възнаграждение. Такива обаче не са претендирани от ответницата по частната жалба, а за частния жалбоподател са представени доказателства за платена държавна такса, поради което с оглед изхода на делото и на основание чл. 278, 3 ал.4 вр. чл. 78, ал.1 ГПК ответницата по частната жалба следва да заплати на частния жалбоподател разноски за платена държавна такса за въззивното производство съобразно изхода на делото в размер на 5, 90 евро.

По изложените съображения и на основание чл. 413, ал.1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАМАЛЯВА определеното в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК рег. № 169/ 03. 04. 2026 г. по ч. гр. д. № 283/ 2026 г. по описа на РС- Левски адвокатско възнаграждение в полза на заявителката В. А. А. с ЕГН********** от 260 евро на 200 евро.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК рег. № 169/ 03. 04. 2026 г. по ч. гр. д. № 283/ 2026 г. по описа на РСЛевски

В

ЧАСТТА относно определеното адвокатско възнаграждение в полза на заявителката В. А. А. с ЕГН********** от 260 евро на 200 евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 278, ал.4 вр. чл. 78, ал.1 ГПК В. А. А. с ЕГН********** да заплати на У. Е. У. Ц. – клон България КЧТ ЕИК*** направените по делото разноски за платена държавна такса за въззивно производство съобразно изхода на делото в размер на 5, 90 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4