Определение № 291 от 07.08.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 291 гр. Пловдив, 07.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600349 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.

С Определение № 346 от 10.07.2025 г., постановено по НОХД № 419/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, съдът по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК е осъдил Л. С. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 170 /сто и седемдесет / лева, представляваща възнаграждение за предоставена от адвокат А. У. правна помощ по ВЧНД № 683/2023 г по описа на Окръжен съд – Пазарджик, определено с решение на НБПП с № ПЗ-231-18578/2023 от 31.07.2023 г. на Националното бюро за правна помощ, както и да заплати на съда държавна такса за служебно издаден ИЛ, в размера на 5 /пет/ лева.

С Определение № 345 от 10.07.2025 г., постановено по същото дело, съдът по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК е осъдил Л. С. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 1020 /хиляда и двадесет / лева, представляваща възнаграждение за предоставена от адвокат А. У. правна помощ по НОХД № 419/2024 г по описа на ОС Пазарджик, определено с решение на НБПП с № ПЗ-308-20037/2024 от 05.08.2024 г. на Националното бюро за правна помощ, както и да заплати на съда държавна такса за служебно издаден ИЛ, в размера на 5 /пет/ лева.

1

С Определение № 344 от 10.07.2025 г., постановено по същото дело, съдът по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК е осъдил Л. С. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ сумата от 480 /четиристотин и осемдесет / лева, представляваща възнаграждение за предоставена от адвокат А. У. правна помощ по ДП № 501/2023 г по описа на РУП –Пазарджик, определено с решение на НБПП с № ПЗ-309-20035/2024 от 05.08.2024 г. на Националното бюро за правна помощ, както и да заплати на съда държавна такса за служебно издаден ИЛ, в размера на 5 /пет/ лева.

Недоволен от така постановените определения останал осъд. Л. М. и ги обжалва. В жалбата се излагат доводи, че така постановените три определения са неправилни и незаконосъобразни, защото представената му правна помощ по ДП № 501/2023 г., по описа на РУП - Пазарджик се явява такава по чл.23, ал.2 от ЗПП, в който случай той не дължи възстановяване на разходите за тази помощ, като това се отнася и за предоставената му правна помощ по НОХД № 419/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик и по ВЧНД № 683/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Освен това не му е било разяснено, че при назначаване на служебен защитник сторените за същия разноски ще бъдат за негова сметка.

Апелативен съд - Пловдив, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение, намира следното:

И трите жалби са процесуално допустими. Подадени са от страна в процеса, имаща право да атакува постановените съдебни актове, депозирани са в срока за обжалването им, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.

Производството по делото е приключило с одобрено от съда споразумение по НОХД № 419/2024 г. по описа на ОС Пазарджик, по силата на което подсъдимият Л. С. М. е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпления по: чл. 354а, ал. 2, изречение 1-во във връзка с 354а, ал. 1 от НК и чл. 354в, ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 3 / години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 5 години, в който срок са наложни и пробационни мерки:

2

„задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност на явяване два пъти седмично“ и „задължителни срещи с пробационен служител“.

В негова тежест са били възложени и направените по делото разноски.

Към онзи момент все още не е било определено от НБПП дължимото възнаграждение за служебен защитник, участвал в хода на досъдебното производство при привличането на обвиняемия. Твърдението, че към онзи на жалбоподателя не е разяснено писмено, че в случай на осъждане разноските за служебен защитник ще следва да се възложат на жалбоподателя, е ирелевантно. Към момента на назначаване на служебен защитник той е бил задържан по ЗМВР. Това му задържане е обусловило задължителна защита съобразно чл.94, ал.1, т.6 от НПК, назначен му е бил служебен защитник, определен от САК - *, адв.У., който е осъществявал предоставената на М. правна помощ в хода на досъдебното, а в последствие и в съдебното производство, както и по ВЧНД № 683/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. И в трите случая подсъдимият е бил задържан, поради което правната помощ е била задължителна.

На служебния защитник адвокат А. У. за процесуално представителство по ДП № 501/2023 г по описа на РУП –Пазарджик е било изплатено възнаграждение в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, видно от решение на НБПП с № ПЗ-309-20035/2024 от 05.08.2024 г. на Националното бюро за правна помощ.

За процесуално представителство по НОХД № 419/2024 г по описа на ОС Пазарджик на адв.У. е било изплатено възнаграждение в размер на 1020 /хиляда и двадесет / лева, видно от решение на НБПП с № ПЗ-308-20037/2024 от 05.08.2024 г. на Националното бюро за правна помощ.

За процесуално представителство на служебния защитник адвокат А. У. по ВЧНД № 683/2023 г по описа на ОС –Пазарджик е било изплатено възнаграждение в размер на 170 лева, видно от решение № ПЗ-23118578/2023г. от 31.07.2023 г. на Националното бюро за правна помощ.

Първостепенният съд, в изпълнение на императива на чл.189, ал.3 от НПК е намерил, че с оглед осъждането на подсъдимия, направените по разноски по досъдебното и съдебното производство, както и по посоченото ЧНД за служебен защитник следва да бъдат възложени в тежест на осъденото лице. Съобразно посочената норма и трайно установената при прилагането й 3 съдебна практика, включително задължителната такава по Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2009 г., ОСНК, подсъдимият, който е признат за виновен, следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита, каквото е била и в трите хипотези. Материално правните предпоставки за възлагане на разноските в тежест на подсъдимия по делото са били налице, постановено спрямо лицето определение с последиците на осъдителна присъда, направени по делото разноски за служебен защитник.

Предвид изложеното, обжалваните определения се явяват законосъобразни и не са налице основания за отмяната им. Наведените в частните жалби оплаквания са неоснователни, а заявеното в тях искане за отмяна на атакуваните съдебни актове - неудовлетворимо.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 344 от 10.07.2025 г., постановено по НОХД № 419/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 345 от 10.07.2025 г., постановено по НОХД № 419/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 346 от 10.07.2025 г., постановено по НОХД № 419/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4