Решение № 1590 от 10.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1590 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100508647 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 9013 от 17.05.2025 г. по гр.д. № 52164/2024 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от Д. А. А. срещу 32 СУИЧЕ „Свети Климент Охридски”, гр.

София, искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. 3 и чл. 224, ал. 1 от КТ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на 32 СУИЧЕ „Свети Климент Охридски” да заплати на Д. А. А. следните суми:

- сумата 2519,06 лв., представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение по трудово правоотношение с трудов договор № 2647/11.07.2017 г. въз основа на Анекс № Д01192/10.08.2023 г., който договор е прекратен със Заповед № 2743/22.06.2023 г. на директора на 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски”, за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 03.09.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата 162,36 лв. – мораторна лихва за периода от 18.03.2024 г. до 02.09.2024 г.;

- сумата 4186,06 лв., представляваща неизплатена част от обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, вр. чл. 13, ал. 3, т. 2 от КТД от 19.12.2022 г., ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата 269,79 лв. – мораторна лихва за периода от 18.03.2024 г. до 09.02.2024 г.;

- сумата 1437,82 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ по прекратен със Заповед № 2743/22.06.2023 г. на директора на 32 СУИЧЕ „Св.

1

Климент Охридски” трудов договор № 2647/11.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 03.09.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата 92,62 лв.

– мораторна лихва за периода от 18.03.2024 г. до 02.09.2024 г.

Ищцата Д. А. е осъдена да заплати на ответника 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски” на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1140 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от ищцата Д. А. като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и в противоречие на принципа за правна сигурност по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. В жалбата се излагат възражения срещу решаващия извод на първоинстанционния съд, че предвид прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, считано от 01.07.2023 г., тя не попада в кръга от лицата, по отношение на които намира приложение изменението, направено с Анекса към КТД от 10.08.2023 г. Изтъкват се подробни съображения в подкрепа на тезата на въззивницата, че увеличението на заплатите на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал – съобразно увеличението на работната заплата, обективирано в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269 от 06.12.2022 г., се прилага и по отношение на работници и служители, които към датата на подписване на анекса са били с прекратени трудови правоотношения. Сочи се, че както в Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., съгласно която от 01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, така и в анекса към КТД, не е предвидено увеличението на възнагражденията да касае единствено и само заетите лица към момента на издаване на наредбата, респективно сключването на анекса, поради което стеснителното тълкуване на тези норми, за които е предвидено обратно действие, не следва да се прилага.

Поддържа, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023 г. се прилага за всички работници и служители в сферата на предучилищното и училищното образование – синдикални членове, които към 01.01.2023 г. са полагали труд по трудово правоотношение. С този анекс се преуреждали отношенията относно работните заплати на педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното и училищното образование със задна дата и такова преуреждане било допустимо. Изтъква се, че нито в анекса, нито и в други разпоредби, се предвижда изрично изключване на лицата, чиито трудови правоотношения са били прекратени към датата на сключването му – 10.08.2023 г. Обратно тълкуване, според въззивницата, би било несправедливо и би довело до неравно третиране на работниците и служителите, полагали труд при същия работодател на равна или сходна длъжност след 01.01.2023 г., но чиито трудови правоотношения а прекратени към датата на сключване на анекса. Навежда се довод се, че отказът за изплащане на полагащото се трудово възнаграждение е израз на дискриминационно третиране, в нарушение на чл. 6 от КРБ, чл. 18 и чл. 4 от ЗЗДискр. и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, което е и форма на злоупотреба с права по чл. 8 от КТ. Иска се да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго от въззивния съд, с което се уважат предявените искове.

2

С писмения си отговор въззиваемата страна 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски”, представлявано от директора, оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че посочената в анекса към КТД дата – 01.01.2023 г. не представлява датата на влизане в сила на договорените клаузи, а началният момент, от който се увеличават заплатите на лицата, които притежават качеството на работници и служители към момента на постигане на договореното – 10.08.2023 г., поради което основанието за увеличаване на заплатата възниква на 10.08.2023 г. с подписването на анекса към КТД и към този момент следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Основанието за увеличение на заплатите се отнасяло само и единствено за служителите, които продължават да работят в ответното училище по трудов договор, сред които не била ищцата, тъй като към тази дата трудовото й правоотношение е било прекратено.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Д. А. А. е предявила срещу 32 СИУЧЕ „Свети Климент Охридски”, гр. София, искове за осъждане да й заплати следните суми:

- сумата 2519,06 лв. /след допуснато увеличение на размера на иска/, представляваща неизплатена част от дължимото трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- сумата 162,36 лв. /след допуснато увеличение на размера на иска/, представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение от 2519,06 лв., за периода от 18.03.2024 г. до 02.09.2024 г.;

- сумата 4186,06 лв., представляваща неизплатена част от обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ – при прекратяване на трудовото правооотношение след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- сумата 269,79 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл.

222, ал. 3 от КТ, за периода от 18.03.2024 г. до 02.09.2024 г.;

- сумата 1437,82 лв., представляваща неизплатена част от обезщетението по чл. 224, ал.1 от КТ – за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение, за периода 2022-2023 г. ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

- сумата 92,62 лв., представляваща мораторна лихва върху обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, за периода от 18.03.2024 г. до 02.09.2024 г.

Ищцата твърди в исковата молба, че е работела като старши учител в 32 СУИЧЕ „Св.

Климент Охридски”, гр. София, на основание трудов договор от 11.07.2017 г., като трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1 от КТ със заповед № 2743/22.06.2023 г. на директора на училището. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата било изплатено обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 9585,49 лв., като и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 27907,05 лв. Твърди се, че 3 към 01.01.2023 г. брутното трудово възнаграждение на ищцата било в размер на 2426,70 лв.

Съобразно увеличението с 15% по анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ, бр. 75 от 2023 г./ възнаграждението й, считано от 01.01.2023 г. е в размер на 2790,70 лв.

/2426,70+364 лв./. Ищцата подала до ответника заявление вх. № 399/17.10.2023 г. с искане да бъдат преизчислени и изплатени разликите между заплатените й работни заплати за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., както и обезщетенията съгласно увеличените размери, въз основа на анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД. Ответникът отказал да й заплати претендираните суми, представляващи разликите между реално изплатените и дължими работни заплати за периода от 01.01.2023 г. – 30.06.2023 г., както и обезщетенията по чл.

224, ал.1 и чл. 222, ал. 3 от КТ и увеличените им размери с 15%, считано от 01.01.2023 г.

Изтъква се, че в Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД не е посочено, че увеличението на работните заплати се отнася само за заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти към 10.08.2023 г., но не и за тези с прекратени трудови правоотношения към момента на определяне и договаряне на увеличените работни заплати. Страните по колективното трудово договаряне изрично уговорили увеличението на работните заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса – 10.08.2023 г. В Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ, бл. 75/2023 г./ също не било посочено, че увеличението действа занапред – само за заетите педагогически специалисти към деня на обнародването й, а същата / в § 2 и § 3/ придавала обратно действие на увеличението на работните заплати, т.е. увеличението влиза в сила от 01.01.2023 г. за всички педагогически специалисти, които са били трудовоправни отношения след тази дата. Ищцата излага довод, че отказът на ответника да й заплати дължимите суми е в нарушение на чл. 8 от КТ и тя е била третирана по-неблагоприятно в сравнение с лицата, които са били трудово правоотношение и след 10.08.2023 г.

В писмения си отговор ответникът оспорва исковете. Излага довод, че в колективния трудов договор договореното увеличение на работните заплати е относимо единствено и само за работещите в системата на образованието, а не и за работилите. Сочи, че на практика разминаването в тълкуването на тази клауза на КТД било в резултат от по-късното договаряне на увеличението и по-късното сключване на ДС, касаещи това индексиране на работните заплати. Изтъква се, че в КТД не е визирано заплащане на увеличението, касаещи лицата с прекратени трудови правоотношения, а по направено от ответника запитване до МОН той получил изрично указание, че не няма правна възможност за заплащане на претендираната сума. Ответникът навежда аргумент, че заплащането на претендираната сума на ищцата би довело до нарушение на финансовата политика на училището и именно МОН е институцията, която одобрява и контролира всички плащания от предоставения на учебните заведения делегиран бюджет.

Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за 4 установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 2743/22.06.2023 г. на директора на 32 СИУЧЕ „Свети Климент Охридски” трудовото правоотношение с ищцата, заемала длъжността „старши учител” по силата на трудов договор от 11.07.2017 г., е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ, считано от 01.07.2023 г. Със заповедта е разпоредено на ищцата да се изплатят: 1. обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 79 дни в размер на 9585,49 лв. ; 2. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и във връзка с анекс към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 27.10.2020 г. - поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното трудово възнаграждение за 11,5 месеца – в размер на 27907,05 лв. Страните не спорят, че тези суми са били изплатени на ищцата.