Решение № 407 от 04.03.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 407

Сливен, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

Членове:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА канд № 20267220600010 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д. З. Д., подадена чрез пълномощник, против Решение № 303 от 01.12.2025 г., постановено по АНД № 945/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 25-0804-003435/ 25.04.2025 г. на Началник Сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева; за извършено нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева; за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева; за извършено нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева; и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му се отнемат общо 39 контролни точки.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно. Счита, че: има неточно посочване на номера на пътя, на който е извършено нарушението; съдът неправилно е приел, че е нарушен чл. 6, т. 1 от ЗДвП и има три наказания по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а в закона е посочено, че това е едно нарушение. Посочва, че в чл. 7 от ЗДвП е посочено кое има предимство – регулировчик, светофар, пътни знаци, маркировка, като в настоящия случай маркировката дублира пътния знак. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и наказателното постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - Д. З. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа касационната жалба. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение, сходни с тези в касационната жалба. Твърди, че е сгрешено мястото, където е извършено нарушението, което е нарушение на чл. 57 от ЗАНН. Счита за неправилно, че: за нарушена е приета общата разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП вместо специалната такава – от чл. 41 до чл. 43а от ЗДвП; за едно нарушение - неправилно изпреварване, което създава предпоставка за ПТП, са наложени три наказания и е прието, че е нарушена пътната маркировка, пътен знак и е създадена опасност за ПТП; не е отчетена разпоредбата на чл. 3 и чл. 7 от ЗДвП, като наличието едновременно на пътен знак и маркировка не означава, че са извършени две нарушения – на пътния знак или маркировката, както е дублирано в настоящия случай. Счита, че: не може с едно деяние да са извършени три нарушения; неправилно за едно нарушение са му отнети всички 39 контролни точки, тъй като съгласно Наредба № Iз-2539 единствено при неправилно изпреварване се отнемат 13 контролни точки. Посочва, че е извършено едно нарушение - неправилно изпреварване с предпоставка за ПТП. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и наказателното постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Началник Сектор в ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище, чрез пълномощник, който заявява, че оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Счита, че жалбоподателят с едно деяние е извършил няколко административни нарушения, за които следва да бъде санкциониран поотделно, както гласи чл. 18 от ЗАНН. Счита, че Районният съд е достигнал до обосновани изводи за законосъобразност на наложените наказания и не са налице основания, обосноваващи отмяна на първоинстанционното решение. В случай, че насрещната страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на размера им.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 04.04.2025 г. докато били смяна, изпълнявайки служебните си задължения по контрол и патрулирайки в района на селата на запад от гр. Сливен, полицейските служители св. Г. М. и св. Д. С. се движили със служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. № [рег. номер] по път SLV1112, посока от с. Чинтулово към гр. Сливен. В 16:45 часа, срещу тях, в посока към с. Чинтулово, се движил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], като водачът, при ограничена видимост в завой, предприел маневра изпреварване на попътно движещо се МПС, като не се съобразил с пътната маркировка и с поставения пътен знак В24, забраняващи изпреварване, при което се оказал срещу насрещно движещите се полицаи. Св. Д. С. бил принуден да намали скоростта си на движение и отбил вдясно, за да избегне челен сблъсък и настъпване на ПТП с лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер]. Поради така създалата се ситуация, полицейските служители направили обратен завой и последвали автомобила, като при подаден светлинен и звуков сигнал го спрели за проверка. При проверката установили, че водач е Д. З. Д., като МПС не е представено на годишен технически преглед. С. Д. З. Д. бил съставен АУАН серия GA № 951375/04.04.2025 г. за две нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. На датата на съставянето му АУАН бил предявен на нарушителя, който го подписал без да посочи възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено Наказателно постановление № 25-0804-003435/ 25.04.2025 г. от Началник Сектор в ОДМВР -Сливен, РУ Сливен, с което на Д. З. Д.: за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева; за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева; за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева; за нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева; и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му се отнемат общо 39 контролни точки.

При постановяване на решението Районният съд е приел, че: АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност; в АУАН и в НП нарушенията, обстоятелствата, при които са били извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават, са описани ясно и конкретно, посочени са точно нарушените законовите разпоредби; в административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, приемайки ги за неоснователни. Приел е, че жалбоподателят е извършил процесните нарушения, за което следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност, като наложените административни наказания са в предвидения от закона размер и отговарят в пълна степен на вината и на извършените нарушения. С такива мотиви Районният съд е потвърдил наказателното постановление.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, при което констатира следното:

Относно нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, описано в т. 3 от НП:

Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП /ред., ДВ, бр. 105 от 2018 г./, регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. На основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП /ред., ДВ, бр. 2 от 2018 г./, собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед се наказва с глоба в размер на 50 лева.

По делото е установено, че собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер] е касационният жалбоподател. В АУАН и в НП се съдържа пълно и точно словесно описание на нарушението, коректно е посочена нарушената разпоредба, както и санкционна такава. В хода на административнонаказателното производство, в първоинстанционното производство и пред настоящата инстанция доказателства, които да опровергаят извода на АНО и на Районния съд за извършването му от жалбоподателя, не са ангажирани. Правилно Районният съд е потвърдил НП по отношение на нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, описано в т. 3 от НП, като в тази част решението следва да бъде оставено в сила.

Не се споделя наведеното от касационния жалбоподател възражение за нарушение на чл. 57 от ЗАНН, свързано с начина, по който е описано мястото на нарушението. В обжалваното НП е допусната техническа грешка при цифровото изписване номера на пътя, на който е извършено нарушението, но при словесното описание същото е изрично посочено. Описана е посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, подробно посочен е пътят в съставения АУАН, поради което не е налице съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на санкционния акт.

Неоснователно е и възражението, че не може с едно деяние да са извършени три нарушения. Изрично с нормата на чл. 18 от ЗАНН законодателят е предвидил, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Неоснователно жалбоподателят се позовава на чл. 7 от ЗДвП, тъй като с него са посочени хипотези, свързани с несъответствие между пътните знаци и маркировката на пътя; между сигналите на регулировчика и светлинните сигнали или пътните знаци относно предимството; между светлинните сигнали и пътните знаци относно предимството, какъвто не е процесният случай.

Относно нарушенията, описани в т. 1, т. 2 и т. 4 от НП:

С нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП водачът, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. Санкционната норма, приложима в случая, е тази на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП /ред., ДВ, бр. 13 от 2024 г./, според която, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, се наказва с глоба в размер 150 лева. Разпоредбата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП съдържа няколко хипотези /състави/ на нарушения, обособени като отделни предложения. Нарушенията, описани в обжалваното НП в т. 1, т. 2 и т. 4, са санкционирани на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП, въпреки че се касае за различни по ред предложения.