Решение № 152 от 13.05.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Казанлък, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЯН Г. ИЛИЕВ при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Административно наказателно дело № 20265510200353 по описа за 2026 година Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0284-003469 от 02.02.2026 г. на ВПД Началник Сектор в ОДМВР-С.З., РУМВР-К.. Жалбоподателят Я. Г. М., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания, че е наказан няколко пъти за едно и също нещо, оспорва авторството на нарушението, твърди, че улицата е била еднопосочна, НП било неясно дали става въпрос за престой или паркиране.

В с.з., редовно призована, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител. В писмено становище на гл. юрисконсулт А. се излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска потвърждаване на НП. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна по ограничени възражения, изложени в нея.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 07.09.2025 г. около 10.50 часа в гр. П.б., на ул. „Ч.“ № **, л.а. „Н.Н.“ с рег. № ******, собственост на жалбоподателя не спира за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посоката на движение, с което е бил нарушен чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

1

Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН № 915964 от 14.10.2025 г.

По отношение на авторството е налице законова презумпция по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, че собственикът на МПС-во е автор на деянието. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е автор на деянието, като не приема възраженията му, че др. е паркирал МПС-во. В случая е направен опит да се внесе съмнение за др. автор на деянието, за който липсват доказателства, но предположенията в наказателния процес са недопустими и по отношение на оправдателните актове (чл. 303, ал. 1 от НПК; Р 1290-ВК, Р 309-77-II и Р 80-07-І (последното решение не е публикувано в „Апис”, вж.

Бюлетин ВКС бр. 10/07 г. стр. 5)).

При издаване на НП и при съставяне на АУАН, обаче са били нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. II от ЗАНН.

В обстоятелствената част на двата акта не е посочена в какво се изразява деятелността на самия жалбоподател, а се остава с впечатление, че нарушението е било извършено от самия л.а. Освен това в обстоятелствената част на двата акта липсват обстоятелства, какъв е начина на извършване на нарушението, което е един от неговите индивидуализиращи признаци наред с времето и мястото му на извършване.

Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват посочване в НП и в АУАН описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено. Описанието на нарушението не представлява законодателна тафтология на изискването за посочване на обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Обстоятелствата представляват конкретните факти, при които е извършено нарушението, докато описание на нарушението представлява неговото юридическо формулиране по съставомерни признаци. В т. 1 на НП е дадено описание на нарушението по начина, по който законодателят го е посочил в разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, като законово задължение, описано по отрицателен начин. Видно е също, че обстоятелствената част вместо да се посочат конкретните факти, е дадено същото описание на нарушението по отрицателен начин, а е било необходимо да се посочи, какви действия са били извършени при неправилното паркиране или престояване.

От обстоятелствената част на двата акта се установява, че са били извършени две едновременно несъвместими деяния – престояване и паркиране.

Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДвП престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя.

В чл. 93, ал. 1 от ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „престой“.

Според разпоредбата пътното превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на 2 товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП определя ППС-во като паркирано, когато то е било спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

От обстоятелствената част на НП не се установява, че от МПС-во са слизали пътници или се е извършвала товарно-разтоварна работа, от което следва, че се касае за паркиране по см. на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП.

Освен с обжалваното НП, издадено за нарушение на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, извършено на 07.09.2025 г. около 10.50 часа, жалбоподателят е бил наказан с НП № 25-0284-003468 от 02.02.2026 г. за същото нарушение на 06.09.2025 г. от 21.13 часа и с НП № 25-0284-003392 от 22.01.2026 г. за същото нарушение на 07.09.2025 г. от 21.00 часа, което поставя въпроса, дали с обжалваното НП по настоящото дело не е било нарушено правилото за ne bis in idem спрямо деянието по НП № 25-0284-003468 от 02.02.2026 г. за същото нарушение на 06.09.2025 г. от 21.13 часа, което е било констатирано по-рано.

Паркирането в нарушение на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП обаче представлява продължено нарушение, т.е., което трае непрекъснато до неговото преустановяване, от което следва, че правилото за ne bis in idem има ограничено приложение, когато касае образувани производства за една и съща дата на нарушението, тъй като нарушава принципа на пропорционалност (съразмерност) по чл. 6, ал. 2 от АПК, но правилото не е приложимо, когато производствата са били образувани за различни дати.

Ето защо в настоящия случай правилото за ne bis in idem не е приложимо. То би приложимо по отношение на НП № 25-0284-003392 от 22.01.2026 г. за същото нарушение на същата дата - 07.09.2025 г. от 21.00 часа.

По тези съображения НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0284-003469 от 02.02.2026 г. на ВПД Началник Сектор в ОДМВР-С.З., РУМВР-К., с което на жалбоподателя Я. Г. М.

ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 25,56 €.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - С.З..

3

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4