Решение № 626 от 30.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. С.а В.ова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Петя Т. С.а В.ова Гражданско дело № 20231100111769 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 166, ал.1 и ал.2, предлож. 2, чл. 167 и чл.

170 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, чл.439, ал.1, вр чл.124, ал.1 ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от Л. М. Р., с ЕГН ********** против "Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749 и К.Г. Р., с ЕГН **********, в качеството й на управител на ЕТ „В. Ауто - К. Р.”, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, гр.

София, ж.к.******* иск за прогласяване на нищожността на Договор за учредяване на ипотека по отношение на собствения на ищцата имот, а именно: Апартамент №24, находящ се в гр. София, ж.к. ******* със застроена площ от 59,56 квадратни метра, със съседи ап.

№23, разделна стена с вх. „В“ , коридор, външна стена, от горе - ап. №27, от долу - ап. № 21, заедно с прилежащо избено помещение № 12, с полезна площ от 6,10 кв. м., при граници абонатна станция, от дясно мазе № 13 на ап. 25, заедно с 0,972% идеални част и от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо държавна земя, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, съгласно КК, одобрена със Заповед на КККР № РД-18-48/ 12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която ипотека е учредена с Нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № 124, том IV, peг. №9229, дело № 574/2007г., поради противоречие със закона - чл. 166, ал.1 и ал.2, предлож. 2, чл. 167 и чл. 170 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и поради невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, предвид неуточняване на обезпеченото вземане и размерът на сумата, която се обезпечава.

Сезиран е и с отрицателен установителен иск, предявен от Л. М. Р., с ЕГН **********, по реда на чл.151 ЗЗД от ипотекарния длъжник, за противопоставяне на възражения, които длъжникът има срещу кредитора, а именно иск за приемане за установено 1 спрямо "Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, че ЕТ „В. Ауто — К. Р.“, с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.******* чрез представителя К.Г. Р., с ЕГН ********** не дължи на банката всички суми по Договор за банков кредит от 19.12.2007 г . продукт „ Бизнес револвираща линия - плюс“ № ВL 1897, а именно 51993,41евро, главница, договорни лихви за периода от 21.11.2015г. до 05.10.2016г. в размер на 6 844,85 евро, от които договорна възнаградителна лихва в размер на 6 426,86 евро и договорна наказателна лихва в размер 417,99 евро, застраховки в размер 323,02 евро за периода 10.12.2015 г. до 05.10.2016 г., такси за връчване на нотариални покани в размер на 230,40 евро и 5 041,72 лв. разноски по делото, а именно: 2318,80 лв. държавна такса и 2 722,92 лв. възнаграждение за адвокат по Изпълнителен лист от 07.11.2016 г., издаден в полза на "Юробанк България“ АД срещу ЕТ „В. Ауто - К. Р.“ по частно гражданско дело № 56183 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 82 състав, които са послужили за образуването на изпълнително дело № 20168410410410949/2016 г. по описа на ЧСИ Н.М., с район на действие СГС, с peг. № 841, поради изтекла погасителна давност за периода от 07.11.2016г . до настоящия момент, както и поради настъпила перемпция на изп.дело, поради което е налице погасяване на ипотеката в процесния Нотариален акт, като акцесорно вземане.

В молбата за обосноваване на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, ищцата посочва, че принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20168410410410949 по описа на ЧСИ Н.М. е насочено именно към собствения й имот, даден като обезпечение на чуждо задължение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът "Юробанк България“ АД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. По отношение на предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 във вр. чл.440, ал.1 ГПК във вр. с чл.151 ЗЗД, оспорва да е на лице изтекла погасителна давност, поради това, че по изп.дело № 20168410410410949 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№841 на КЧСИ били предприемани множество действия, които прекъсвали погасителната давност – вписана възбрана върху ипотекирания имот на 19.12.2016г., запор на вземания в "Юробанк България“ АД на 15.12.2016г., запори на МПС на 07.09.2017г. и 18.05.2018г., като последното изп.действие било опис на имота на 30.08.2023г. По отношение на предявения иск по чл. 166, ал.1 и ал.2, предлож. 2, чл. 167 и чл. 170 от ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД сочат, че на първо място ищцата не е трета страна в отношенията между банката и кредитополучателя, поради това, че е подписала Анекс №4 от 09.07.2014г. в качеството си на съдлъжник. Посочват, че ищцата е пропуснала възможността да подаде възражения срещу заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 56183 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 82 състав. Считат всички оплаквания за неспазени изисквания при учредяване на ипотеката за бланкетни, непоследователни и неоснователни.

Излагат доводи за спазване на всички изисквания на чл.66 и чл.167 ЗЗД.

Отговор в срока по чл.131 ГПК е постъпил и от К.Г. Р., която признава предявения спрямо нея иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна 2 страна следното:

От представено копие на Нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № 124, том IV, peг. №9229, дело № 574/2007г., се установява, че в договорът за ипотека е сключен между "Юробанк България“ АД, с тогавашно наименование „Юробанк и еф джи България“ АД, в качеството на банката на кредитор, от една страна и от друга страна К.Г.

Р., в качеството си на управител и представляващ ЕТ „В. Ауто - К. Р.”, като кредитополучател и Л. М. Р., в качеството си на собственик и ипотекарен длъжник. В т.1 на НА е посочено, че банката отпуска на кредитополучателя ЕТ „В. Ауто - К. Р.” кредит във формата на кредитна линия, в размер на 50 000 евро, за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. В НА са посочени размер на годишната лихва, размер на наказателната лихва при просрочие, крайния срок за погасяване, правата на кредитополучателя, условията за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията, като изрично е посочено, че ипотеката се учредява и при всички останали условия на Договор за банков кредит от 19.12.2007 г . продукт „ Бизнес револвираща линия - плюс“ № ВL 1897. В т.2 на НА е посочено, че за обезпечаване на която и да е част от отпуснатия кредит, заедно с лихвата, евентуалната наказателна лихва, комисионните, таксите и разноските, включително и евентуални последващи анекси, Л. М. Р. учредява в полза на кредитора ипотека върху свой собствен недвижим имот - Апартамент №24, находящ се в гр. София, ж.к. *******, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 59,56 квадратни метра, със съседи ап.№23, разделна стена с вх. „В“ , коридор, външна стена, от горе - ап.

№27, от долу - ап. № 21, заедно с прилежащо избено помещение № 12, с полезна площ от 6,10 кв. м., при граници: абонатна станция, от дясно мазе № 13 на ап. 25, заедно с 0,972% идеални част и от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, представляващо държавна земя.

Не се спори, а се установява и от представен НА за дарение на недвижим имот №130 от 23.11.2005г., че така описания апартамент е собственост на Л. М. Р..

От представения Договор за банков кредит от 19.12.2007 г . продукт „ Бизнес револвираща линия - плюс“ № ВL 1897 се установява идентичност на условията, при които е сключен, с тези, посочени в НА №124.

От Л. М. Р. се предявяват претенции за прогласяване нищожността на Договор за ипотека, инкорпориран в Нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № 124, том IV, peг. №9229, дело № 574/2007г., на няколко основания, като е формулиран надлежно правен интерес от претенциите, поради което следва да се разгледат по реда на посочване на основанията:

Първото заявено основание е противоречие на договора със закона поради липса на реквизити, предвидени в чл. 167 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба: Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт. В него се посочват: трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а така също и на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото 3 вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично. Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.

Видно от Нотариален акт за договорна ипотека на недвижим имот № 124, том IV, peг.

№9229, дело № 574/2007г. договорът е сключен от кредитополучател, осъществяващ търговска дейност като ЕТ, който с оглед на развиваната търговска дейност се приравнява на юридическо лице. Следователно за ЕТ „В. Ауто - К. Р.” няма изискване за посочване на занятие, а единствено на точно наименование. По отношение на собственика на имота няма никакво съмнение досежно индивидуализацията – посочени са трите имена, ЕГН, № на документ за самоличност, в случая на лична карта и подробен адрес. Настоящия състав намира, че при подробна индивидуализация на някоя от страните по договор за ипотека, такава каквато не буди никакво съмнение за личността, непосочването на занятие, не може да доведе дори до частична недействителност на договора, а още по-малко на пълна такава.

В текста на чл. 170 ЗЗД законодателят изрично, лимитивно и изчерпателно е регламентирал хипотезите на недействителност на учредена ипотека и те са - ако в ипотечния договор или в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.

Предвид посочването на наименованието на кредитора и длъжника, имената на собственика на ЕТ и на ипотекарния длъжник, съответно фирмените дела, по които са регистрирани банката и ЕТ, данните на представителите, единните граждански номера, номерата на личните карти и постоянните адреси на длъжника, упражняващ дейност като ЕТ и на лицето, собственик на имота, не е налице недействителност на учредената ипотека. Вярно е, че нормата на чл. 167, ал.2 ЗЗД съдържа изискване в договора за ипотека се посочват трите имена, местожителството и занятието на кредитора и на длъжника, а тази на чл. 168, ал.2 ЗЗД изисква в молбата за вписване на законна ипотека да се посочат всички данни по чл.

167, ал.2 ЗЗД. Последната разпоредба обаче, според настоящия състав, не е императивна, а диспозитивна и следва да се тълкува систематично и логически във връзка с разпоредбата на чл. 170 ЗЗД. Същата е въвела, при това примерно и неизчерпателно, изисквания за посочване на данни за страните по договора за ипотека, които да игнорират каквато и да е възможност за оставане в неизвестност на личността на кредитора и на длъжника.

Затова когато са налице безсъмнени данни за личността на последните, чрез посочване и на други индивидуализиращи белези, вкл. извън тези, посочени в чл. 167, ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че не е налице недействителност на учредената ипотека, по критерия на чл. 170 ЗЗД.

Аргумент в подкрепа на този извод и е фактът, че текстът на чл. 580 ГПК, в който са посочени изискванията за съдържание на нотариален акт, не съдържа такова за посочване на занятието на лицата. В т.3 на цитираната норма е въведено изискване за посочване на пълното име, ЕГН на лицата, участващи в производството и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност.

4

Адекватно е и съдържанието на чл. 6, ал.1, б."а" от Правилника за вписванията, който текст също няма изискване за посочване на занятието на страните в актовете, подлежащи на вписване.

Разпечатката съдържа 32 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ad343fa-9a84-4799-aa6b-cd3d55b485a1