Определение № 1627 от 04.08.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1627 гр. София, 04.08.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мина Мумджиева

Петя Попова като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно частно наказателно дело № 20221100602553 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 от НПК.

Образувано е по повод подадена частна жалба от адв. Ю., служебен защитник на осъдения Е. М., срещу Определение от 05.06.2022 г. по н.о.х.д. № 2423/2017 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, с което Е. М. е осъден да заплати в полза и за сметка на НБПП сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за предоставена правна помощ от служебния защитник.

В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на определение от 05.06.2022 г. по н.ч.х.д. № 2423/2017 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав. Застъпва се становището, че за да бъдат гарантирани правата на пострадалото лице в наказателния процес и да се осигури правото му на достъп до съд, същото следва да бъде освободено от заплащане на разноски за служебен повереник по дела от частен характер, когато тъжителят не разполага с достатъчно средства да упълномощи такъв. Акцентира се върху обстоятелството, че негативният изход на делото по никакъв начин не рефлектира върху финансовото положение на тъжителя, поради което осъждането му да заплати направените разноски по делото е в противоречие с принципа за достъп до правосъдие. Моли се атакуваното определение да бъде отменено.

С разпореждане от 08.07.2022 г. съдът е указал на адв. Ю. да уточни кой съдебен акт обжалва, доколкото в производството, в което е постановено обжалваното определение, подзащитният му Е. М. има качество на подсъдимо лице, а не на частен тъжител.

С допълнителна молба от 15.07.2022 г. адв. Ю. посочва, че обжалваният акт е от 05.06.2022 г. по н.о.х.д. № 2423/2017 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, в което производство действителност Е. М. е подсъдим.

С разпореждане от 19.07.2022 г. съдът е указал препис от молбата и допълнителната молба да се връчат на Е. М.. Същите са връчени на 20.07.2022 г., като към настоящия момент отговор не е получен.

Въззивният съд, като прецени доводите на страните, атакувания съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:

С присъда от 12.06.2018 г. по н.о.х.д. №2423/2017 г. по описа на СРС, НО, 131-състав е оправдал Е. М. за повдигнато обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК.

1

Първоинстанционният съдебен акт е бил протестиран, като въззивният съд с присъда от 24.01.2020 г. по в.н.о.х.д. № 4791/2018 г. по описа на СГС, VIII-ми въззивен състав е признал Е. М. за виновен по подигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.

325, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 78, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Присъдата е влязла в сила на 24.01.2020 г. поради необжалваемост на въззивния акт.

В хода на въззивното производство Е. М. е поискал замяна на служебния му защитник и като такъв да бъде назначен адв. И. Ю.. Последният е назначен в качеството на процесуален представител в открито съдебно заседание на 14.03.2019 г., от който момент адв. Ю. е поел защитата на Е. М..

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил постъпило искане от НБПП за присъждане на разноски – възнаграждение в размер на 300 лева, изплатено въз основа на Решение № СФ-21329-8621/2020 от 16.06.2020 г. на служебния защитник адв. Ю. за предоставена правна помощ по в.н.о.х.д. № 4791/2018 г. по описа на СГС.

При тази фактическа обстановка въззивният съд намира атакуваното определение за законосъобразно и обосновано.

Следва да се отбележи, че изложените от защитата в частната жалба аргументи са изцяло неоснователни, доколкото в протеклото производство Е. М. е имал качеството на подсъдимо лице, а не на частен тъжител. Разноските по делото са възложени в негова тежест не на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК, а на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, която правилно е приложена от СРС. Съгласно посочената разпоредба, когато подсъдимият бъде признат за виновен, направените по делото разноски за служебно назначения защитник се възлагат в негова тежест. В този смисъл е и задължителната тълкувателна практика, обективирана в ТР № 4 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 4/2009 г., ОСНК на ВКС, съгласно която подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.

В тази връзка не могат да бъдат споделени твърденията, изложени в частната жалба, за необходимостта предоставената правна помощ да бъде безплатна такава. В действителност разпоредбите на чл. 2 и чл. 4 от ЗПП регламентират, че правните услуги по посочения закон се финансират от средства на държавата. Тя обаче не е лишена от възможността да търси възстановяване на изразходваните средства във връзка с осъществената квалифицирана помощ от служебно назначени адвокати. Предоставянето на правна помощ по посочения ред не следва да бъде третирана като безвъзмездна такава, тъй като според чл. 27а от ЗПП в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. В конкретния случай е налице специалната норма на чл. 189, ал. 3 от НПК, правилно приложена от СРС.

На следващо място, в процесния случай въззивният съд намира, че възлагането в тежест на осъдения М. разноските за служебен защитник не ограничава правото му на достъп и правото му на защита, представляващи иманентна част от правото на справедлив съдебен процес. При преглед на данните по делото настоящият съдебен състав установи, че по време на наказателното производство подсъдимият Е. М. е имал достъп до квалифицирана правна помощ въпреки невъзможността да заплати разноските за същата.

Самият Е. М. е избрал адв. Ю. и е поискал именно той да го защитава, което искане е било уважено. Поради това въззивният съд намира, че е било гарантирано провеждането на справедлива наказателна процедура, в която осъденият М. е разполагал с квалифицирана правна помощ по свой избор. Осъждането на същия след влизане в сила на присъдата да заплати разноските за оказаната му правна помощ не накърнява правото му на достъп до съд, доколкото размерът на същите не е и прекомерно висок.

Гореизложеното не е в противоречие с практиката на ЕСПЧ. В решението по делото 2

CROISSANT срещу Германия е прието, че разпореждането за възстановяване на разноските не е несъвместимо с чл. 6, т. 3, б. "с" КЗПЧОС. Този извод се потвърждава и в решението по делото О.А. срещу България, където ЕСПЧ не е констатирал нарушение член 6, пар. 1 и пар.

3, б. „c“ от Конвенцията.

По-нататък, видно от Решение № СФ-21329-8621/2020 от 16.06.2020 г. на НБПП е платно възнаграждение на адв. Ю. за предоставена правна помощ по в.н.о.х.д. № 4791/2018 г. по описа на СГС съответно на осн. чл. 16, т. 2 вр. чл. 9, ал. 4 от НЗПП в размер на 300 лева. Изплатеното възнаграждение е в рамките на посоченото в решението на НБПП законово основание, поради което законосъобразно районният съд е уважил искането в цялост.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд намира, че възлагането в тежест на Е.

М. да възстанови разноските, направени за заплащане възнаграждение на служебен защитник, предоставил му правна помощ, не накърнява правата на същия, поради което първоинстанционният съдебен акт се явява законосъобразен и обоснован. Ето защо атакуваното определение следва да бъде потвърдено като правилно, а частната жалба оставена без уважение като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 306, ал. 3 от НПК Софийски градски съд, НО, XVII-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.06.2022 г. по н.о.х.д. № 2423/2017 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3