Решение № 2058 от 10.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2058 гр. Пловдив, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330101947 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът Д. И. Ч. е предявил против М. В. З., И. З. З. и Г. З. Р. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност и на основание наследствено правоприемство на следния недвижим имот: сграда с идентификатор № ***, находяща се в с. М. с., ул. „***“, Община Р. със застроена площ от 42 кв.м., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***. с площ от 1 294 кв.м. С исковата молба е направено искане за отмяна на констативен нотариален акт № ***. на н. Т. К..

С Определение № 4080/04.04.2023 г., постановено по делото, съдът е прекратил производството по делото по отношение на предявения иск с правно основание чл. 76 ЗН за установяване недействителността на разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт за покупкопродажба № *** г. на н. Т. К..

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е наследник на И.

1

З. Ч. и Г. Д. Ч.а, а ответните страни са наследници на брата на ищеца – З. И.

З.. Твърди, че сестрата на ищеца А. И.а П. се е отказала от наследството на покойните й родители И. З. Ч. и Г. Д. Ч.а. Сочи, че ответните страни са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № ***. на н. Т. К. по отношение на сграда с идентификатор № ***, находяща се в с. М. с., ул. „***“, Община Р.. Твърди, че процесната сграда е построена през 1994 г. от ищеца и покойният му брат З. И. З., като между двамата братя е установено, че постройката е собственост на ищеца и е предназначена единствено за гостуване на покойния му брат. Твърди, че процесната сграда и поземленият имот, в който последната е построена се е владял от страна на ищеца и неговата ** Г. Б. Ч.а. Сочи, че бащата на ищеца споделил, че е предоставил на наследодателя на ответните страни сумата от около 4 000 лв. за строеж на нова жилищна сграда в гр. С., с уговорката, че имота в с. М. с. ще остане за ищеца. Твърди, че заедно със своята ** построили през 1974 г. сграда с идентификатор № ***.2., а впоследствие и поетапно всички останали сгради в имота. Твърди, че е упражнявал фактическа власт по отношение на сградата от момента на нейното построяване през 1994 г. – заедно с майка си Г. Ч.а, а след смъртта й на *** г. – самостоятелно, като я владее необезпокоявано повече от 10 години.. Поддържа, че ответните страни са знаели, че намерението на ищецът и покойният му брат е било сградата да се построи като собствена на ищеца, като бъде предоставяна за ползване на наследодателя на ищците единствено за гостуване. Твърди, че ищецът е манифестирал намерението си да свои целия имот, ведно с построените постройки, поради което счита, че констативният нотариален акт по обстоятелствена проверка не е породил права в полза на ответните страни. В уточнителна молба от ищецът се позовава на наследствено правоприемство и давност по отношение на придобиването на имота. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск., като е направено искане и за отмяна на констативния нотариален акт.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ответните страни М. В. З., И. З. З. и Г. З. Р., са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат съображения за нейната неоснователност. Твърдят, че са наследници на З. И. З., починал на *** г., който заедно с ищеца е наследник на И. З. Ч. и Г.

Д. Ч.а. Сочи, че ищецът притежава ½ ид.ч. по силата на наследствено правоприемство от И. З. Ч. и Г. Д. Ч.а, а ответниците – останалата ½ ид.ч.

2

Твърдят, че в процесния недвижим имот с идентификатор № ***., са изградени следните постройки: с идентификатор № ***, с идентификатор № ***.2., с идентификатор № ***.3., с идентификатор № ***.4., с идентификатор № ***.5., с идентификатор № ***.6. и с идентификатор № ***.7. Сочат, че поземленият имот е придобит от техните наследодатели И. З. Ч. и Г. Д. Ч.а по давност, като последните са го владели спокойно и необезпокоявано повече от 40 години. Сочат, че всички сгради в имота са построени от техните наследодатели И. З. Ч. и Г. Д. Ч.а – с техни средства и усИ., а не от страна на ищеца, в който смисъл оспорват изложените в исковата молба твърдения.

Поддържат, че след смъртта на Г. Д. Ч.а процесният имот останал за ползване от страна на ответниците. В имота останали да живеят Г. Р. и Д. Ч., като ответниците М. З. и И. З. ходили постоянно при Г. Р.. Поддържат, че ищецът ползва част от сградите в западната част на двора, а Г. Р. и останалите ответни страни – сградите в източната част, като по този начин се ползва и дворното място. Твърдят, че никога не са се отказвали от собствеността си и ответникът по никакъв начин не ги е отблъсквал от имота. Сочат, че установили, че ищецът, заедно с неговата **, са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка по отношение собствеността на дворното място, поради което образувани дело за делба - гр.д. № 17446/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Сочат, че процесната сграда с идентификатор № *** винаги се е ползвала от ответните страни, като в момента там живее Г. Р., като цялата поддръжка и стопанисване на сградата се извършва единствено от ответните страни. Сочат, че ищецът никога не е имал достъп и ключ до сградата и никога не е оспорвал владението на ответните страни. По така изложените съображения молят за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Направено е и искане за отмяна на констативния нотариален акт до размера на правата на ищците по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, което искане не представлява самостоятелен иск, а е само законна последица от уважаването на предявен иск за собственост – в този смисъл е трайно установената практика на Върховния касационен съд Решение № 123 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4730/2019 г., II г.о., Решение № 3

142 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 619/2020 г., I г. о., Решение № 236 от 03.07.2013 г. по гр. д. № 1215/2012 г., IV г. о. и др.

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че поземлен имот с идентификатор № ***. с площ от 1 294 кв.м. е бил собственост на И. З.

Ч., като последният е придобит на основание давностно владение по време на брака му с Г. Д. Ч.а. За установяване на посоченото обстоятелство е приложено извлечение от разписна книга към проект за улична и дворищна регулация, в който поземлен имот, представляващ парцел Х в квартал 10 е записан на И. З. Ч.. От представената по делото скица на поземления имот се установява, че последният е с номер по предходен план: 24, квартал 10, парцел Х.

От представеното по делото удостоверение за наследници, издадено от Община Р., се установява, че И. З. Ч. е починал на *** г. като е оставил за свои наследници - Г. Д. Ч.а – **, починала на *** г., А. И.а П. – **, Д. И. Ч. – ** и З. И. З. – **, починал на *** г.

От представеното по делото удостоверение, издадено от Районен съд – Пловдив се установява, че с Определение № 204/26.10.2010 г. по ч.гр.д. № 16804/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е вписан отказа на А. И.а П. от наследството, оставено й от покойните й родители - И. З. Ч., починал на *** г. и Г. Д. Ч.а, починала на *** г.

От така представените по делото писмени доказателства се установява, че след смъртта на родителите на ищеца И. З. Ч., починал на *** г. и Г. Д. Ч.а, починала на *** г., последните са оставили за свои законни наследници три деца - А. И.а П., Д. И. Ч. и З. И. З., които по силата на наследственото правоприемство и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН са придобили по 1/3 ид.ч. от процесния имот с идентификатор № ***.

С оглед вписания по реда на чл. 49 ЗН отказ от наследство от А. И.а П. на 26.10.2010 г. и на основание чл. 53 ЗН нейният дял е уголемил дяловете на останалите наследници като ищецът и З. И. З. са били титуляри на по ½ ид.ч. от дворното място.

Установява се, че З. И. З. е починал на *** г. и е оставил за свои законни наследници ответните страни - М. В. З. - **, И. З. З. - ** и Г. З. Р. – **.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № ***. на н. Т. К., ответните страни М.

4

В. З., И. З. З. и Г. З. Р. са признати за собственици на основание давностно владение, продължило повече от 10 години и наследство на сграда с идентификатор № ***, находяща се в с. М. с., ул. „***“, Община Р. със застроена площ от 42 кв.м., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***. с площ от 1 294 кв.м., при следните дялове – за М. В. З. 4/6 ид.ч., за И. З. З.

1/6 ид.ч. и за Г. З. Р. – 1/6 ид.ч.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. на н.

Т. К., ответните страни М. В. З. и И. З. З. са прехвърлили на Г. З. Р. 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор № ***, находяща се в с. М. с., ул. „***“, Община Р. със застроена площ от 42 кв.м., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, която е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***. с площ от 1 294 кв.м.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на н.а за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

В производството по делото ищецът и ответните страни твърдят, че са собственици на процесния имот на основание давностно владение и наследство.

По въпроса за предпоставките за придобиване по давност на изцяло съсобствен имот от съсобственик е постановено Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В този тълкувателен акт е направено разграничение между двете хипотези - кога съсобственикът владее общата вещ изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици. Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което предполага владение и на другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател 5 на идеалните части на останалите съсобственици и за да придобие техните идеални части по давност следва да демонстрира пред тях явно и с недвусмислени действия, че е променил намерението си, т.е. че е започнал да владее за себе си и е отблъснал тяхното владение. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага. Не е изключена възможността, държателят да промени намерението си и да превърне държането на идеалните части на съсобствениците си във владение за себе си, за да започне да тече придобивна давност за него, но тази промяна на намерението трябва да намери външна изява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на останалите съсобственици или владелци, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин /В този смисъл са и Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, І г.о., Решение № 115/28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., II г.о./. Не могат да бъдат посочени или изброени тези конкретни фактически действия, но те следва да са недвусмислени, т.е. да не могат да се преценят като действия, реализиращи права на съсобственик по чл. 31 и чл.