Решение № 85 от 14.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Русе, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова

Членове:

Палма Тараланска

Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно търговско дело № 20234501000110 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД против Решение № 131/13.02.2023г., постановено по гр.д. № 4595/2022г. по описа на Районен съд гр.Русе, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед № 1615/ 13.06.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

В жалбата се излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – неправилно съдът приел, че клаузата за автоматично удължаване срока на договора е нищожна, което довело до неправилни изводи за датата, от която започнала да тече погасителна давност за вземанията на банката. Поддържа, че посочената клауза не е неравноправна и не е налице недействителност на договора, поради противоречие с разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗПК /отм./. Твърди, че клаузите на договора и анексите към него са индивидуално договорени между страните. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски, не прави искания по доказателствата.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва нейната основателност. Твърди се, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно по подробно изложени съображения в отговора на въззивната жалба. Моли за отхвърляне на жалбата и 1 потвърждаване на решението.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат изложеното във въззивната жалба и отговора по нея, не правят доказателствени искания, претендират присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Русенския окръжен съд съобрази следното:

Производството по гр.д. № 4595/2022г. по описа на Районен съд гр. Русе е образувано по искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Д. А.

Т., с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед № 1615 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3183/2022г. по описа на Районен съд гр.

Русе.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта № ******/16.05.2006г. Неразделна част от договора били анект от 19.12.2006г., с който размерът на предоставения овърдрафт е увеличен на 2200 лева и Анекс от 22.11.2007г., съгласно който на ответника е издадена револвираща международна кредитна карта с чип Mastercard

Standart. Предоставения кредитен лимит бил усвояван многократно по банкова сметка на ответника. Усвоеният кредитен лимит (овърдрафт) бил погасяван многократно частично по главница и лихви.

Кредитът бил в просрочие считано от 19.10.2009г. Срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит бил 16.05.2008г., но на основание анекса от 22.11.2008г. бил продължаван автоматично многократно с нов едногодишен период. Банката обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем на 06.04.2022г., за което ответникът бил уведомен с писмо от 07.04.2022г. В полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 3183/2022г. на РС Русе, като в срока по чл.414 ГПК постъпило възражение от длъжника и за ищеца се породил правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията си.

Постъпил е отговор в срока по чл.131 ГПК, с който се въвежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца суми за посрочена главница и възнаградителна лихва. Твърди се, че сключения анекс от 22.11.2007г. е нищожен, тъй като не отговарял на изискванията за задължително съдържание на договор за потребителски кредит в чл.9 от Закон за потребителския кредит /отм./ - не били посочени начин за погасяване на кредита и срок за погасяване. В тази част анексът препращал към общите условия, а било недопустимо с такива да се уговарят съществени елементи на договора. На следващо място се поддържа, че с изтичане на срока на валидност на кредитната карта, издадена на ответника през 2007г. е настъпило и прекратяване на договорното правоотношение с банката. В т.36.4 от общите условия било посочено, че банката подновява срока на валидност на картата служебно, доколкото е продължен срокът на 2 овърдрафта, като издава нова карта. Нелогично било да се приеме, че договор сключен през 2006г., със срок на действие две години, по който не са извършвани плащания повече от 13 години и по който не е преиздавана и няма валидна кредитна карта, е продължавал автоматично да се подновява и до момента на предявяване на иска. Отделно от това се сочи, че началния момент, от който започва да тече давността за всяко парично задължение е моментът на настъпване на неговата изискуемост. Изискуемостта на вноските, с които се погасява усвоената по кредита сума настъпвала на датата на уговорения между страните срок за плащане. След като договорът бил в просрочие от 19.10.2009г. и след тази дата не са извършвани плащания, то най-късно на тази дата настъпила и изискуемостта на вземането и се породило правото на кредитора да удовлетвори вземането си принудително.

Съставът на Русенския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

На 16.05.2006г. между страните е сключен Договор за издаване на кредита карта № ******/16.05.2006г., по силата на който ищцовата банка се задължила да издаде на ответника кредитна карта с разплащателна сметка, както и да му предостави банков кредит овърдрафт в размер на 1500 лева, който може да бъде усвояван с използване на картата за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ (банкомат) или ПОС. Кредитната карта се издавала със срок на валидност до 16.05.2008г., който бил и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срокът на договора не бъде продължен.

На 19.12.2006г. е сключен Анекс № 1 към договора за издаване на кредитна карта. С този анекс е променен размерът на предоставения банков кредит овърдрафт, като е увеличен до 2200 лева.

Следващо изменение на договора е извършено с Анекс от 22.11.2007г., с който страните се споразумели на ответника да бъде издадена револвираща международна кредитна карта с чип, която да замени дотогава издадената. В анекса е предвидено, че срокът за погасяване на предоставения на банков кредит овърдрафт се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa.

Към доказателствата по делото са приобщени Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и Visa, приети с решение на Управителния съвет на банката от 17.04.2007г. и изменени и допълнени с решение от 24.07.2007г. В т.30 от общите условия е предвидена възможност за банката да се удовлетвори по свое усмотрение от всички обезпечения едновременно или само от едно или няколко от тях, както и от цялото имущество на Титуляра/Оправомощения държател по реда, предвиден в 3 закона в случай, че титулярът не изпълни което и да е свое задължение по договора в определения за това срок или ползваният овърдрафт бъде обявен за изцяло и предсрочно изискуем. В т.36 от общите условия е посочено, че срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период при условие, че Титулярът не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. преди банката да е уведомила титуляра за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок.

От заключение на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно –счетоводна експертиза се установява, че сумите по кредита са усвоявани многократно и погасявани многократно и частично, без да е спазван стриктно падежа и размера на погасителните вноски. Последно закрито задължение е извършено на 19.10.2009г. в размер на 24.66 лева.

Усвояване на суми по отпуснатия овърдрафт е реализирано в периода от 22.05.2006г. до 15.09.2009г., като на последната дата е извършено теглене на сума в размер на 20 лева чрез АТМ. Последната внесена сума по кредита е на 10.09.2009г. в размер на 50 лева. Към 19.10.2009г. непогасеното задължение по договора за кредитна карта е в размер на 2200 лева. Валидността на кредитната карта обслужваща процесния договор за кредитна карта е бил до 31.08.2010г.

С уведомително писмо-покана от 21.03.2022г. ищецът е поканил ответника да погаси задължение в общ размер на 17615.26 лева в срок от 5 работни дни, като го е предупредил, че при неизпълнение ще упражни правото си да обяви целият кредит за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудителното му събиране.

Кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 06.04.2022г., за което ответникът е уведомен с писмо от 06.04.2022г.

Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Русенски окръжен съд формира следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Предявени са искове за установяване на вземания произтичащи от Договор за кредитна карта № ******/16.05.2006г.

Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, срочен, с продължително изпълнение, като последният белег е присъщ и на краткосрочните кредити /до 1 г./ за осигуряване на оборотни средства.

4

Овърдрафтът е краткосрочен кредит за оборотно финансиране, който има фиксиран лимит и срок и се усвоява директно по разплащателна сметка на кредитоискателя. Не е необходимо представянето на разходооправдателни документи и не се изисква самоучастие от страна на клиента. Въпреки, че страните по делото са сключили един договор, то същият инкорпорира в себе си освен договора за банков кредит овърдрафт и договор за издаване на кредитна карта, като вид договор за потребителски кредит. В процесния договор за кредит овърдрафт срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов 1- годишен срок при условие, че титулярът не е уведомил за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката-кредитодател не е уведомила кредитополучателя за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. По посочения начин е уредено продължаване на срока при липса на уведомление за прекратяване на договора.

Не е спорно между страните сключването на договора и анексите към него, като от заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза се установява усвояването на кредитния лимит по договора, извършените от ответника погасявания по договора и размерът на задълженията му.

Основният спор между страните е от кой момент започва да тече погасителната давност за вземанията на банката, респективно дали същата е изтекла към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

За да се прецени дали вземанията са погасени по давност, следва да бъде определен моментът, в който за тях е настъпила изискуемостта. По същината си овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна сметка на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка. За разлика от типичните договори за банков кредит, при които е налице едно неделимо вземане, чието плащане е разсрочено във времето и изискуемостта му настъпва с изтичане на уговорения краен срок за погасяване на кредита, тук изначално липсва яснота за това кога и в какъв размер суми ще бъдат усвоени от кредитополучателя. Кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита. Предвид спецификата на договора за кредит, предоставен под формата на овърдрафт, погасяването на задълженията по него не се изпълнява на предварително договорени погасителни вноски, но и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на средствата. Договореното връщане на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл.66 ЗЗД/, т.е. частични плащания на едно задължение, поради което 5 приложима е петгодишната давност по чл.110 ЗЗД.