Решение № 22 от 17.02.2026, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Пирдоп, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.Л. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20231860100184 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, депозирана от Б. Е. Й., ЕГН: ********** чрез пълномощника му адв.Ч. П. от САК срещу В. Д. И. /впоследствие с променена фамилия след брак - Ч./, ЕГН: ********** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца определени суми, описани в исковата молба.

Настоящото разглеждане на делото от РС-Пирдоп е второ по ред, след като с Решение № 143 от 19.04.2022г. по в.гр.д. № 869/2021г. на Софийски окръжен съд е обезсилено частично като недопустимо Решение № 39/24.04.2021г., постановено по гр.д. № 191/2019г. на РС-Пирдоп и Решение № 359а/07.10.2021г. в частта, с която В. Д. И. е осъдена да заплати на Б. Е. Й. сумата от 25 000 лв., на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, представляваща сума, получена от ответницата В. Д. И. без правно основание, евентуално на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за вреди, нанесени вследствие на непозволено увреждане, изразяващо се в неправомерно изтегляне на пари от банкова сметка, евентуално на основание чл.284, ал.2 ЗЗД, представляваща неотчетена от довереника сума, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 27.03.2019г. до окончателното плащане и делото е върнато на РС-Пирдоп, тъй като първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл едновременно на всички заявени основания, без да са налице основания материалноправният спор да се разглежда едновременно на всички основания. Делото е върнато на РС-Пирдоп за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадените указания.

1

С въззивното решение първоинстанционното такова - Решение № 39/24.04.2021г., постановено по гр.д. № 191/2019г. на РС-Пирдоп, е потвърдено в частта, с която е уважен другият осъдителен иск на Б. Й. срещу В. И. с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 9000 лв. с ДДС. В тази част решението е влязло в сила и е издаден изпълнителен лист. В тази част исковата молба не подлежи на повторно разглеждане и не е предмет на настоящото второ разглеждане.

С определение №668/07.04.2023г. по гр.д. № 3829/2022г. по описа на ВКС не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 143/19.04.2022г. по в.гр.д. № 869/2021г. по описа на Софийски окръжен съд.

С исковата молба, в частта, която съдът е получил указания да разгледа наново и при намален размер на иска /с молба от 24.11.2020г./, Б. Е. Й. моли съда да осъди В. Д. И. да му заплати сумата от 25 000 лв., като в петитума са наведени три основания за осъждане /сума, получена без правно основание, обезщетение за вреди от непозволено увреждане и неотчетена от довереник сума/, като исковете са съединени при условията на евентуалност.

В исковата молба се твърди, че в периода от 05.02.2015г., до 31.03.2015г., ответницата е изтеглила значителна парична сума в общ размер на 36 550 лева от банковата сметка на ищеца в ************* ЕАД с IBAN: ********************, както следва:

1.Сума в размер 2000 лева, изтеглена 05.02.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00005/05.02.2015г.;

2.Сума в размер на 500 лева, изтеглена на 12.02.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00008/12.02.2015г.;

З.Сума в размер на 150 лева, изтеглена на 13.02.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00036/13.02.2015г,;

4.Сума в размер на 5000 лева, изтеглена на 13.02.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00008/13.02.2015г.;

5.Сума в размер на 25000 лева, изтеглена на 04.03.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00006/04.03.2015г.;

6.Сума в размер на 2900 лева, изтеглена на 05.03.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00006/05.03.2015г.;

7.Сума в размер от 1000 лева, изтеглена на 31.03.2015г., съгласно Нареждане разписка № 00003/31.03.2015г.,

Твърди се, че описаните по-горе суми ответницата е изтеглила от банковата сметка на ищеца без негово знание и съгласие и без да е била упълномощавана за това. Твърди се, че теглейки сумите, тя действала неправомерно, без наличието на представителна власт и без наличието на каквото и да било законово основание. Твърди се, че същата не е отчела на ищеца за какво е разходвала изтеглената сума, нито му е предала същата. Изтегляйки паричните средства, тя получила същите от патримониума на ищеца без да има правно основание за това. По този начин тя се обогатила неоснователно за сметка на ищеца. Сочи 2 се, че съгласно чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД: който е получил нещо без правно основание е длъжен да го върне, поради което ответницата следва да бъда осъдена да върне изтеглената сума, с която се е обогатила за сметка на ищеца, без наличието на правно основание.

При условията на евентуалност, в случай че съдебният състав прецени, че няма неоснователно обогатяване, то ищецът твърди, че в настоящия случай ответната страна е изтеглила сумите неправомерно, без да е имала представителна власт, без съгласието и знанието на ищеца и без да му отчете за какво е разходвала сумата, присвоявайки сумата, като действията на ответницата са в противоречие със закона и представляват непозволено увреждане и на ищеца са нанесени имуществени вреди в размер на изтеглената от банковата му сметка парична сума.

При условията на евентуалност, в случай, че ответната страна докаже наличието на мандатно провоотношение, то ищецът твърди, че довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, като е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, което в случая не е изпълнено. В случай, че съдът счете, че е имало упълномощителна сделка, и изтегляйки парите, ответницата е действала в изпълнение на възложен от ищеца мандат, то за нея се сочи, че възниква задължението по чл.284 ЗЗД. Сочи се, че съгласно трайната съдебна практика упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените действия. Сочи се, че когато упълномощаването е за извършване на действия, свързани с откриване, закриване, внасяне и теглене на суми, извършване на разплащания, заплащане на банкови такси и други, отнасящи се, както до лични влогове и банкови сметки, така и на търговски дружества, ангажиментът на представителя приключва с осъществяването на действието. Сочи се, че когато упълномощеният се е възползвал от правата по пълномощното и е извършил действията, за които е упълномощен, за него възникват задължения, а именно: да даде отчет на упълномощителя. Твърди се, че в настоящия случай ответницата е изтеглила процесната сума от банковата сметка на ищеца, но не е изпълнила задължението си по чл.284, ал.2 ЗЗД, което включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Твърди се, че ответницата е присвоила процесната сума, поради което на основание чл.284, ал.2 ЗЗД, следва да бъде осъдена да я върне на ищеца. Цитира се съдебна практика и се сочи, че по изложените причини за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете.

В срока по чл.131 ГПК ответникът В. Д. И. е депозирала писмен отговор на исковата молба. Същата заявява в писмения отговор, че оспорва предявените от Б. Й. искове. Счита, че осъдителният иск, предявен на три правни основания при условията на евентуалност е недопустим и неоснователен, тъй като е недопустимо една и съща сума да се претендира от нея веднъж като неправомерно теглени от нея суми от сметката на ищеца и веднъж - като правомерно теглени, но неотчетени на осн. чл.283 ЗЗД. Ответникът В. Д. И. счита, че ищецът жонглира с различни фактически твърдения и правни основания с намерението 3 евентуално да се приближи до истината.

Ответникът В. Д. И. твърди в писмения отговор, че представените банкови документи от ищеца за теглене на суми съдържат спесимен, който й е бил предоставен от ищеца, поради което не е налице неоснователно и противоправно теглене на пари от неговата сметка. А щом ищецът представя писмени доказателства, от които е видно, че й е предоставил спесимен, негово е задължението да докаже въз основа на какъв договор го е предоставил- договор за поръчка или друга едностранна, или двустранна сделка. Твърди, че ищецът дължи главно и пълно доказване на тези обстоятелства, както и на обстоятелството била ли е длъжна да дава отчет, на какво основание и в каква форма относно начина на разходване на теглените от нея суми.

Ответникът В. Д. И. твърди в писмения отговор, че не е теглила неправомерно пари от сметката на ищеца. За всички суми, които е теглила от негова сметка, той знаел, както е знаел и за какви цели са били разходвани, тъй като през процесния период и в продължение на около 13 години са живели съвместно на семейни начала. Твърди, че именно поради това обстоятелство между тях е имало фактическо предаване на парични суми. Твърди, че от така изтеглените от нея от неговата сметка суми му е предоставяла суми за покупка на крави, плащане на работници и други. Твърди, че същевременно тя е извършвала преводи от нейната сметка в Юробанк на сестра му Г. Е.а Й.а и той е оставал задължен към нея с тези немалки суми. Твърди, че поради това, че живеели на семейни начала, са харчили пари за различни покупки - както нейни, така и негови. Твърди, че преднамерено ищецът представя разпоредителни действия по сметката само за един кратък времеви период, без преводите по тази сметка, нареждани от нейна сметка или внасяни на каса. Поради изложеното счита, че предявените искове са недопустими и неоснователни моли да бъдат отхвърлени.

От ищеца Б. Й. е депозирано допълнително становище във връзка с подадения отговор на искова молба, като се сочи в становището, че са неоснователни и лишени от правна логика разсъжденията на ответника, че е недопустимо една и съща сума да се претендира на няколко основания. Сочи, че обективното съединяване на искове в условията на евентуалност е регламентирана форма на защита, с която ищецът може да предявява взаимно изключващи се претенции, като се позовава на различни основания за пораждане на претендираното право. От друга страна, нито едно от твърденията на ответницата в отговора на исковата молба не отговаряло на истината и не било подкрепено с доказателства. Не отговаряло на истината твърдението на ответницата, че ищецът й е давал спесимен, за да тегли суми от сметките му. Същата била теглила сумите без да има пълномощно. Той никога не бил давал спесимен и не се бил подписвал върху разписките, с които са изтеглени сумите, нито върху декларациите за произход на средствата. Върху всички документи подписи полагала ответницата. Сочи се, че щом ответницата твърди, че й е даван спесимен за теглене на суми, тя е тази, която дължи пълно и главно доказване на това твърдение. Сочи се, че дори да е било налице надлежно упълномощаване от ищеца да оперира със суми от банковата му сметка, то това по никакъв начин не я освобождава от задължението да даде отчет за теглените суми. На следващо място, ищецът иска съдът да вземе предвид, че в 4 отговора на исковата молба ответницата изрично признава факта, че действително е изтеглила процесната сума от банковата сметка на ищеца и моли този факт да се отдели като безспорен. Не отговаряло на истината твърдението, че ищецът е знаел за всички тегления на пари, нито за какво са били разходвани средствата. Не отговаряло на истината твърдението, че сумите са предоставени на ищеца за закупуване на крави и плащане на работници.

Неотносимо било дали ответницата е превеждала от банковата си сметка в Юробанк парични суми по сметката на сестрата на ищеца, която е трето за спора лице.

В съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът Б. Е. Й. се представлява от упълномощения адв. Ч. П. от САК, който поддържа исковата молба и в хода на устните състезания моли съда, на база събраните по делото доказателства, да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените в условията на евентуалност искове. Подчертава, че счетоводител на г-н Й. е била именно ответницата и ако все пак е имало счетоводни документи за процесните суми, то те са били оформени именно от нея. Заявява, че по никакъв начин едното действие на г-н Й. по оттегляне на пълномощното не доказва другото му действие и дори да се счете, че има дадено валидно пълномощно, то това не дава възможност на г-жа В. И. да задържи сумите. Адв.П. претендира от името на клиента си и присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорара на представителя на ответника.