Решение № 2268 от 16.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2268 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100103717 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Д. С. против Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 28 000 лв. – представляваща неимуществени вреди от наказателно преследване за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и престъпление по чл. 211 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК срещу ищеца, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.10.2018 г. по пр. пр. № 14046/2018 г. по описа на СРП по досъдебно производство № 513 ЗМИП 5105/2018 г. на СДВР г. във връзка с прокурорска преписка № 14046/2018 г. по описа на СРП, както и сума в размер на 2000 лв. - представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с образуваната преписка.

Ищецът твърди, че на 03.04.2018 г. е издадено постановление по ДП № 513 ЗМИП 5105/2018 г. на СДВР г. във връзка с прокурорска преписка № 14046/2018 г. по описа на СРП, с което е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и престъпление по чл. 211 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, същият бил задържан за срок от 72 часа. Същият бил задържан под стража. С постановление от 11.10.2018 г. наказателното производството е прекратено и взетата мярка за неотклонение е отменена. Производството продължило повече от 7 месеца, като през целия период ищецът бил задържан – първо за 24 часа, после за 72 часа, а след това и поради наложената мярка за неотклонение задържане под стража. Ищецът търпял значителни неимуществени вреди.

Задържането се отразило на финансовото и емоционалното му състояние. Не могъл да полага труд. Бил подложен на стрес и притеснения. Моли исковете да се уважат. Сочи банкова сметка IBAN BG 48 STSA 93000020938810.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Намира претенцията за недопустима и нередовна. Оспорва иска по основание и по размер. Липсвала причинна връзка между претърпените вреди и действията на прокуратурата. Твърди, че претенциите на ищеца са прекомерни по размер и не съответстват на твърдените с исковата молба вреди. Твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника. Не се доказвало лицето да е търпяло сериозни неимуществени вреди. Казусът не бил станал достояние на много лица. Оспорва размера на претенцията. Размерът на обезщетението бил завишен и при евентуалност се моли за намаляването му. Оспорва претенцията за имуществени вреди, липсвали доказателства за търпени такива. Моли за отхвърляне на претенциите.

Производството по иска за имуществените вреди е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 21.03.2024 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение от 10.11.2023 г. са отделени като безспорни и признати между страните следните обстоятелства, че срещу ищеца е образувано досъдебно производство и същият е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и престъпление по чл. 211 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, както и, че производството приключило постановление за прекратяване на наказателното производство от 11.10.2018 г. по пр. пр. № 14046/2018 г. по описа на СРП по досъдебно производство № 513 ЗМИП 5105/2018 г. на СДВР г. във връзка с прокурорска преписка № 14046/2018 г. по описа на СРП.

Предявени са претенции по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;

Установява се, че досъдебно производство 513 ЗМИП 5105/2018 г. е започнато на 30.03.2018 г. срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, и престъпление по чл. 210, ал. 1, т .5 вр. с чл. 209, ал. 1 НК.

С постановления за привличане на обвиняем от 03.04.2018 г. по ДП № 5105/2018 г. по описа на РУП-СДВР, по пр. пр. № 14046/2018 г. по описа на СРП е привлечен като обвиняем А. Д. С.:

- за това, че в периода 17.01.2018 г. до неустановена дата през месец февруари 2018 г. на различни места в гр. София, при условията на продължавано престъпление и с две деяния, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – саморъчно завещание датирано от 15.11.2017 г., на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено волеизявление, и е написано, и подписано от М.Г.К., а отделните деяния са осъществени, както следва: на 17.01.2018 г. в гр. София ул. **** в кантората на нотариус Т.В., съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – саморъчно завещание датирано от 15.11.2017 г., на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено волеизявление, и е написано, и подписано от М.Г.К., като го е представил на нотариус Т.В. и е поискал същото 2 да бъде обявено, на неустановена дата месец февруари 2018 г. в гр. София, бул. **** в клон на Юробанк България АД съзнателно се е ползвал от ползвал от неистински частен документ – саморъчно завещание датирано от 15.11.2017 г., на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено волеизявление, и е написано, и подписано от М.Г.К., като го е представил на управителя на банкови клон и е поискал да бъде въведено в системата на банката – престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК;

- за това, че в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага на 27.03.2018 г. възбудил заблуждение у Д.В.К. и М.Г.К. /формирал у посочените лица неверни представи, че той е законен наследник по саморъчно завещание от М.Г.К., защото се е грижил за нея до смъртта й, както и формирал у Д.В.К. и М.Г.К. неверни представи, че той с наследник на М.Г.К. по саморъчно завещание и е станал собственик на недвижим имот в гр. София, кв.

Изток, ул. **** с идентификатор ***, който имот С. искал да продаде за сума от 92 500,00 евро с левова равностойност 180914,28 лева, както и че завещанието било съставено лично от М.Г.К. в негово присъствие и след това му било връчено, и може да прехвърли законосъобразно реалната собственост върху посочения недвижим имот и в периода от 27.03.2018 г. до 02.04.2018 г. в две отделни срещи и разговори с Д.В.К. и М.Г.К. поддържал така възбуденото заблуждение, като по този начин през времето между 27.03.2018 г. до 02.04.2018 г. направил опит да причини на М.Г.К. имотна вреда в големи размери и общо в размер на 92 500,00 евро с левова равностойност 180914,28 лева, като опита за измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай като е останал недовършен, поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 211 вр. чл.

209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК;

- за това, че в гр. София, бул. **** в клон на Юробанк България АД с цел да набави за себе си имотна облага на неустановена дата м. февруари 2018 г. възбудил заблуждение у Д.В.В. – управител на банковия клон, като формирал у Д.В.В. неверни представи, че той с наследник на М.Г.К. по саморъчно завещание и е станал собственик на всички парични средства в лева и във валута общо в размер на около 75 000 лв. по всичките шест на брой банкови сметки на починалата Константинова в Юробанк България АД в периода от неустановена дата месец февруари 2018 г. до 02.04.2018 г. в множество отделни лично срещи и разговори с Д.В.В. поддържал възбуденото заблуждение и искал от Д.В.В. да му разреши да изтегли и получи на ръка и в брой всички налични парични средства в размери около 75 000 лева, като опита за измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай като е останал недовършен, поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

Със заповед от 02.04.2018 г. А. Д. С. е задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

С постановление от 03.04.2018 г. по ДП № 5105/2018 г. по описа на РУП-СДВР, по пр. пр. № 14046/2018 г. по описа на СРП А. Д. С. е задържан под стража за срок от 72 часа.

С постановление от 05.04.2018 г. по ДП № 513 ЗМИП 5105/2018 г. по описа на РУПСДВР, по пр. пр. № 14046/2018 г. по описа на СРП е привлечен като обвиняем А. Д. С. за 3 същите деяние /при преквалифицирането им/ - престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и престъпления по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл.

18, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 НК /деянието е извършено при условията на повторност и не представлява маловажен случай/.

С определение от 04.04.2018 г. по ЧНД № 5607/2018 г. на СРС е одобрен протокол за обиска на А. Д. С., извършен на 02.04.2018 г. от 14 до 14:15 ч., протокол за обиска на Г.К.

С.а и протокол за извършено на 02.04.2018 г. претърсване на помещение – жилище в гр.

София, ул. ****.

С определение от 05.04.2018 г. по ЧНД № 5727/2018 г. на СРС е взета мярка за неотклонение задържане под стража на А. Д. С. по ДП № 513 ЗМИП 5105/2018 г. по описа на РУП-СДВР, по пр. пр. № 14046/2018 г.

С постановление от 11.10.2018 г. на прокурор при СРП по ДП № 513 ЗМИП 5105/2018 г. по описа на РУП-СДВР, по пр. пр. № 14046/2018 г., на основание чл. 199 вр. с чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство водено срещу А. Д. С. за престъпление по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК и престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, тъй като деянията не съставляват престъпление и е отменена взетата мярка за неотклонение задържане под стража на А. Д. С. на основание чл.

243, ал. 2 НПК.

От справка за съдимост на А. Д. С. се установява, че същият е осъждан със споразумение по НОХД № 3545/2017 г. на РС Пловдив на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1 НК на девет месеца лишаване от свобода като изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, като във връзка с това обвинение ищецът е задържан под стража за периода 31.10.2014 г. – 03.11.2014 г. по постановление на прокурор.

От писмо на ЦУ на НАП се установява, че за периода от 01.01.2017 г. до 06.06.2023 г., няма данни за подадени от работодатели уведомления по чл. 62 КТ за сключени и действащи трудови договори на А. Д. С..

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на 4 прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки.

Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Когато намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт; обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното, той не е длъжен да доказва, че е невинен. Когато прокурорът приеме, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление /чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК/, прекратява наказателното производство. В хипотеза на чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК се ангажира отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗОДОВ.