Решение № 65 от 17.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Варна, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Гергиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20263000500046 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК, образувано след изпращането му по подсъдност по реда на чл.23, ал.3 ГПК, с определение № 212/19.01.2026г. на ВКС, постановено по гр.д. № 3994/2025г. и по подадена от Д. Х. Г. въззивна жалба срещу решение № 363/10.07.2025г. по гр. д. № 441/2025г. на ОС Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Апелативен съд – Велико Търново иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000лв., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата, поради нарушение на правото на разглеждане и решаване на в. гр. д.

№ 370/2024г. на Апелативен съд – Велико Търново в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, и ищцата е осъдена да заплати на Апелативен съд – Велико Търново сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото, осъществено от пълномощник по чл. 32, т. 3 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е нищожно, недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради 1 необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доводи на ищцата и относимите за спора доказателства. В нарушение на процесуалните правила като контролираща страна в процеса не е била конституирана прокуратурата на Република България. Извършения доклад на делото е непълен и неточен и не са дадени точни указания на страните, при разпределяне на доказателствената тежест относно подлежащите на доказване факти и при неправилна квалификация на исковата претенция. Излагат се твърдения и доводи, че не е установен периода на продължителност на исковото производство, както и че съдията-докладчик по гр. д. № 441/2025г. на ВТОС е следвало да се отведе, поради наличието на основателно съмнение в неговата безпристрастност, тъй като бил командирован от РС-Велико Търново, който съд е бил посочен ответник в искова молба вх. № 2036/03.06.2025г. по описа на РС-Елена. Отправеното искане е за прогласяване на нищожността на решението, евентуално за обезсилване или отмяна на същото, като делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждане иска от друг съдебен състав.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от Апелативен съд – Велико Търново, с който e изразено становище, че първостепенният съд е постановил акта си въз основа на пълно и коректно изясняване на спора от фактическа страна, както и при правилно приложение на материалния закон, а направените от жалбоподателя оплаквания в обратна насока са неоснователни.

Съдът се е произнесъл своевременно и в рамките на законоустановените срокове с оглед спазване гаранцията за разглеждане и решаване на в. гр. д. № 370/2024 г. в разумен срок, без нарушаване на общите правила на ГПК и особените разпоредби на ЗОДОВ. Делото е насрочено своевременно, протекло е в две съдебни заседания, в които въззивницата не се е явила и не е била представлявана. Отмяната на хода по същество и повторното насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание била обусловена от съображения, че делото е останало непопълнено с доказателства, въпреки своевременно направеното от въззивницата искане за събиране на такива. В рамките на проведеното на 17.12.2024 г. о. с. з., съдът е приобщил всички относими писмени доказателства, произнесъл се по всички доказателствени искания на страните. Сочи се, че проявата на допълнително внимание към доказателствения материал и към исканията на страните представлява гаранция за провеждането на справедлив съдебен процес и постановяването на законосъобразен и правилен съдебен акт по съществото на спора.

Прокуратурата на РБ не е подала отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура-Варна поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Навежда доводи, че възражението за разглеждане на спора от първоинстанционния съд без участието на прокурор в съответствие с изискването на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, е неоснователно. Видно от протоколите за проведените открити съдебни заседания същите са проведени с участието на прокурор от ОП Велико Търново.

2

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Решението е постановено от надлежен състав и в изискуемата форма. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за нарушение на правото на разглеждане на делото от независим съд. Видно от данните по преписката с определение № 657/30.04.2025г. на РС Велико Търново, пред който първоначално е подадена исковата молба, по която е образувано гр. д. № 158/2025г. и след допуснато увеличение на цената на предявения иск, същото, съгласно правилата на чл.104 ГПК е изпратено за разглеждане на ОС Велико Търново. Същото е разпределено на съдебен състав съгласно правилата за случайно разпределение на делата, като ищцата не е отправил искане за отвод на съдебния състав.

Наведените от въззивницата оплаквания за допуснати процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства са неоснователни, като същите не биха могли да обосноват извод за нищожност и недопустимост на решението.

Първоинстанционния съд се е произнесъл с мотивирани определения по направените от страните доказателствени искания, като е приел представените с исковата молба писмени доказателства и оставил е без уважение искането на въззивницата за събиране на гласни доказателства поради неизпълнение на задължението по чл.156, ал.2 ГПК за посочване на имената трите имена и адреси за призоваване на свидетелите, въпреки изричното дадените указания с определение № 733/16.05.2025г.

ОС – Велико Търново се е произнесъл по иск, предявен от Д. Х. Г. срещу Апелативен съд – Велико Търново, за заплащане на сумата от 26 000 лева, претендирана като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на допуснати нарушения на правото на Европейския съюз при разглеждане на в. гр. д. № 2525/2023г. по описа на РС - Горна Оряховица, своевременно по правилата на чл.118 ГПК, изпратено и разгледано от ОС Велико Търново и в. гр. д. № 370/2024г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. В исковата си молба, ищцата е навела твърдения, че на 05.08.2023г. е образувано производство по гр. д. № 2525/2023г. по описа на РС - Горна Оряховица, като определения по същото съдия-докладчик своевременно и на основание чл.118, ал.2 ГПК е изпратил делото по правилата на родовата подсъдност на ОС - Велико Търново, а по повод подадена от ищцата въззивна жалба срещу постановеното по това дело решение е образувано в. гр. д. № 370/2024г. на Апелативен съд - Велико Търново. Ищцата счита, че ответникът Апелативен съд - Велико Търново е допринесъл за несвоевременното развитие на производството, в следствие на което е накърнена неимуществената сфера на ищцата - накърнено е чувството й за справедливост, изпитвала безсилие и 3 гняв от противоправното поведение на компетентните органи, обида от незачитане на правото й за бързо и адекватно решаване на делото. Ищцата имала нарушения на съня, изпитвала тревожност, изпаднала в депресивно състояние, раздразнителност, подтиснато настроение, имала хронично главоболие, настъпило разстройство на адаптацията. Излага, че в първоинстанционното производство не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 ЗОДОВ.

Ответникът Апелативен съд-Велико Търново в депозирания отговор в срока по чл.131 ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че наведените с исковата молба твърдения за допуснати при разглеждане на първоинстанционното производство и в. гр. д.

№ 370/2024г. процесуални нарушения за неоправдано забавяне са неоснователни.

Ангажираните по делото доказателства установяват, че на 05.12.2023г.

Д. Х. Г. е предявила пред РС Горна Оряховица иск срещу същия съд за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди при водено от ищцата друго съдебно производство, което неоснователно е било забавено. В деня на постъпването на исковата молба е било образувано гр. д.

№ 2525/2023г. С определение от 06.12.2023г. производството по делото е било прекратено и изпратено на основание чл.7, ал.2, изр.1 ЗОДОВ за разглеждане от най близкия родово компетентен съд – ОС - Велико Търново. Делото е постъпила в ОС - Велико Търново на 15.12.2023г., като в същия ден е образувано гр. дело № 982/2023г. Производството по делото пред ОС - Велико Търново е продължило 6 месеца, като са проведени две открити съдебни заседания и е приключило с решение № 302, постановено на 27.05.2024г. На 10.06.2024г. ищцата е депозирала въззивна жалба срещу решението, която след администриране, ведно с делото е изпратена на Апелативен съд - Велико Търново на 09.07.2024г. На 10.07.2023г. по подадената въззивна жалба пред АпС Велико Търново е образувано в. гр. д. № 370/2024г., което с определение № 466/22.07.2024г. е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.10.2024г., като с определението съдът се е произнесъл и по направените с въззивната жалба доказателствени искания. При разглеждането на делото в открито съдебно заседание, съдът е приел същото за изяснено от фактическа страна и е обявил, че ще се произнесе с решение по спора. В срока за произнасяне с определение от 15.10.2024г., съдът е възобновил съдебното дирене, като е приел, че делото е останало непопълнено с доказателства и служебно е изискал от ОС - Велико Търново, РС- Велико Търново, РС Павликени, РС - Свищов, РС - Елена, РС - Бяла, РС - Русе справки за движението на гр. д. № 6014/2023г. на РС - Русе преди и след изпращането му на РС - Горна Оряховица, заверени копия от постановените от съдилищата съдебни актове в хода на производството. Със същото определение съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.12.2024г.

В проведеното съдебно заседание към доказателствата по делото са приобщени изисканите справки и заверени преписи от съдебни актове. С 4 решение № 6/09.01.2025г. постановено по в. гр. д. № 370/2024г. Апелативен съд - Велико Търново е потвърдил решение № 302/27.05.2024г., постановено по гр. д. № 982/2023г. по описа на ОС Велико Търново. На 13.01.2025г. Д. Г. е депозирала касационна жалба срещу въззивното решение, която е оставена без движение с разпореждане от 14.01.2025г. След отстраняването на нередовностите на жалбата и връчване на препис от същата на насрещната страна, на 10.03.2025г. делото е изпратено на ВКС. С определение № 3334/25.06.2025г., постановено по гр. д. № 954/2025г. ВКС въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ държавата, чрез съответния съдебен орган, отговаря за вредите, причинени в хипотезата на нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6, § 1 от Конвенцията. В ал. 2 от цитираната норма примерно са посочени критериите, съобразно които следва да бъде извършена преценката за наличието на такова нарушение – общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Следва да се съобразят и установените в практиката на ЕСПЧ принципи и стандарти по приложението на чл. 6, § 1.