Определение № 18973 от 11.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18973 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100507793 по описа за 2026 година Образувано е по частна жалба на длъжника И. П. Д. против Определение № 7219/11.02.2025 г. по ч.гр.д. № 43446/2022 г. на СРС, 52 състав, с което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 23907/22.08.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 43446/2022 г. на СРС, 52 състав и е прекратено производството по делото, като се иска неговата отмяна.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

Софийският градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Установява се по делото, че на 11.08.2022 г. пред Софийски районен съд е инициирано от "Софийска вода" АД заповедно производство като е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. П. Д. с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу него за парично вземане за предоставени ВиК услуги и мораторна лихва върху него.

Въз основа на така направеното искане е образувано ч.гр.д. № 43446/2022 г. на СРС, 52 състав, като на 22.08.2022 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за всички претендирани от заявителя "Софийска вода" АД суми.

Установява се, че на 23.09.2022 г., в срока по чл. 414 ГПК, от длъжника е постъпило възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената 1 заповед за изпълнение.

С разпореждане от 27.02.2024 г. районният съд е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземането си по реда на чл. 422 ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението. Заявителят е уведомен на 29.02.2024 г., като в законоустановения срок не е предявил иск за вземането си, поради което с обжалваното определение на основание чл. 415, ал. 5 ГПК районният съд е обезсилил издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е прекратил производството по делото.

При тези данни въззивният съд прави следните изводи:

Подадената частна жалба срещу определението по чл. 415, ал. 5 ГПК е процесуално недопустима поради липса на правен интерес за длъжникачастен жалбоподател да обжалва процесното определение.

В случая, при условията на чл. 415, ал. 5 ГПК процесната заповед е обезсилена с акт на заповедния съд по отношение на длъжника настоящ частен жалбоподател поради проявеното процесуално бездействие от страна на кредитора да предяви срещу този длъжник иск по чл. 422 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК като довнесе и дължимата държавна такса.

В случая, предвид обезсилването на заповедта за изпълнение и факта, че исков процес по чл. 422 от ГПК няма как повече да бъде иницииран в рамките на това заповедно производство, се налага извода, че издадената заповед за изпълнение с последвалото й обезсилване е довело като краен резултат до пълно удовлетворяване на длъжника-частен жалбоподател и реализирана в пълен обем защита на неговите права и законни интереси в проведеното срещу него заповедното производство. За длъжника не съществува правен интерес от атакуване на постановеното определение. Същото ползва изцяло длъжника, доколкото ефектът от него е заличаване на правните последици от издаването на заповедта за изпълнение, постигнато чрез обезсилването й в цялост.

Предвид изложеното частната жалба се явява лишена от правен интерес и като такава недопустима, поради което и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Така мотивиран, Софийски градски съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, частна жалба на длъжника И. П. Д. против Определение № 7219/11.02.2025 г. по ч.гр.д. № 43446/2022 г. на СРС, 52 състав, с което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 23907/22.08.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 43446/2022 г. на СРС, 52 състав и е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3