Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21548 от 27.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7781/2024
Вид
Решение № 21548
Подписан
27.11.2024
Състав
ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21548 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20241110107781 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от Н. А. М. срещу П.Р.Б. за заплащане на сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от водено срещу него наказателно производство, което е завършило с влязло в сила оправдателно решение, постановено по нахд 16599/2021г. по описа на СРС, 105-ти състав, ведно със законната лихва от 07.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 26.03.2021г. около 16:30 часа в ***, на *** с посока на движение от *** към ***, след кръстовището с *** извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно: по време на движение, управлявайки моторно превозно средство - лек автомобил марка *** модел ***, с рег. № ***, напръскал с лютив спрей А.Г.М. - водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с рег. № ***. С Постановление от 26.11.2021г. на г-н К.В. - прокурор при Софийска районна прокуратура по ДП № 934/2021г. по описа на 03 РУ СДВР, пр. пр. № 14597/2021г. по описа на СРП, същият бил внесъл материалите по образуваното ДП № 934/2021г. по описа на 03 РУ СДВР, пр. пр. № 14597/2021г. по описа на СРП в Софийски районен съд, НО с предложение за образуване на съдебно производство, с което ищецът да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и да му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а от НК. Сочи, че по този повод в Софийски районен съд, НО било образувано АНД № 16599/2021г. по описа на съда, 105-ти състав, като същото приключило с влязло в сила решение, с което ищецът бил оправдан. Твърди, че както по време на привличането му като обвиняем, така и по време на съдебното производство, се е намирал в състояние на непрекъснат стрес, унижения, притеснения, психически тормоз, непрекъснато тревожно състояние и несигурност, безсъние в продължение на месеци, страх от изхода на производството, неудобства в личен и семеен аспект. Сочи, че продължителният стрес, на който бил подложен, засегнал сериозно психическото и 1 емоционалното му състояние. Твърди, че по този начин било опетнено доброто му име, с което се ползвал в обществото, срамувал се от себе си пред собственото си семейство, настъпили и промени в отношенията с близките му, като семейството му макар и мълчаливо го порицавало, а някои от приятелите му го избягвали. Навежда твърдения, че от всичко изживяно, изпаднал в болезнена социална изолация. Описаните неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки и страдания от незаконното обвинение, оценява на 10 000 лева. Искането съм съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П.Р.Б., с който не оспорва иска по основание, а по размер. Сочи се, че ищецът е ангажирал доказателства за влязло в сила решение, с което ищецът е оправдан, поради което ответникът не оспорва иска по основание. Изложени са твърдения, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и техният размер, за установяване на които се твърди, че ищецът не е представил доказателства. Намира за недоказано настъпването на неимуществените вреди за ищеца. Вредите, за които се претендира обезщетение, не били пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Оспорва иска по размер като заявява, че същият е силно завишен. Сочи, че спрямо ищеца не била взета мярка за неотклонение, както и че воденото срещу него наказателното производство било за престъпление, което не било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Искането към съда е да отхвърли предявения иск, евентуално да присъди обезщетение в размер значително по-нисък от претендирания .

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.

На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В конкретния случай ищецът извежда съдебно предявеното субективно материално право на вземане при твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от проведено спрямо него наказателно преследване, завършило с постановяване на Решение № 2274 от 21.06.2022г., постановено по административно наказателно дело № 16599/2021г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав, с което е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: повдигнато срещу него обвинение за извършване на престъпление, по което обвинение е бил оправдан с влязло в сила решение; претърпените неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с проведеното наказателно преследване, по което е оправдан с влязло в сила решение, размерът на вредите.

От приетите по делото документи по пр. пр. № 14597/2021г. по описа на СРП се установява, че с Постановление от 11.06.2021г. е образувано досъдебно производство за това, че на 26.03.2021г. около 18,20 часа в гр. ***, на ***, в близост до кръстовището с ***, са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- водач на лек автомобил е напръскал с лютив спрей в лицето водача на намиращия се до него друг лек автомобил като деянието било извършено при управление на МПС- престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 НК. На 06.04.2021г. Н. М. е дал сведения по образуваната пр. преписка. С Постановление от 21.10.2021г. Н. А. М. е привлечен като обвиняем за това, че на 26.03.2021г. около 16,30 часа в гр. ***, на *** с посока на движение от *** към ***, след кръстовището с ***, извършил непристойни 2 действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: по време на движение, управлявайки моторно превозно средство- лек автомобил марка ***, модел ***, рег. № ***, напръскал с лютив спрей А.Г.М.- водач на лек автомобил марка ***, модел ***, рег. № ***, движещ се отдясно на управлявания от М. автомобил, като деянието било извършено при управление на МПС- престъпление по чл.

325, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Постановлението е било предявено на Н. М. на 02.11.2021г. лично. На 02.11.2021г. е разпитан Н. М. в качеството му на обвиняем. На 09.11.2021г. е изготвено заключително мнение от ст.разследващ полицай при 03 РУ- СДВР, с което досъдебно производство № 227 ЗМК 934/21г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. 14597/21г. по описа на СРП, водено срещу Н. А. М., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК е изпратено на СРП с мнение за предаване на лицето на съд.

От изисканото АНД 16599/2021г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав се установява, че с Постановление от 26.11.2021г. от СРП са внесени материалите по досъдебно производство № 227 ЗМК-934/2021г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр. № 14597/2021г. по описа на СРП в СРС с предложение Н. А. М. да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК и да му бъде наложено административно наказание на основание чл. 78а НК. С Разпореждане № 815 от 19.01.2022г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2022г. В проведеното съдебно заседание на 22.02.2022г. Н. М. се е явил лично като ход на делото не е бил даден поради служебна ангажираност на упълномощения защитник на Н. М.. На 05.04.2022г., на 17.05.2022г. и на 21.06.2022г. са били проведени съдебни заседания по делото с лично участие на Н. М..

С Решение № 2274 от 21.06.2022г., постановено по делото, съдът е признал Н. А. М. за невиновен в това, че на 26.03.2021г. около 16:30 часа в гр. ***, ***, с посока на движение от *** към ***, след кръстовището на ***, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: по време на движение, управлявайки моторно превозно средство- лек автомобил марка ***, модел ***, рег. № *** напръскал с лютив спрей А.Г.М.- водач на лек автомобил марка ***, модел ***, рег. № ***, движещ се отдясно на управлявания от М. автомобил, като деянието било извършено при управление на моторно превозно средство, поради което и на основание чл.

378, ал. 4, т. 2 НПК е оправдан по внесеното обвинение за извършено престъпление по чл.

325, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Решението, видно от отбелязването върху поставения печат, е влязло в сила на 07.07.2022г.

Съдът приема, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в случая П.Р.Б.. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. С оглед на което изложените от ответника съображения, касаещи събраните по досъдебното производство доказателства, респ. тяхната доказателствена стойност с оглед събраните в съдебното производство доказателства, не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство.

От изисканото наказателно дело се установява, че спрямо ищеца е било поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК в продължение на 8 месеца и 17 дни /считано от постановлението за привличане - 21.10.2021г., до 07.07.2022г.влизане в сила на решението по НАХД №16599/2021г. по описа на СРС, 105-ти състав/.

Спорните между страните въпроси са свързани с наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и твърдените неимуществени вреди и размера на претендираното обезщетение.

3

В случая по делото не са събрани доказателства за претърпените от ищеца вреди. С определение от 13.05.2024г. съдът е допуснал на ищеца двама свидетели за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, а именно подробно описаните неимуществени вреди, като поради обстоятелството, че същите не са били доведени от ищцовата страна в първото редовно проведено съдебно заседание, с протоколно определение от 03.10.2024г. съдът е определил срок на основание чл. 158, ал. 1 ГПК следващото съдебно заседание за събиране на доказателствата- разпит на допуснатите на ищеца свидетели при режим на довеждане. За горепосочено обстоятелство ищецът е бил изрично уведомен на посочения от него съдебен адрес с връчване на препис от протокола от проведеното съдебно заседание. Видно от приложеното към делото съобщение препис от протокола е бил получен на 15.10.2024г. Въпреки това, на 21.11.2024г. отново не са били доведени допуснатите свидетели, поради което с протоколно определение от 21.11.2024г. съдът е отменил свое определение от 13.05.2024г. в частта, с която на ищцовата страна са били допуснати двама свидетели за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба.

Следва, обаче, да бъде посочено, че неимуществените вреди са претърпени физически болки и емоционални страдания. Страхът от наказателна отговорност и дискомфорта от упражнената принуда са емоционални страдания, които са освен фактическа последица, но така също и правна последица, тъй като целта на наказанието е да възбуди страх, а на принудата да подчини. Правните последици са включени в диспозицията на правната норма и не се доказват, за тях се прави извод от приложението на закона. Ето защо, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и мярка за неотклонение, ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда. Те следват от закона. За всички останали болки и страдания е необходимо да има твърдения и доказателства, съгласно правилото, че ищецът е длъжен да докаже основанието на иска. В този смисъл и Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК, Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК.