Решение № 787 от 29.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 787 гр. гр. Хасково, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20235640101355 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Е. И. Т. и А. А. П. двамата от ******, против „Суиспорт България“ АД - София и „България Еър“ АД - София, с която са предявени субективно активно и пасивно съединени искове по чл.5 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. относно правото на граждани на съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент /ЕИО/ № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, във вр. с чл.11, ал.1 т.2 и чл. 16 от Наредба № 261 от 13.07.2006г. за общите правила за обезщетяване и оказване съдействие на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при отменяне или забавяне на полет, с която се иска солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на по 2355 лева за всеки един от тях, вследствие на недопускане на първия ищец на борда на самолет, изпълняващ полет FB431 от София до Париж и невъзможността в тази връзка на втория ищец да осъществи посочения полет.

1

С определение, постановено в съдебно заседание на 30.09.2024г., е прекратено, на основание чл.232 от ГПК, производството по делото в частта на предявените от Е. И. Т. с ЛНЧ ********** и А. А. П. с ЕГН **********, против „България Еър“ Ад гр.София, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Слатина, Аерогара, искове за сумата в размер на 3110 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на недопускане на първия ищец на борда на самолет, изпълняващ Полет № FB431 от София до Париж и невъзможността в тази връзка на втория ищец да осъществи посочения полет, както и за сумата в размер на 1600 лева, претендирани имуществени вреди по силата на Наредба № 261 от 13.07.2006г. на Министъра на транспорта, поради оттегляне на иска в тази му част.

В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи с постоянен адрес в ******. На **.**.****г. вторият ищец, в качеството си на възложител, сключил договор с **************, в качеството му на туроператор, за туристически пакет по програма „07.04.23-11.04.23 - Париж“ по отношение на двамата ищци, по дестинация София-Париж-София. Била направена резервация при посочения туроператор за Париж 07.04.2923г.-11.04.2023г. с ном. 300242, за което имали издаден ваучер 9437/2023. Ищците твърдят, че в срок платили дължимите вноски в размер по на 1555 лв. за всеки от тях, или общо сумата от 3110 лева. Твърдят също, че на 07.04.2023г. сутринта, на летище София, ищата Е. Т. не била допусната на борда на полет FB431 от София до Париж от служители на **************, осъществяващо наземното администриране и обслужване на пътници, обработка на багажи и др. дейности, свързани с обслужването на ответната авиокомпания. Според изложеното от ищците, служителка на този ответник отказала на ищцата Е. Т. багажът й да бъде чекиран и ищцата да бъде допусната до борда на самолета, извършващ полет FB431, с мотива, че последната нямала виза за Франция.

Поддържа се, че като руска гражданка с продължително пребиваване в Република България и като съпруга на български гражданин, съгласно чл.5, вр.чл.8 от Директива 2004/38/ЕС, на ищцата Е. Т. не била необходима такава виза, когато пътува със съпруга си в страни от Шенгенското пространство, а било достатъчно да притежава редовен международен паспорт и лична карта, издадена от Република България като „член семейство“. Директивата била транспонирана от Република България още през 2009 година. Ищците 2 твърдят, че при явяването си за полета ищцата притежавала и предоставила на служителите на ************** всички необходими документи за осъществяване на превоза, извършван от „България Еър“, а именно: валиден международен паспорт, лична карта, издадена от Република България, Удостоверение за граждански брак, ведно с легализиран превод на френски език, но въпреки това напълно самоволно и противозаконно не била допусната до борда на съответния полет на въздушния превозвач „България Еър“ от служители на обслужващата го компания - **************. Това от своя страна предупределило и невъзможността на ищеца А. П. да осъществи полета, резервиран от туроператора за описаната дестинация. Ищците поддържат, че в резултат на виновното поведение на служителите на ответника **************, обслужващ ответната авиокомпания „България Еър“ АД, като съпрузи, те претърпяли имуществени вреди в общ размер на 3110 лева, или - всеки от тях по 1555 л ева. Отделно от това, по силата на Наредба №261/13.07.2006г. на Министъра на транспорта, въздушният превозвач им дължал обезщетение в размер по на 400 евро за всеки от тях, или - в левова равностойност от 800 лв. Според тях посочените имуществени вреди те претърпяли в резултат на виновното неизпълнение на задълженията на служители на първия ответник, който извършвал дейност по наземно обслужване на пътници и багажи, възложена му от втория ответник. Предвид изложеното, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ************** да им заплати исковата сума – по 2355 лева на всеки един от ищците, представляваща обезщетения за претърпени имуществени вреди, претърпени в резултат на виновно неизпълнение на задълженията на служители на ответника **************, който извършвал дейност по наземно обслужване на пътници и багажи, възложена му от „България Еър“ АД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.04.2023г. до окончателното изплащане. Претендират присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът ************** оспорва претенциите като неоснователни и недоказани. По тази на ищцата Е. Т. за обезщетение за отказ да бъде допусната на борда на самолета, възразява, че същата не била освободена от изискването за виза, тъй като тя представяла разрешение за пребиваване на продължително пребиваващ член на семейство на български гражданин, а не карта за пребиваване на член на семейство на гражданин на ЕС, който всъщност 3 документ като гражданка на държава извън ЕС я освобождавал от изискването да притежава входна виза, съобразно чл.5 от Директива 2004/38/ЕО на ЕП и Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки. Поддържа, че тъй като тя не представила съответния изискуем документ за освобождаване от изискването за виза, а именно – карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, издадена от държава-членка на ЕС, то в случая приложим бил Регламент (ЕО) № 539/2001 (отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, според който като гражданка на Русия, същата трябвало да притежава виза при преминаване на външните граници на държавите – членки на ЕС. От това следвало, че служителите на ************** действали съобразно приложимите правила и напълно законосъобразно отказали достъпа до борда на процесния полет, поради липса на изискуемите документи.

Предвид на това, този ответник счита претенцията за обезщетение в размер на 1555 лева от ищеца Е. Т. за неоснователна. Освен това се акцентира и на обстоятелството, че към момента на отказа за допускане на борда, България не била членка на Шенгенското пространство, предвид на което облекченията за режима на движение през т.нар. вътрешни Шенгенски граници не били приложими към процесния момент. За неоснователна се счита и претенцията на ищеца А. П., доколкото по отношение на същия не бил налице отказ за допускане на борда, а и такива твърдения изобщо липсвали в исковата молба.

Напротив – твърденията били за недопускане на ищцата, което предопределяло невъзможността му да осъществи полета, но според ответника тази невъзможност не била обективна и в резултат поведение на негови служители. По претенциите за заплащане на обезщетения в размер на по 400 евро за всеки от ищците, ответникът възразява, че в случая Наредба № 261/13.07.2026г. за общите правила за обезщетяване и оказване на съдействие на пътници при отказ на въздушен превозвач да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при отменяне или забавяне на полет, не намирала приложение, доколкото уреждала друг вид фактически обстоятелства. В процесния случай ищцата не била допусната до полета, тъй 4 като не притежавала необходимите пътни документи, а ищецът бил допуснат, но самоволно пропуснал да се качи на борда, поради което претенциите им за присъждане на обезщетения били неоснователни. Предвид тези и останалите изложени в отговора доводи, ответникът ************** моли съдът да отхвърли предявените претенции и да му присъди разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Представени са по делото като писмени доказателства Паспорт № **************, издаден на 16.08.2019г. на Е. И. Т. от МВР Ростов на Дон, Русия, с дата на валидност – 16.08.2024г., както и Разрешение за пребиваване № 701221579, издадено в качеството й на гражданин на Руска федерация, на ищцата Е. Т. на 12.09.2022г. в ******, със статут на: „Член на семейство на български гражданин“. Видно от Разрешението е, че е издадено за „Продължително пребиваване“ и е с валидност до 25.08.2023г.

От Удостоверение за сключен граждански брак от 24.01.2020г., издадено от Община Минерални бани, се установява, че двамата ищци – Е. И. Т. и А. А.

П. са съпрузи, като граждански брак са сключили на 24.01.2020г., за което е съставен Акт за граждански брак № **************г.

На 29.12.2022г. ищецът А. П. в качеството му на възложител е сключил Договор за туристически пакет № 300242 с ************** като туроператор.

По силата на така сключения договор туроператорът е приел да организира и осъществи туристически пакет по програма „07.04.2023г. – Париж“, с начална дата 07.04.2023г. и крайна дата – 11.04.2023г.; Брой нощувки: 4, за двамата ищци, с маршрут на пътуването: София – Париж – София; дестинация:

Франция. Бил е издаден и Ваучер № 9437/2023 от 31.03.2023г. за Резервационен номер: 300242.

По делото се представиха и имейл съобщения от 07.02.2023г. и от 27.03.2023г. от туроператора „Рейма Травел“ ООД до ищеца А. П. относно потвърждаване на постъпили плащания по банка за процесната резервация № 300242, общо в размер на 3110 лева.

Бяха приети като писмени доказателства и Програма за „Париж – самолетна екскурзия“ /07.04.2023г. – 11.04.2023г./ на туристическа агенция **************; Имейл /писмо/ на „България Еър“ АД от 28.04.2023г. относно успешно получена жалба или рекламация с № 047-W5 16280/28.04.2023г.

**************. и

Имейл

/писмо/ на

Е.

Т. от

03.05.2023г. до

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Станко Пейчев Христов /сочен и воден от ищците/. Показанията му са записани подробно в протокола от проведеното на 30.09.2024г. съдебно заседание /л.156/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от ищците правни доводи, основани на тях.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По делото безспорно се установи, че ищците са сключили валиден договор за туристически пакет, като възложител, с туроператора **************, който е следвало да организира и осъществи туристически пакет по програма „07.04.2023г. – Париж“, с начална дата 07.04.2023г. и крайна дата – 11.04.2023г.; Брой нощувки: 4, за двамата ищци, с маршрут на пътуването: София – Париж – София; дестинация: Франция.