Решение № 269 от 13.10.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Сливен, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. СветоС. при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20222200500380 по описа за 2022 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби, подадени от двете страни в производството, против Решение №260013/27.06.2022г. по гр.д.№92/2021г. на Котелски районен съд, с което на основание чл.45 от ЗЗД е осъден И. И. И. да заплати на Н. С. С. сумата от 18000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, извършено на 12.04.2020г. в с. Тича, за което ответникът е признат за виновен, че е извършил престъпление по чл.129 от НК, с определение от 02.02.2021г. по НОХД №193/2020г. на РС – Котел, с което е одобрено споразумение, постигнато между РП – Сливен и защитника на ответника, заедно със законната лихва от 12.04.2020г. до окончателното изплащане, като иска над уважения до пълния претендиран размер от 25000лв., ведно с претенцията за законната лихва върху тази част, е отхвърлен като неоснователен. С решението е отхвърлен иска по чл.45 от ЗЗД, предявен от И. И. И. против Н.

С. С. за сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, извършено на 12.04.2020г. в с.

1

Тича, както и претенцията за законната лихва върху сумата. С Решението е присъдено адвокатско възнаграждение на пълномощника на първоначалния ищец – адв. Г. на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2351лв.; отхвърлена е претенцията на И. И. И. за присъждане на разноски и същият е осъден да заплати съответно държавна такса в размер на 720лв. и разноски за вещо лице в размер на 300лв. по сметка на съда.

Първата въззивна жалба е подадена от първоначалния ответник в първоинстанционното производство И. И. И. чрез адв. А. Н., с която се обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна за въззивника част над размера от 5000лв. до размера от 18000лв. и в частта, с която е отхвърлен предявения от И. И. иск по чл.45 от ЗЗД до размера на сумата от 5000лв.

Втората въззивна жалба е подадена от първоначалния ищец в първоинстанционното производство Н. С. С. чрез адв. М. Г., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск по чл.45 от ЗЗД над присъдения размер от 18000лв. до пълния претендиран размер от 25000лв.

В ъ в въззивната си жалба, И. И. И. чрез пълномощника адв. А. Н. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните от него части е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че районният съд не обсъдил правилно събраните доказателства и е направил неправилен анализ на същите, като е стигнал до незаконосъобразни изводи. Посочва, че присъдения размер на обезщетението на Н. С. е завишен, като значително надхвърля претърпените от него вреди. Счита, че справедливия размер на обезщетението следва да бъде 5000лв., съответстващ на степента на увреждането, времето за възстановяване и степента на съпричиняване. Районният съд не обсъдил възраженията му в тази насока. Намира направения от съда анализ на свидетелските показания за неправилен, като неправилно кредитирал показанията на насрещната страна, без да изложи убедителни аргументи защо не кредитира показанията на водените от него свидетели. С оглед изложеното въззивникът И. моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните от него части и да постанови ново, с което отхвърли предявения от Н. С. иск над размера от 5000лв. и уважи предявения от него иск, като осъди Н. С. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2

5000лв. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Във въззивната жалба, подадена от Н. С. С. чрез пълномощника адв.

М. Г., се посочва, че първоинстанционното решение в обжалваната от него част, с която е отхвърлен иска му над размера от 18000лв. до пълния претендиран размер от 25000лв. е неправилно. Правилно районният съд обсъдил събраните по делото доказателства, направил правилен анализ на същите и стигнал до законосъобразния извод, че причинените вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането, но неправилно определил размера на дължимото за това обезщетение. Съдът не взел предвид обстоятелството, че причиненото увреждане коренно е променило живота и навиците му, принудил се да напусне родното си село, да преустанови основния си поминък, свързан с тежък физически труд и да се установи да живее в чужбина с произтичащите от това трудности от битов характер. С поглед изложеното, въззивникът С. моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да постанови ново, с което да му присъди пълен размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 25000лв., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Г. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на нито една от двете въззивни жалби.

В с.з., въззивникът И. И. И., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. А. Н., която поддържа подадената въззивна жалба на съображенията изложени в нея и моли за уважаването й. Развива съображения, аналогични с изложените във въззивната жалба. Оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

В с.з., въззивникът Н. С. С., редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. М. Г., която поддържа подадената от С. жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Оспорва въззивната жалба, подадена от И. И., като 3 неоснователна.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановИ. атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваните части.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от двете въззивни жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, намира, че първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно в обжалваните части.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Пред въззивната инстанция е събрано едно писмено доказателство относно извършен преглед на Н. С. в поликлиника в Германия от лекар с практика по хирургия, ортопедия и травматология на 05.10.2022г. При прегледа е установен синдром на нервус улнарис вляво, нараняване на нервус улнарис на нивото на предмишницата вляво, без очаквано подобрение, с усещане на болки по протежение на нервус улнарис и намалена подвижност с парализа на 4-ти пръст вляво.

Производството по гр.д. №92/2021г. по описа на РС-Котел е образувано въз основа на исковата молба, с която е предявен от Н. С. С. против И. И. И. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК, в размер на 25000лв. за претърпени болки и страдания, преживян психологически и емоционален стрес, с правно основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.04.2020г.

4

Производството по гр.д. №177/2021г. по описа на РС-Котел е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен от И. И. И. против Н. С. С. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане - за телесни увреждания, в резултат на нанесени удари с юмруци и ритници, извършено на 12.04.2020г. в с. Тича, общ. Котел, в размер на 25000лв., намиращ правното си основание в чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.04.2020г.

С Определение №41/20.05.2021г. по гр.д. №177/2021г. по описа на КРС, съдът е обединил за общо разглеждане гр.д. №177/2021г. и гр.д. №92/2021г., двете по описа на РС – Котел, поради връзка между тях, на основание чл.213 от ГПК и е постановил разглеждането им под №92/2021г. на КРС.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ и ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковите молби факти и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдените от ищците накърнени права правна квалификация на предявените искове. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Изложените във въззивните жалби оплаквания са неоснователни.

Предмет на въззивното производство е присъждането на обезщетение по иска на Н. С. С. над размера от 5000лв. до присъдения размер от 18000лв., респ. отхвърлянето му над размера от 18000лв. до претендирания размер от 25000лв. и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от И. И. И. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 5000лв.

Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен иска на първоначалния ищец Н. С. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за увреждания, в резултат на престъпление, в размер на сумата от 5

5000лв., както и в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от И. И. И. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 5000лв. до 25000лв., като необжалвано е влязло в сила.

По иска по чл.45 от ЗЗД, предявен от Н. С. С. против И. И. И.:

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и причинената вреда и вина.

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Поради това, по делото е установено извършването на деянието и противоправността му /задължителната за съда сила на споразумение, одобрено от съда с протоколно определение от 02.02.2021г. по НОХД №193/2020г. на РС-Котел/ – причинена от И. И. И. на Н. С. С. средна телесна повреда, изразяваща се в прорезна рана на лявата предмишница, с увреждане на мускул и нерв, причинили нарушена чувствителност и нарушени функции, водещи до трайно затрудняване движението на левия горен крайник – престъпление по чл.129, ал.1 от НК. От посоченото, одобрено от съда споразумение по НОХД №193/2020г. на КРС, ползващо се с задължителна доказателствена сила /чл.300 от ГПК, вр. с чл.383, ал.1 от НПК/ се установява и вината на И. И. И..

Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая се твърдят причинени неимуществени вреди, свързани с увреждане на телесната цялост и здраве на ищеца Н. С., пострадал от извършеното противоправно деяние – престъпление.