Решение № 1996 от 22.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1996 гр. Варна, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.Д. М. при участието на секретаря Т. А. Т. като разгледа докладваното от А. Д. М. Гражданско дело № 20253110110324 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК с иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД от страна на ищеца „К.Й.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: ***, представлявано от В.М.И., чрез процесуалния представител адвокат Н. Ш. от АК - Х., против Н. Р. П., с адрес **********, представлявана от адвокат Р. М. от АК-В..

В исковата молба се твърди, че със Запис на заповед от 1**2024 г., издаден от ответницата Н. Р. П., същата е поела безусловно и неотменимо задължение за плащане на сумата в размер на 2873 лв. на предявяване на поемателя - ищеца „К.Й.“ ООД. Записът на заповед бил надлежно предявен за плащане на издателя Н. П. на 14.02.2024 г. Издаденият запис на заповед представлявал обезпечение по Договор за паричен заем № *** към искане №*** от **2024 г., сключен между „К.Й.“ ООД, в качеството му на заемодател и ответницата, в качеството й на заемател. На **2024 г. ответницата отправила искане до ищцовата страна за отпускане на заем в размер на 2000 лв., с цел купуване на офис обзавеждане. Ответното дружество одобрило молбата на ищцата и на същата дата бил сключен Договор за паричен заем №*** към искане №***. В чл.4, ал.1 от договора било посочено, че същият служи като разписка и удостоверение за получената по договора заемна сума от заемателя. Неразделна част от договора за заем бил погасителният план, предоставен на ищцата. Също неразделна част от сключения договор били и Общите условия по договор за заем, в сила от 27.04.2022 г. Ищцата се запознала с клаузите на Общите условия към договора и се съгласила с тях, като положила подписи на страниците от Общите условия, с изписването на трите си имена, а и изрично изразила съгласие с тях, съгласно чл.2 от договора за заем. Заемната сума по договора в размер на 1200 лв. била предадена в брой лично на ищцата на дата **2024 г., като бил съставен разходен касов ордер. Към момента по договора за кредит ищцата платила сума в общ размер от 893 лв., с които били погасени изцяло погасителни вноски от 1 до 4 по погасителен план и частично плащане в размер на 9 лв. от погасителна вноска №5 от погасителния план. След последното плащане, което било на 01.07.2024 г. ищцата преустановила плащанията по договора за кредит. Останалата 1 неплатена сума, която ищцовата страна претендира е в размер на 1052,13 лв., съставена от сумите, както следва: непогасена главница по договора за заем – 883,54 лв.; непогасена договорна лихва по договора за заем за периода от 12.06.2024 г. до 12.03.2025 г. – 144,51 лв. и наказателна лихва за забавени вноски за периода от 13.07.2024 г. до 26.03.2025 г. – 24,08 лв.

Предвид неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответницата, ищцовото дружество на 27.03.2025 г. подало заявление по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на издадения запис на заповед и в РС – Варна било образувано ч.гр.д. №*** г., по което била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Ответницата подала възражение против издадената заповед за изпълнение, което предпоставило правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящата искова молба.

Предвид така изложените обстоятелства ищцовата страна моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на „К.Й.“ ООД, сума в общ размер от 1052,13 лв. по издаден запис на заповед от **2024 г., обезпечаващ договор за заем от същата дата, като сумата е формирана както следва: 883,54 лв. - главница по договора за заем; 144,51 лв. - договорна лихва по договора за заем за периода от 12.06.2024 г. до 12.03.2025 г. и 24,08 лв. - наказателна лихва за забавени вноски за периода от 13.07.2024 г. до 26.03.2025 г., ведно с лихвата за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,ал.1,т.10 от ГПК по ч.гр.д. №*** г. на ВРС. Ищцовата страна моли също да й бъдат присъдени направените разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В представения от ответницата отговор на исковата молба, чрез упълномощения представител се сочи, че исковите претенции са неоснователни. Ответницата не оспорва, че между страните е налице договорно правоотношение по договор за кредит, по което правоотношение записът на заповед има гаранционно-обезпечителна функция. Оспорва, че е получила сумата по договора. Твърди, че записът на заповед е предявен на 14.02.2024 г., към който момент с настъпил падеж е единствено главницата, а останалите суми са с ненастъпил падеж. Сочи, че договорът за паричен заем има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните изисквания на ЗПК. Твърди, че Договор за паричен заем №*** е нищожен, поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 и ал.2; чл.12, ал.1, т.7-9 от закона. В договора не бил посочен приложимият лихвен процент и условията му за прилагане, като нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване на общо дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата. Не било посочено също така какви разходи се включват в ГПР, като по този начин кредитополучателят била лишена от възможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване. Погасителният план не отговарял на законовите изисквания и не съдържал необходимата информация. Ответницата сочи, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водила до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК. Наред с това ответната страна изтъква, че в договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна стойност - 48.511%, но не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР следвало да изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай в договора липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което водило до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна представлявало нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин. За ответницата имало задължение да плати предоставената главница, ведно с лихви и такси за експресно разглеждане на 2 документи, но не било ясно посочено разпределението на погасителните вноски. Предвид това ответницата заявява възражение за нищожност на договора на основание чл.26, ал 1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради противоречие със закона. В условията на евентуалност заявява възражение на договорната клауза за неустойка, с твърдението, че същата е прекомерна.

Ответницата сочи още, че с оглед недействителността на основното правоотношение, по каузалното правоотношение за обезпечаването на което е издаден записът на заповед, следва да се приеме, че недължима се явява сумата, претендирана с ценната книга, доколкото възражението на ответницата, че е поела задължение по каузална сделка, представлява лично възражение, целящо да обори съществуването на вземането по менителничният ефект, поради недействителност на основното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издадена ценната книга.

На следващо място ответницата твърди, че записът на заповед е неавтентичен, тъй като не е подписан от ответницата, поради което и същата не се е задължила за заплащане на сумата, посочена в него. Записът на заповед не бил предявен на ответницата, поради което и не била настъпила изискуемост на вземането по него. Записът на заповед също така не съдържал изискуемите от закона реквизити

Предвид изложените в отговора обстоятелства ответницата, чрез процесуалния си представител моли предявената искова молба да бъде отхвърлена.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства — поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приобщени към доказателствения материал следните писмени доказателства, представени от ищцовото дружество, а именно: копие на запис на заповед от **2024 г.; Договор за паричен заем №*** към искане №***/**2024 г., ведно с погасителен план; Общи условия в сила от 27.04.2022 г.; разходен касов ордер изд. от „К.Й.“ ООД; молба за заем № *** и 18 бр. разписки за извършени плащания чрез „Изипей“ АД. Към делото е приложено и ч.гр.д. №*** г.

Видно от е от доказателствата, че на **2024 г. ответницата Н. Р. П. е издала запис на заповед в полза на ищцовото дружество, като се е задължила без протест за сумата от 2873 лв. Изрично е отбелязано в записа на заповед, че се издава за обезпечение изпълнението на договор за паричен заем №***. Записът на заповед е бил предявен за плащане на 14.02.2024 г.

Доказва се също, че на **2024 г. между страните е бил сключен Договор за паричен заем №***, по силата на който ищцовото дружество, в качеството на заемодател се е задължило да предостави на ответницата, в качеството на заемател, сумата от 1200 лв. Уговорено е заемната сума да бъде върната на 13 месечни вноски, с размер на погасителна вноска от 115,23 лв., като падежната дата на първата вноска е на 12.03.2024 г., а последната падежна дата е на 12.03.2025 г. Страните са уговорили месечен лихвен процент от 3,33% и годишен процент на разходите от 48, 511%. Общата сума за плащане е от 1497, 97 лв.

В чл.6 от договора страните са уговорили, че договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т.1 от Общите условия към договора за заем, както и с едно от следните: потека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т.3 от Общите условия; особен залог върху движимо имущество, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; банкова гаранция, съгл. чл. 10, ал. 2, т.4 от Общите условия; ценна книга издадена в полза на Заемодателя. В чл. 8 от договора е уговорено, че в случай, че заемателят не предостави договореното обезпечение в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, то заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1,375,03 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен 3 план към договора за заем, като в този случай задължението по договора за паричен заем ще бъде в общ размер на 2873 лева. Съгласно чл.6, т.4 от договора ответницата се е задължила да предостави обезпечение – ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно изготвения погасителен план неустойката е разсрочена за плащане с месечните погасителни вноски, като така общата месечна погасителна вноска е в размер на 221 лв.

Заемната сума от 1200 лв. е предоставена на ответницата, за което е бил издаден разходен касов ордер. По договора за кредит ответницата извършила плащания, като платила общо сумата от 893 лв.

На 27.03.2025 г. ответното дружество подало в РС – Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от КПК въз основа на издадения от ответницата запис на заповед, за което в съда било образувано ч.гр.д. №*** г. срещу ответницата. По делото е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №*** г. за сумата 1052, 13 лв.

– главница, ведно със законната лихва от 27.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство. Бил е издаден и изпълнителен лист за посочените суми. Ответницата е депозирала възражение по заповедното и съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск.