Решение № 1084 от 21.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1084 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ - 3, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело № 20235300501833 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрк. И.

Н., в качество на длъжник по изп. дело № 258/2023 г. по описа на ЧСИ Росен Раев, против разпореждане от 17.05.2023 г., с което е присъдил адвокатски хонорар в размер на 400 лв. и е отказал да намали същият до 200 лв.

В жалбата се излагат съображения, че претендирания размер на адвокатско възнаграждение е над установения минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на производството, като счита, че с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и извършените действия по него – единствено подаване на молба за образуване на производството и посочване на изпълнителен способ, разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима, поради което моли да се редуцира размера на разноските за адвокатско възнаграждение на 200 лв. за образуване на производството.

По делото е постъпило възражение от адв. В. В., като пълномощник на взискателя Н. П., в което се аргументира неоснователност на искането на длъжника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв., като счита, че ЧСИ е приложил закона и е уважил направеното възражение на длъжника, 1 като е намалил възнаграждението до установения в наредбата минимум за образуване и водене на производството. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да и бъдат присъдени разноски за настоящото производство.

В писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК се изразява становище, че жалбата е допустима, но изцяло неоснователна, извършените по делото действия са изцяло правилни и законосъобразни. Излагат се съображения, че Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда двукомпонтен минимален хонорар, 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 200 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв., или адвокатския хонорар по делото е редуциран до нивото на законоустановения минимум.

Счита жалбата неоснователна и моли да бъде оставена без разглеждане и/или уважение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

Изпълнителното производство е образувано по молба от 24.04.2023 г., подадена от взискателя Н. П. П., чрез адв. В. В., за събиране на присъдено вземане в размер на 160 лв. В молбата е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

Приложен е изпълнителен лист от 19.04.2023 г., издаден въз основа на влязло в сила решение от 20.03.2023 г.

По изпълнително дело е изпратена ПДИ с посочен размер на общото задължение по издадения изпълнителен лист и разноски в изпълнителното производство към 24.04.2023 г., получена от длъжника, който в срока за доброволно изпълнение е изпълнил задължението си, като е заплатил изцяло посочената в ПДИ сума. Други изпълнителни действия не са извършвани по делото.

С плащането и представяне на доказателства по изпълнителното дело за това е направено възражение от длъжника за редуциране на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършеното доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение до законовия минимум, а остатъка да бъде върнат по посочена сметка. Взискателят не е възразил по отношение на основателността на молбата за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до 400 лв., а с обжалваното разпореждане е намален адвокатския хонорар по делото от 500 лв. на 400 лв., на осн. чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда двукомпонтен минимален хонорар от 200 лв. за образуване на изпълнително дело и 200 2 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв.

Съдът намира жалбата в частта, с която се иска намаляване на размера на дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя, за основателно. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. Длъжникът е заплатил изцяло претендираните суми по изпълнителния лист, както и определените такси и разноски, в срока за доброволно изпълнение. Поради заплащане изцяло на задължението не може да се очаква някаква фактическа и правна сложност при водене на производството. По делото не са извършени, нито са могли да бъдат извършвани законосъобразно други изпълнителни действия, поради изплащане изцяло на задължението, като действията на пълномощника на взискателя се изразяват единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното производство с посочване на способ на изпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК не се дължат от длъжника и разноските, направени от взискателя, за изпълнителни способи, които не са приложени.

В конкретния случай не може да възникне необходимост от прилагане на изпълнителен способ, за който длъжникът да дължи възнаграждение.

Цитираният текст на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК определя кои от сторените разноски в изпълнителното производство следва да се поемат от длъжника, а това са само тези, които са явили необходими за събиране на вземането. Такива разноски за адвокатско възнаграждение в настоящата хипотеза се явяват тези за образуване на изпълнителното производство по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото сумите са изплатени след образуване на производството, в срока за доброволно изпълнение. При тези обстоятелства заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се поема от длъжника изцяло, тъй като не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и осъществените изпълнителни способи. В настоящия случай се дължат разноски от длъжника единствено за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв., каквито действия са реално извършени от пълномощника на взискателя, поради което в тази част следва да бъде отменено разпореждането на ЧСИ до посочения размер, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

3

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника срещу постановление за отказ да бъдат изменени разноските в производството. Съгласно трайната практика на ВКС в производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4562/2018г., III ГО, определение № 158/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 87/2019г., III ГО, определение № 119/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 1975/2019г., II ГО и др.).

Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 17.05.2023 г. по изп. дело № 258/2023 г. по описа на ЧСИ Росен Раев, рег. № 910 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, с което е отказано намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело № 258/2023 г. под 400 лв. и НАМАЛЯВА размера на дължимите от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***, офис сграда Л**, на Н. П. П., представлявана от адв. В. В. В., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, от 400 лв. на 200 лв. (двеста лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4