Решение № 261250 от 30.12.2021, Районен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е № 261250 гр. Бургас, 30.12.2021 год.

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, с

Председател: Калин Кунчев при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8077 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.93, ал.2 и по чл.86, ал1 от ЗЗД, предявени от Х.С.Т. от гр.Н, срещу Г.Д.Ч. ***.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 3962/2020г. на РС Б. По него e била издадена такава за връщане на сумата от 500 лв., представляваща даден задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от страните на 15.11.2019г. и развален от купувача по вина на продавача. Твърди и че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК и му е било указано да предяви иск за вземането си. Предвид това, иска от Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи горната сума. Претендира законната лихва, считано от 17.07.2020г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното плащане и деловодните разноски.

Ответникът оспорва иска. Излага съображения, че процесният предварителен до-говор е развален по вина на купувача – ищец в настоящото производство, поради което продавачът не дължи връщане на получения задатък. Иска от Съда да отхвърли претенцията. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за исковата сума – по ч. гр. дело № 3962/2020г. на РС Бургас, приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК Ч. е подал възражение срещу нея.

Горното обуславя наличието на правен интерес у Т. от воденето на предя-вения установителен иск.

По делото е представен Предварителен договор за покупко-продажба на недви-жим имот, сключен между страните на 15.11.2019г., по силата на който ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца, в срок до 30.01.2020г., правото на собственост върху жилище, находящо се на адрес: гр.Б, ЖК ”, за цена, платима както следва: 500 лв. – в същия ден и служещи като задатък, и 67 745 евро – при сключването на окончателната сделка.

С оглед предмета на спора, следва да се посочи, че в процесния договор изрично са уредени хипотезите, при които продавачът дължи връщането на получения задатък на купувача, а именно: в чл.5.7, вр. с чл.5.2, чл.5.3 и чл.5.4, в чл.6.5, в чл.6.6 и в чл.6.7.

Доколкото в случая не се твърди, а и не се доказа от ищеца, да е налице някоя от тях, то евентуално следва да се разгледа и тази, уредена в чл.93, ал.2, изр.2, вр. с ал.1 от ЗЗД.

Съгласно цитирана разпоредба, задатъкът е парична сума или друга имуществе-на ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договора, като дока-зателство, че той е сключен, и за обезпечаване на неговото изпълнение. Има гаранцион-на и обезщетително-наказателна функция. Тя се изразява в правото на изправната стра-на да иска в двоен размер дадения от нея задатък, ако получилата го е неизправна, кое-то тя може да упражни само след като се откаже или развали сключения договор – така Решение

№ 37/23.03.2021г. по гр. дело № 2189/2020г. на ВКС, ГК, III г. о.

Както беше посочено, страните са се уговорили да сключат окончателната сдел-ка в срок до 30.01.2020г. – чл.6.3 от предварителния договор.

В чл.7.1 е предвидено, че в същия срок продавачът следва да осигури всички до-кументи за продажбата и да се споразумее с купувача за дата и часа, в които да се явят пред съответния нотариус за сключване на окончателния договор.

Съгласно чл.7.2, ако страните не се споразумеят за датата и часа за явяване пред нотариус, следва да се явят пред такъв, независимо от степента си на готовност за окон-чателната сделка, за да я сключат или за да се констатира коя от тях е виновна за раз-валянето на предварителния договор. Клаузата, обаче, е бланкетна и в нея липсва кон-кретика относно в коя нотариална кантора и кога следва да се направи това.

Безспорно по делото е, че в уговорения срок – до 30.01.2020г., страните не са се споразумели за дата и час, когато да се явят пред нотариус, респективно – и не са склю-чили окончателен договор за покупко-продажбата на процесния недвижим имот.

Не се установява и купувачът да е поканил продавача да сключат окончателната сделка. Напротив, няколко месеца след това – на 12.06.2020г., той е изпратил уведомле-ние, че разваля предварителния договор и претендира връщане на задатъка, което не е било получено от ответника, видно от приложената по делото обратна разписка.

Според константната съдебна практика, за да бъде поставен в забава продавачът по предварителен договор, то следва да не се яви при нотариус на уговорената дата или след покана от купувача, евентуално – да откаже или препятства сключването на окон-чателната сделка, които обстоятелства следва да бъдат отразени в надлежено изгот-вен констативен протокол.

В случая такъв няма, поради което твърденията на ищеца, че е изправна страна, а ответникът – неизправна, т. е. че последният виновно не е изпълнил задълженията си по предварителния договор и така е дал повод за развалянето му, на които се основава и искът, останаха недоказани – пълно и главно.

Обстоятелството, че в края на месец ноември 2019г., т. е. два месеца преди изти-чането на крайния срок за сключване на окончателната сделка Ч. устно е заявил, че се отказва от предварителния договор, дори и да беше доказано, е ирелевантно – въз-можно е било към последваща дата, да е променил становището си, например.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за установяване съществуването на вземане в полза на Т. за връщане на полу-чения от ответника по процесния предварителен договор задатък е неоснователен и ка-то такъв – следва да се отхвърли изцяло.

Като неоснователен следва да се отхвърли и акцесорният иск за законната лихва върху главницата.

По делото не е представен договор за правна защита и съдействие – според отра-зяването в приложеното по ч. гр. дело и към писмения отговор пълномощно на адвокат М., същият служи като разписка за платеното от ответника адвокатско възна-граждение, поради което такова на Ч. не следва да бъде присъждано.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.С.Т., ЕГН: **********,***, иск за установяване по отношение на Г.Д.Ч., ЕГН: **********,***, че същият дължи връщане на сумата от 500 лева, представляваща даден задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от тях на 15.11.2019г. и развален от купувача по вина на продавача, за която е издадена запо-вед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 3962/2020г. на РС Б, както и претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата считано от 17.07.2020г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на страните.

Съдия:

/п/ Калин Кунчев

Вярно с оригинала: З.М.