Решение № 3 от 10.01.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Ямбол, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. А.

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Яна В. А. Въззивно гражданско дело № 20242300500327 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. И. С. от с.*****, обл.***, подадена от пълномощника му адв. Д. А. от АК- Ямбол, против Решение № 260000 от 07.02.2024 г. на Елховския районен съд, постановено по гр. д. № 685/2019 г. по описа на този съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от П. И. С. против З. Н. Х. искове с право основание чл.232, ал.2 във вр.чл.237, ал.1 от ЗЗД- за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 10 060.00 лева, представляваща наемно плащане по Договор за наем от 08.08.2016 г. за стопанската 2016/2017 г., ведно със законната лихва върху неплатената главница от подаване на исковата молба до окончателното й плащане, и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 142.74 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главница за периода от 25.09.2017 г. до 25.09.2019 г., както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за разликата над 1 191.17 лева до предявения размер от 6038.11 лева, и в частта за разноските, присъдени съразмерно на ищеца.

Оплакването във въззивната жалба е за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорени са изводите на районния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.232, ал.2, във вр.чл.237, ал.1 от ЗЗД, като според въззивника, ответникът като наемател е бил обвързан от валиден договор за наем на недвижим имот, сключен с В.Л., който имот е бил придобит от ищеца по време на действие на наемния договор; наемателят- ответник е ползвал имота през процесния период на основание договора за наем; бил е уведомен за придобиването на имота от ищеца и след отправената му покана не е заплатил дължимия се наем на приобретателя на имота.

Въззивникът поддържа, че всички тези обстоятелства не са били взети предвид от 1 първоинстанционния съд, който при постановяване на обжалваното решение не е отчел и това, че уговореното наемно плащане в договора за наем от 08.08.2016 г. следва собствеността и се дължи на приобретателя на имота- ищеца, тъй като не е уговорено то да бъде заплатено на продавача- праводател по договора за покупко- продажба на имота. По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на ЕРС в обжалваните му части, с постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, с присъждане на направените пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият З. Х. Н. от гр.***, обл.***, в подадения писмен отговор чрез пълномощника си адв. М. С. от АК- Ямбол, оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Изложени са съображения, според които обжалваното решение е законосъобразно, като постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и е обосновано, като не страда от посочените във въззивната жалба пороци. Споделят се изцяло като правилни и законосъобразни мотивите на ЕРС, с които е отхвърлил предявения главен иск. Оспорват се твърденията на въззивника, че ответникът е обвързан от договор за наем с доводи, че ищецът се легитимира като правоприемник на ЮЛ, от което е закупил земеделските земи, като в договора за покупко- продажба е инкорпориран договор за цесия, по силата на който продавачът има качеството на цедент, а купувача- ищеца по делото на цесионер. Договора за наем е сключен между физическото лице В.Л. и ответника, а не между ЮЛ, което е цедирало вземането си за наем и ответника по делото. С оглед на това се счита, че договорът за цесия, инкорпориран в нотариалния акт за покупко- продажба е нищожен, тъй като има невъзможен предмет, а в случай, че бъде прието, че цесията е валидна, по делото не са налице доказателства, че ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на имота от страна на стария кредитор на ищеца. Оспорват се доводите на въззивника относно приложението на чл. 237 от ЗЗД, като се сочи, че цитираната разпоредба дава защита единствено на приобретател, а въззивникът няма качеството на такъв, тъй като праводотeлят му не е страна по договора за наем и не е придобил права по този договор. От страна на въззиваемия се твърди изначална невъзможност за отдаване на земята под наем, както и нищожност на договора за покупко- продажба на имота, предвид неговия статут и предназначение. Въззивната жалба се оспорва и в частта, с която решението на ЕРС се обжалва в отхвърлителната му част по отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Счита се, че решението и в тази му част е правилно, законосъобразно и обосновано, като се споделят изводите на ЕРС, съгласно които ищецът търпи вреди от датата, на която е придобил процесния имот, тъй като до тази дата не е имал права върху имота. В допълнение към това се сочи, че евентуалния иск за неоснователно обогатяване е изцяло неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е доказал твърдяното от него обедняване, което да се дължи на поведението на ответника. В случай, че се приеме за доказано, че е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, то такова би имало само за периода от 21.07.2017 г. до 08.08.2017 г. /датата на изтичане на срока на договора/, а не за периода, за който е приел ЕРС в обжалваното решение. По изложените в отговора на въззивната жалба подробни доводи, въззиваемият настоява жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ЕРС като правилно, законосъобразно и обосновано, да бъде потвърдено. Заявена е претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В о.с.з. страните, редовно призовани не се явяват и не се представляват.

В писмено становище, постъпило по делото от пълномощника на въззиваемия въззивната жалба се оспорва по съображенията, изложени в отговора на същата.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на П. И. С. от с.*****, обл.***, подадена чрез пълномощника адв. Д. А., против З. Х. Н. от гр.***, 2 обл.**, с която са предявени при условията на кумулативно съединяване иск с право основание чл.232, ал.2 във вр. чл.237, ал.1 от ЗЗД- за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10060.00 лева /след допуснато изменение на иска/, представляваща наемно плащане по Договор за наем от 08.08.2016г. за стопанската 2016/2017 г. ведно със законната лихва върху неплатената главница от подаване на исковата молба до окончателното й плащане, и акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2042.74 лв. /след допуснато изменение на иска/, представляваща мораторна лихва за забава върху главница за периода от 25.09.2017 г.- 25.09.2019 г., и при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6038.11 лв.

/след допуснато изменение на иска/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Исковите си претенции ищецът обосновал с това, че на 21.07.2017 г. е придобил правото на собственост върху земеделски земи находящи се в с. Малко Шарково, общ.

Болярово, обл. Ямбол, представляващи „пасище, мера“ с площ от 1006.427 дка в местността „Корията“ по силата договор за покупко-продажба, от В.Е.Л., действащ в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на „Планета Мениджмънт“ ЕООД, обективиран в нотариален акт с дв. вх. peг. №1590, акт№58, том 6, дело №732/2017 г. на Службата по вписванията на АВ- Елхово. Освен правото на собственост върху имота, с нотариалния акт продавачът прехвърлил на ищеца и вземанията си по отношение на имота за пет години назад, включително и за последната стопанска година 2016/2017 г., която при сключването на нотариалния акт за покупко-продажба все още не е била свършила, като при извършването на сделката продавачът му е представил и договор за наем, сключен между него и ответника З. Х. Н.. Според твърденията на ищеца, договорът за наем е бил сключен за срок от една стопанска година, считано от 1 октомври 2016 г. до 1 октомври 2017 г., като същият не е бил вписан в СВп. Наемателят се е задължил да заплаща рента в размер на 10 лева за декар наета земеделска земя за стопанска година, в срок не по-късно от 25 число на последния месец от стопанската година, т.е. до 25 септември 2017 г. Поддържал е, че ответникът е ползвал имота през стопанската 2016/2017 г. и е дължал наемно плащане в претендирания размер. Ищецът е посочил, че след извършаването на сделката е провел няколко устни разговора за заплащане на дължимия му наем, както и на 13.09.2019 г. с писмено уведомление, връчено на ответника е поканил последния в тридневен срок да му заплати дължимата наемна вноска за стопанската 2016/2017 г. в размер на 10 642.70 лева с пощенски запис на постоянния в уведомлението адрес, но не е получил плащане. Поради неизпълнението на договорното задължение за заплащане на наем, ищецът поддържа, че е налице забава от страна на ответника, поради което претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на 2042.74 лв. за периода от 25.09.2017 г.- 25.09.2019 г., както и законната лихва върху неплатената главница от подаване на исковата молба до окончателното й плащане.

Предявеният евентуален иск ищецът обосновавал с претърпени имуществени вреди в резултат на създадената невъзможност за упражняване на правомощието ползване върху процесния имот, поради ползването му от лице, което не е носител на вещно и облигационно право по отношение на същата вещ– пасище, мера/ с площ от 1006.427 дка в местността „Корията“, в землището на с.Малко Шарково, обл. Ямбол, като поддържал, че е налице обедняване по отношение на него и обогатяване на ответника от добивите на процесните земеделски земи. Твърдял е, че ответникът е потребявал материално благо, извличайки полезните свойства на процесния недвижим имот, собственост на ищеца, без да престира насрещен еквивалент, поради което се е обогатил неоснователно за негова сметка.

Ответникът З. Х. Н., чрез процесуален пълномощник адв. М. С., е оспорил предявените искове. Поддържал е, че договорът за наем е сключен между ответника и физическото лице В.Л., а „Планета Мениджмънт“ ЕООД не е страна по този договор, поради 3 което и не е възможно с н.а. от 21.07.2017 г. юридическото лице да цедира вземане, което не притежава и по което не е страна. Според ответника договорът за наем е нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради заобикаляне на закона, тъй като е бил сключен от лице, което прехвърля права, без да е собственик на вещта. Ответникът е оспорил наличието на договорни отношения между него и ищеца, а по отношение на цесията е твърдял, че е нищожна, поради липсата на задължителните условия за валидност й- посочване на размера на прехвърленото право и задълженото лице. Поддържал е, че не е бил надлежно уведомен за цесията от цедента, а последният не е упълномощил за това новият кредитор- ищеца, а уведомяването на длъжника от законово задълженото лице с оглед чл.99, ал. 4 от ЗЗД е абсолютна задължителна материално правна предпоставка за уважаване на предявения иск, касаеща активната материално правна легитимация на ищеца. По тези съображения ответникът счита, че исковата претенция е недопустима, тъй като ищецът не е активно материално и процесуално легитимиран да води настоящото дело. С отговора на исковата молба ответникът оспорил размера на предявените искове по чл. 232, ал.2 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД. По отношение на предявения евентуален иск е посочил, че като страна по договора за наем е бил длъжен да престира наема на наемодателя- физическото лице В.Л., както и че претенцията за претърпени вреди за времето от 21.07.2017 г. до края на стопанската 2016/2017 г. е следвало да бъде насочена към „Планета Мениджмънт“ ЕООД, тъй като дружеството е прехвърлило имот с вписана тежест- договор за наем. Ответникът счита, че дори и да се приеме, че е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, то такова е било налице само за периода от 21.07.2017 г. - 08.08.2017 г., като оспорва през този период да е употребявал материално благо, извличайки полезните свойства на процесния недвижим имот, поради това, че става дума за пасище и ливади, които през месеците август и септември са неизползваеми.