Определение № 597 от 21.09.2020, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване за подпис на акта

Град Перник

Окръжен съд – Перник

Първи граждански състав

На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

РЕНИ П. КОВАЧКА

АНТОН Р. ИГНАТОВ

МАРИЕТА С. ДИНЕВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА Въззивно гражданско дело № 20201700500513 по описа за 2020 година

Образувано е по въззивна жалба на „Теленор България“ ЕАД, подадена чрез пълномощника адв. Н.Ш, против решение № 478/27.02.2020 г. , поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 910/13.07.2020 г. , постановено по гр.д. № 6966/2018 г. на Районен съд – Перник, в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу С. Б. А. искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 18.05.2018 г. по ч. гр.д. № 2466/2018 г. на Районен съд – Перник за: 1) разликата над присъдената сума от 80,66 лева до целия предявен размер от 135,58 лева – вземане за незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за мобилни услуги от 05.02.2016 г. за мобилен номер ***, за периода от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 2) разликата над присъдената сума от 80,66 лева до целия предявен размер от 168,43 лева – вземане за незаплатена далекосъобщителна услуга по договор за мобилни услуги от 05.02.2016 г. за мобилен номер ***, за периода от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; както и за вемането, за което е издадена допълнителна заповед за изпълнение от 18.04.2019 г. по ч. гр.д. № 2466/2018 г. на Районен съд – Перник за: 3) разликата над присъдената сума от 282,67 лева до целия предявен размер от 293,71 лева – вземане за незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 05.02.2016 г. (за мобилен апарат „Самсунг“, модел „Галакси А5 Бял“) за периода от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

По изложени в жалбата съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение жалбоподателят моли то да бъде отменено в обжалваната част и предявените от него искове да бъдат уважени изцяло. Оспорва извода на съда относно дължимия размер на абонаментните такси по процесните два договора за мобилни услуги за отчетния период от 09.02.2016 г. до 30.04.2016 г., като твърди, че ПРС необосновано е приел, че се касае за период от 2 месеца и 20 дни. Сочи, че за този период са издадени три фактури, поради което счита, че се дължат по три абонаменти такси за всеки договор или общо 89,97 лева. Поддържа, че по делото е 1 доказано ползването от ответника на допълнителни услуги извън абонаментния пакет за двата предпочетени мобилни номера - мобилен интернет, кратки текстови съобщения, международни разговори и други на обща стойност 76,47 лева с ДДС.

Посочва, че ответникът не е оспорил нито истинността на съдържанието на процесните фактури, издадени от ищцовото дружество, нито ползването на фактурираните мобилни услуги, заплащането на които се претендира от ищеца. Сочи още, че ответникът не се е възползвал от възможността да оспори по реда на т. 31 от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД пред мобилния оператор задълженията за заплащане на месечните такси, за които са издадени процесните фактури. По отношение на разликата от 11,04 лева, за която първоинстанционния съд е отхвърлил иска за заплащане на лизингови вноски за мобилен апарат „Самсунг“, модел „Галакси А5 Бял“, жалбоподателя твърди, че същата се дължи на основание чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг за това устройство и представлява неустойка в размер на една лизингова вноска, начислена поради невръщане на устройството на мобилния оператор. Претендира разноските за заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.

С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК и не е взела становище по жалбата.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установи, че подадената въззивна жалба е допустима (подадена е в срока по чл.

259 ГПК против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз основа на нея дело следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде дадена възможност да изразят становище по доклада и им бъде указана възможността за доброволно уреждане на спора.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

МОТИВИТЕ в настоящото определение да се приемат като доклад по делото.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.

НАСРОЧВА делото за 15.10.2020 г., в 9.40 часа, за която дата и час страните да се призоват с препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3