Решение № 195 от 13.03.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Стара Загора, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина П.а при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина П.а Гражданско дело №

20215530104730 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Постъпила е искова молба от И. Г. Г. и Р. П. Р., с която се твърди, че в идно от Трудов договор №8 от 13.07.***. и длъжностна характеристика от същата дата, П. Р. П. б.ж. на с. ***, общ. *** (баща на ищеца Р. П. Р. и фактически съжител с ищцата И. Г. Г.) бил работил по трудов договор в „Минстрой Марица Изток“ АД на длъжност „машинист на булдозер“, шифър по НКПД 83422004, като същият имал трудов стаж и професионален опит по същата професия 34г., 4 месеца и 14 дни. На *****. П. П. изпълнявал служебните си задължения на обект „Работи по отстраняване на горния пласт на почвата“ в рудник „Трояново 1“, в близост до с. ***, обл. Стара Загора. Около 15:30 часа при слизане от управляваната от работника машина,последния паднал върху земна маса от пръст на селскостопанска нива, вследствие на което получил травматични увреждания. От Епикриза към ИЗ №6500, издадена от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД - гр. Ямбол, ставало ясно, че на същия ден работникът П. П. бил приет за лечение в Хирургичното отделение на болницата в средно-тежко общо състояние поради инцидента, при който получил травматичните увреждания и за който пострадалият нямал спомен. На пациента били извършени преглед и редица изследвания, направени консултации със специалисти. По време на болничния престой била приложена медикаментозна терапия, от която работникът се повлиял положително. На 21.08.***. П. П. бил изписан с подобрение, като била поставена окончателна диагноза: Мозъчно сътресение. Като придружаващи заболявания са посочени установените при направените консултации със специалисти: Контузио артикулацио хумери декстра. Контузио торацис декстра. Малък плеврален излив вдясно. Дадени са препоръки за спазване на щадящ физически и нервно-психологически режим след изписването, като е 1 назначено и медикаментозно лечение за дома.

На пострадалия работник бил издаден Болничен лист за временна неработоспособност № Е20210945883 от 23.08.***., издаден от от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД - гр. Ямбол, от който се установява, че П. П. е в отпуск от *****. до 20.09.***. (общо 34 дни) поради описаната злополука (посочена още тук като трудова по чл.55, ал.1 от КСО), при която бил получил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма.

След изписването от МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД - гр. Ямбол, пострадалия отново почувствал неразположение и отново на същия ден - 21.08.2021 година, постъпил в болничното заведение за лечение. От Епикриза към ИЗ № 6572 издадена от МБАЛ „Св.

Пантелеймон“ АД - гр. Ямбол било видно, че П. П. е приет отново за лечение с диагноза остри стомашни язви с кървене и придружаващо заболяване - състояние след контузия на мозъка и посттравматична енцефалопатия. Проведено било медикаментозно лечение, както по диагнозата с която е приет П. П., така и на придружаващото заболяване. Пациента бил изписан с предписание за продължаване на лечението в домашни условия на 27.08.2021 година. Въпреки че спазвал всички лекарски предписания и прилагал медикаментозната терапия, и след изписването си П. П. продължавал да изпитва дискомфорт и неразположение, болки в главата, прилошавало му. На 28.08.2021 година, близките му го транспортирали до Спешното отделение на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян К.ич“ АД - Стара Загора, където отново бил приет за лечение. По време на извършване на изследвания за установяване на състоянието на пострадалия, същия починал. От Съобщение за смърт №*** от ***г., издадено от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян К.ич“ АД - Стара Загора, било видно, че причината за смъртта е установена от съдебен лекар д-р Емил Бъчваров и като такава се посочва: Счупване на шиен прешлен. Възходящ гръбначномозъчен оток. Датата на смъртта се потвърждава и от Препис-извлечение от акт за смърт от 30.08.20201г., издаден от Община Стара Загора въз основа на акт за смърт №2088 от 30.08.***., съставен в гр. Стара Загора.

Осигурителят „Минстрой Марица Изток“ АД, депозирал в ТП на НОИ Стара Загора декларация за трудова злополука с вх. №95/24.08.***. С Разпореждане №95 от 01.09.***. на НОИ, Териториално поделение - Стара Загора, на основание чл. 60, ал.1 от КСО, декларираната от осигурителя „Минстрой Марица Изток“ АД, злополука била приета за трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО. Сочи се, че злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа - при изпълнение на възложената му работа, пострадалия П. Р. П. при излизане от кабината на машината, която управлявал, паднал върху пръст, земна маса на селскостопанска нива, вследствие на което получил травматични увреждания.

Въпреки, транспортирането по спешност на пострадалия в болнично заведение и проведеното лечение, вследствие на получените травми при падането от машината, която управлявал, същия починал на 28.08.2021 година в МБАЛ „Проф. Д-р Стоян К.ич“ гр.Стара Загора. С Разпореждане №95 от 01.09.***. на НОИ, Териториално поделение - Стара Загора, процесната злополука е призната за трудова, поради което и отговорността за обезщетяване на причинените в резултат на тази злополука вреди следвало да се понесе от работодателя.

Тъй като пострадалият работник не бил имал каквито и да било други инциденти след 2 описания, при които да е получавал травматични увреждания, то несъмнено настъпилата смърт била в пряка причинно-следствена връзка с уврежданията, получени при описаната трудова злополука. Видно от Удостоверение за наследници с изх. №054 от 01.09.***., издадено от с. ***, Община ***, Р. П. Р. е син на починалия на 28.08.***. П. Р. П., с ЕГН:

**********, б.ж. на с. ***, общ. ***, което се установявало и от Удостоверение за раждане (Дубликат) от 28.08.2017г., издадено от общ. Раднево въз основа на акт за раждане №0045 от 08.06.2010г., съставен в гр. Раднево. От Удостоверението за раждане било видно също така, че майка на ищеца е ищцата И. Г. Г., която до смъртта на П. Р. П. живяла на семейни начала с него на посочения адрес в с. ***, общ. ***. Съгласно константната практика на ВКС работодателят отговарял имуществено пред работника за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или смърт на работника или служителя, независимо дали има вина за настъпването им. Тази отговорност имала обективен и безвиновен характер. При разглеждането на споровете по чл.200 от КТ за съда съществувало задължението само да установи наличие на трудовоправни отношения между страните, наличие на трудова злополука или професионално заболяване, а въпросът в резултат на какво се е стигнало до трудовата злополука, респ., налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието-работодател, както и причинна връзка между последните и трудовата злополука, не представлявал задължителен елемент от състава на отговорността пред пострадалия работник. Трудова злополука били травматичните увреждания, станали през време и във връзка или по повод на извършената работа, т. е. такива, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия работник и са обусловили временна или трайна загуба на трудоспособност или смърт. Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ можело да бъде изключена или намалена само в хипотезата и при доказване на предпоставките по чл.201, ал.1 и ал.2 от КТ. В конкретния случай, починалият работник не бил допринесъл по никакъв начин за настъпването на злополуката. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според константната съдебна практика, справедливостта не била абстрактна категория или субективнав зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следвало да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. При определянето на размера на обезщетението, съдът следвало да прецени характера и степента на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало, причинените физически и морални болки и страдания, техните степен, интензитет, продължителност, прогнозите за в бъдеще, икономическото състояние в страната към момента на увреждането и др. В резултат на трудовата злополука за Р. Р. и И. Г. настъпил най-тежкият житейски резултат -загубили са много близък човек - баща за ищеца и фактически съжител за ищцата. В резултат на трагичния инцидент ищците претърпели и търпели и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за тях човек. Това било нормалното житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство, лишено завинаги от човека, който е бил неговата основна опора. Ищецът изгубил баща си, към когото изпитвал синовна обич, и 3 животът му щял продължи без бащината подкрепа и грижи, ищеца бил изключително привързан към своя баща. Разчитал на него в ежедневието си и във всяка житейска ситуация. Връзката между баща и син е била много силна, но е прекъсната завинаги от трагичния инцидент.Ищцата загубила своя спътник в живота, с когото споделяла всички радостни и тъжни мигове, мъжът, когото е обичала безкрайно и когото е дарила със син, човекът, на когото е имала пълно доверие и на чиято подкрепа винаги можела да разчита.

Смъртта на най-близкия човек на ищците им се отразила изключително негативно. Занапред те нямало да могат да разчитат на подкрепата на главата на семейството и бивали лишени от моралната и финансова опора, на която са разчитали от страна на П. Р. П.. Размерът на претендираните обезщетения бил в съответствие и с трайната съдебна практика по сходни казуси. На основание чл.84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следвало да заплати на ищците и дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на увреждането - 28.08.***., до окончателното изплащане на сумите.

Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответника „Минстрой Марица Изток“ АД, с ЕИК: 000796825, със седалище и адрес на управление: гр. Раднево, ул.

„Тачо Даскалов“ №10, представлявано от Г. Н. Вълканов и Динко Петров Ламбев, да заплати на всеки от ищците И. Г. Г., с ЕГН: **********, лично и като майка и законен представител на Р. П. Р., е ЕГН: **********, двамата с адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, ***, сумите от по 5 000 лв (пет хиляди лева) представляваща част от цялата им претенция от по 150 000 л в . (сто и петдесет хиляди лева), представляващи обезщетения за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, станала на *****., вследствие на която на 28.08.***. е настъпила смъртта на П. Р. П., с ЕГН: **********, б.ж. на с. ***, общ.

*** - баща на ищеца и фактически съжител на ищцата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.***. - датата, на която е настъпила смъртта, до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна

Ответната страна счита, че така предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни и като такива ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.Оспорват се изцяло всички фактически твърдения на ищците, че техния наследодател П. Р. П. е починал вследствие на травматични увреждания получени от него при трудовата злополука станала на *****. на обект „Работи по отстраняване на горния пласт на почвата” в рудник Трояново 1, в района на с. ***. Оспорва се изцяло посоченото от ищците правно основание, а именно, че за тях са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 от КТ, които да им дадат право да търсят обезщетение за вреди от трудовата злополука с техния наследодател. Оспорва се размера на претендираното обезщетение от всеки от ищците, счита се, че е прекомерно и не съответства на действително претърпените от тях неимуществени вреди. Счита се, че трагичния изход за наследодателя на ищците не е в резултат на получени травми от него по време на трудовата злополука на **2021 г„ поради което не били налице всички елементи от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 от КТ. В случай обаче, че по делото се установи, че смъртта на П. е настъпила в резултат на травматичните увреждания получени при трудовия инцидент с него, ответната страна прави възражение за съпричиняване на травмите по време на трудовата злополука от пострадалия работник. Същият непосредствено преди злополуката бил преустановил работа с машината - последната е била изключена и в покой, а П. е бил в технологичен престой, като изчаквал да възникне необходимост от работа с грейдера по заглаждане на образуваните коловози по пътя от товарните автомобили превозващи пръст.