Решение № 172 от 27.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Бургас, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Димитър Г. Христов при участието на секретаря Даниела К. Йорданова в присъствието на прокурора Димитрина Г. Црънкова като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно наказателно дело № 20262100600554 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXI, във връзка с чл. 436, ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Асен Икономов -защитник на осъдения Н. С. В., ЕГН **********, срещу определение №373 от 23.02.2026 г. по ЧНД № 113/2026 г. по описа на Районен съд-Бургас, с което същият съд е оставил без уважение молбата на В. за постановяване на съдебна реабилитация.

С жалбата се оспорва законосъобразността на съдебния акт. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да бъде уважена молба.

В проведено съдебно заседание представителят на БсОП намира жалбата за основателна с доводи за изтекла на 07.04.2024г. абсолютна изпълнителна давност за изпълнение на наложената с присъдата по НОХД№1901/2017г. на РС-Кюстендил глоба, както и изтекъл двугодишен срок за реабилитация.

Осъденият и защитникът му, редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция. В допълнителна молба защитникът поддържа жалбата, представя доказателства и прави искания за служебно събиране на нови такива.

Бургаският окръжен съд, като съобрази становищата на страните по 1 делото и като провери обжалвания съдебен акт констатира, че жалбата е допустима за разглеждане, но е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно приложена по делото справка за съдимост се установява , че молителят В. е осъждан два пъти:

1. С влязло в сила на 29.07. 2016г. определение по НОХД № 4150/2016 г. по описа на Районен съд - Бургас, е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, отложено за изпитателен срок от 3 години, както и наказание глоба от 2300 лв.

2. С присъда по НОХД № 1901/2017 г. по описа на Районен съд Кюстендил, влязла в сила на 07.04.2021г., е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като е осъден на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, при първоначален общ режим, глоба от 1000 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца. Съдът е привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наказанието на наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца, постановено по НОХД № 4150/2016 г. по описа на БсРС.

От писмена справка от ГД „ИН“ при Министерство на правосъдиетогр.София се установява, че В. е изтърпял ефективно наложеното му по НОХД № 4150/2016 г. на БсРС наказание лишаване от свобода на 11.05.2022г., а това, наложено му НОХД № 1901/2017 г. на Районен съд – Кюстендил - на 19.09.2022г.

От справки от ТД на НАП - София, изискани от БсРС и от въззивната инстанция е видно, че задължението по издадения изпълнителен лист за наложеното наказание глоба в размер на 2300 лева по НОХД № 4150/16г. на БсРС е присъединено по изпълнително дело №22150044797/2015г. Към 22.01.2026г. задълженията за заплащане по същото изпълнително дело е включвало и глоба в размер на 1175,97евро - л.31 от НЧД№113/26г.на БсРС.

Според писмо №40-22-3983/23.06.2026г. на НАП-София производството за събиране на публични вземания по същото изпълнително дело е било прекратено с разпореждане от 23.06.2026г. Видно от същото писмо, за принудително събиране по НОХД№1901/17г. пред ТД НАП-София е бил предявен изпълнителен лист единствено за разноски в полза на РУКюстендил.

За кумулативно наложеното му с присъдата по НОХД № 1901/2017 г. на Районен съд – Кюстендил наказание глоба, за което няма данни да е издаден изпълнителен лист и данни за образувано изпълнително производство, в случая следва да се спазват указанията, дадени в т. 3, т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС но т. д. № 2/2017 г., ОСНК, т. е. реабилитацията настъпва след последователното изтичане на давностния срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК и срока по чл. 87 от НК, съответно две и три години, като в случая двата срока са изтекли на 07.04.2026 г.

За кумулативно наложеното и неизпълнено наказание глоба по присъдата 2 по НОХД № 4150/2016 г. по описа на Районен съд - Бургас, за което е образувано изпълнително производство, съобразно тълкуването, направено в т. 4 на цитираното тълкувателно решение, давността за изпълнение на наказанието е погА.а, но все още не е изтекъл срокът за реабилитация.

Изложените от защитата доводи за заплатена от молителя глоба, не се потвърждават от служебно изисканите писмени доказателства, а тези, касаещи евентуалните финансови ангажименти към близки и доброто поведение на осъдения, биха били предмет на обсъждане, когато е изпълнена основната предпоставка по чл.87, ал.1 от НК. В настоящия случай не е налице първата изискуема предпоставка - не е изтекъл предвидения тригодишен срок за реабилитация по чл. 87, ал. 1 от НПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 436, ал.2, вр.чл.338 от НПК Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №373 от 23.02.2026 г., постановено по ЧНД № 113/2026 г. по описа на Районен съд-Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3