Решение № 64 от 18.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20235000500029 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1455/21.11.2022 г. по гр.д. 20225300101161 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Пловдив „Г.Л.“ ЕООД, представлявано от А.Х.К., със седалище и адрес на управление на дейността: град П., ***-Б, с ЕИК – ..... е осъдено да заплати на Л. А. М. с ЕГН – **********, от град А., ул. “П.М.“ № 1, вх. А, ет. 3: сума в размер на 24404,94-двадесет и четири хиляди четиристотин и четири лева и деветдесет и четири стотинки представляваща незаплатена наемна цена за периода 22.05.2019 г. до 21.10.2019 г. на основание договор за наем от 22.10.2018 г. с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 26.04.2022 г. до окончателното плащане на сумата; сума в размер на 7348,60седем хиляди триста четиридесет и осем лева и шестдесет стотинки представляваща обезщетение за забава на сумата от 24404,94 лева за периода 22.04.2019 г. - 26.04.2022 г. с правно основание чл. 86 от ЗЗД, както и сумата в размер на 1270,14-хиляда двеста и седемдесет лева и четиринадесет стотинки – представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят 1

„Г.Л.“ ЕООД, който чрез пълномощника си адвокат Н. Л. Г., вписан в Адвокатска колегия – П. го е обжалвал като неправилно и необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което се отхвърлят предявените претенции, като погасени поради извършено прихващане с насрещно вземане на жалбоподателя срещу въззиваемия.

Излага доводи. Твърди се, че своевременно е било въведено възражение за прихващане с насрещно вземане в общ размер на 41072.43 лева, които са били платени в брой при начална липса на основание на 24.10.2018 г. Независимо, че е било уважено доказателственото искане на първоначалния ответник при изготвяне на доклада от съда, то в съдебно заседание на 20.10.2022 г. съдът не е допуснал водения свидетел, поради недопустимост на свидетелските показания. Жалбоподателят смята, че свидетелските показания са допустими, тъй като сумата по възражението за прихващане, която се претендирала като платена при начална липса на основание – извъндоговорно основание и не се включвала в хипотезата на недопустимост на свидетелските показания по чл.

164, ал. 1, т. 1-5 от ГПК. Претендира разноски.

Въззиваемият Л. А. М. е внесъл писмен отговор, с който се моли да бъде отхвърлена изцяло жалбата и да не бъде допуснат свидетел на въззивника, поради недопустимост на свидетелските показания. Въззивникът се опитвал да заобиколи закона. Било посочено в първа инстанция за свидетел лице, което като свидетел по гр.д. 65/22 г. на ОС – Пловдив е заявило, че пред нотариус са били носени около 36000 лева в брой за да се плати наема, а сега щяло да свидетелствува, че тази сума не била 36000, а 41072.43 лева и тези пари не били за плащане на наем, а за плащане без основание. Няма логика след като ответникът твърдял, че плащал без основание сума, то защо същата е равна точно на седем месечни вноски по договора за наем, вкл. и до стотинките.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; от легитимирано лице – ответник; засяга изцяло неблагоприятно за него първоинстанционно решение, откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено 2 следното:

Пред Окръжен съд – Пловдив са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Л. А. М. в искова си молба против „Г.Л.“ ЕООД, твърди, че с ответника се намират в облигационни отношения въз основа на сключен договор за наем на 22.10.2018 г. На основание така сключения договор, ищецът е предал на ответника имот - предмет на договора за наем. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си по договора за наем, но ответникът не е изпълнил своето насрещно задължение да заплаща уговорената наемна цена в размер на 5867,49 лева. Искането е ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 24404,94 лева, представляваща дължима наемна цена по договора за наем, неплатена от търговското дружество за периода 22.05.2019 г. 21.10.2019 г., обезщетение за забава на парично задължение за периода от 22.04.2019 г. - когато е бил падежът на задължението, до датата на предявяване на исковата молба - 26.04.2022 г. в размер на 7348,60 лева.

В отговор на исковата молба, ответникът е изложил съображения, че исковите претенции са неоснователни. Заявил е, че претендираното от ищеца вземане е погасено по давност и като второ възражение е направил изявление за прихващане до размера на исковата претенция, с насрещно вземане на ответника, в общ размер от 41072,43 лева. Сумата е платена при начална липса на основание по смисъла на чл. 55 от ЗЗД. Искането е претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В обжалваното решение Окръжен съд – Пловдив е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 228 и сл. от ЗЗД договорът за наем е двустранен, възмезден и консенсуален, и се счита за сключен от момента на постигане на съгласие между страните. Той поражда права и задължения и за двете страни - за наемодателя възниква задължение да предостави на наемателя наетата вещ, а последният да заплаща уговорената наемна цена за определения срок.

Между страните не спори, като от приложения по делото договор за наем от 22.10.2018 г. се установява, че на посочената дата са сключили договор на наем за собствен на ищеца имот. Държането на имота е предадено в деня на сключване на договора: 22.10.2018 г. Уговорен е срок на договора: от 22.10.2018 г. до 21.01.2022 г., както и наемната цена - в размер и начин на плащане, както следва: наемната цена за периода 22.10.2018 г. - 21.10.2019 г.

3 представляваща левовата равностойност на 3000 евро на месец, ще бъде платена авансово в началото на всеки шестмесечен период за шест месеца напред. За първите шест месеца от сключване на договора наемната цена е заплатена към датата на сключване на договора - 22.10.2018 г. Наемната цена за периода 22.10.2019 г.- 21.10.2020 г., а също и за всеки следващ период от една година, страните са уговорили да се изчислява по следния начин: В е равно на А+А.Х /100, където В е текущия месечен наем за текущата година, А е месечния наем за предходната година, а Х е нарастването на потребителските цени в Република Б. в проценти, публикувани от НСИ, но независимо дали Х е положително или отрицателно число, наема няма да се намаля. В т. 9 от договора страните са уговорили, че ако наемателят закъснее с плащането на наема с 15 дни, наемодателят има право да заяви, че разваля договора на това основание. В т. 10 страните са уговорили, че договорът се счита за прекратен с изтичане на срока на договора, а също така и при разваляне на договора в хипотезата на т. 9 от Договора, поради неплащане на уговорената наемна цена, което е правна възможност за наемодателя, но не и негово задължение. В т. 15 е посочено, че наемната цена ще се превежда по сметка на ищеца.

Първоинстанционният съд е констатирал, че делото няма данни ответникът да е заплатил търсената наемна цена за периода 22.05.2019 г. 21.10.2019 г. - 5 месеца по 3000 евро, или левовата равностойност в размер на 5867,49 лева - месечна наемна цена. Ответникът при негова доказателствена тежест не е бил ангажирал доказателства за заплащането й за процесния период. Ето защо исковата претенция се явявала основателна в размера, в който е предявена - 24404,94 лева. Отчетено е, че исковата молба е входирана в ПОС на 26.04.2022 г. - първи работен ден, след почивни празнични дни в периода 22.04.2022 г. - 25.04.2022 г. и поради това е прието, че възражението,че исковата претенция е погасена по давност - на основание чл.

111, б. „в“ от ЗЗД, като несъстоятелно. Относно възражението на ответника за прихващане с негово насрещно вземане в размер на 41072,43 лева обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ПОС е достигнал до извода, че то е неоснователно, тъй като не е доказано наличие на изискуемо и ликвидно вземане на ответника с посоченото правно основание.

Относно претенцията по чл. 86 от ЗЗД - мораторна лихва за забава на претендираната наемна цена, ПОС е съобразил уговорения между страните 4 падеж по договора за наем, който е бил на 22.04.2019 г. съгласно чл. 4, и съобразно чл. 162 от ГПК е приел, че претенцията е основателна в предявения размер.

При осъществяване на служебната проверка по чл. 269 от ГПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Безспорно е съществуването на сключен на 22.10.2018 г. между страните договор за наем на имот с идентификатор ***. в параметрите установени от първоинстанционния съд. Съществена е уговорката посочена в т. 15 от договора за начина на плащане – единствено по сметка на въззиваемия Л. А. М.. Не е предвидено плащане в брой. Не е доказано от страна на въззивника плащане на наемната цена за процесния период 22.05.2019 г. - 21.10.2019 г. по сметка. В отговора на исковата молба ответникът „Г.Л.“ ЕООД излага твърдения, че всички суми по договора за наем са платени на ищеца М. „на ръка“, по негово изрично искане, като документи за това не били давани. Счита се житейски нелогично, наемодателят да не се възползва от правото да развали договора едностранно.

При тези предпоставки ответното дружество започва да твърди наличие на неоснователно обогатяване от ищеца М., като сочи конкретната сума от 41072,43 лева платени в брой на 24.10.2018 г. На тази дата е налице нотариална заверка на подписите на договора за наем с рег.№ 5029/24.10.2018 г. на Нотариус Е.Н. – А., с рег.№ ... на НК. Иска се прихващане. Като доказателство за извършеното плащане в брой към М. дружеството иска допускане на един свидетел при режим на довеждане. След първоначално уважаване на това искане, с протоколно определение № 1802/20.10.2022 г.

ПОС отменя определението, с което е допуснат свидетеля. В мотивната част на отменителното определение ПОС се позовава на необходимостта от доказване, което би създало несъмнено убеждение у съда, че този факт се е осъществил. Излага доводи свързани с качеството на търговец на наемателя, както и задълженията му за водене на счетоводство по Търговския закон и Закона за счетоводството.

Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За да настъпят последиците от 5 прихващането вземането на прихващащия трябва да съществува както към момента, в който то може да се извърши, така и към момента на извършването на компенсаторното изявление.

Не е доказано съществуване на вземане на жалбоподателя спрямо първоначалния ищец. Твърденията на „Г.Л.“ ЕООД са за плащания „на ръка“ по договора за наем (л. 20), на датата на нотариалната заверка на подписите по договора за наем и на конкретна сума, уточнена до стотинки.

Задължението на наемателя по договора за наем е установено в писмен акт – сключения договор за наем. Член 164, ал. 1, т. 4 от ГПК изисква доказването на погасяването му да не бъде със свидетелски показания, а по друг начин – чрез разписка (чл. 77 от ЗЗД) или, както в конкретните договорености – по сметка. Член 164, ал. 1, т. 3, предл. I от ГПК не допуска свидетелски показания и при установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, а в конкретния случай т. 15 от договора, който съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД има силата на закон изисква плащане чрез сметка, което не може да стане без писмено изявление, вкл. и приравненото му електронно, но не и чрез плащане в брой. Член 53, ал. 1 от ТЗ задължава всеки търговец да води счетоводство, в което да отразява в хронологичен ред движението на имуществото на своето предприятие. Към момента на твърдяното плащане в брой на сумата от 41072,43 лева е в сила разпоредбата на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой до сумата от 10000 лева, като шестмесечните вноски по договора за наем са над тази стойност. В противоречие на закона, договора и в разрез с логическите правила е даване без основание в брой на твърдяна сума от 41072,43 лева, в момента на нотариална заверка на подписите на сключения договор, от дружеството на М., при положение, че не се доказа, а и не се твърдят никакви други предходни отношения между страните. С оглед фиксирания курс лев – евро (1 евро = 1.95583 лева), посочената в лева сума от 41072.43 лева е равна до стотинките точно на дължимите авансово 6 месечни наемни вноски от общо 18000 евро плюс 3000 евро гаранционен депозит по т. 5 от договора или общо 21000 евро, което идентифицира дължима наемна цена по конкретния договор за първия шестмесечен период. Хипотетично ако се приемат твърденията на жалбоподателя за плащания само на ръка, то сочената от него платена сума при сключване на договора за наем би покрила задълженията на наемателя до 22.04.2019 г., а исковият период е след тази дата (от 22.05.2019 г. до 6