Решение № 106 от 18.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Плевен, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ при участието на секретаря М. СЛ. Й. като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело № 20224400900060 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от „Българска агенция за експортно застраховане „ ЕАД с която срещу „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД ,ЕИК– ***- гр.П. е предявен иск по чл. 410 ,ал.1 т.1 от КЗ за сумата 60 836,79лв.

Предвид заявения от ищеца предмет на иска, съдът е приел , че се касае за търговски спор по чл.365, т.1 от ГПК,доколкото в предмета на делото се включва и наличието на застрахователен договор , страна по който се твърди ,че е ищцовото дружество,което е изпълнило задължението си на застраховател по този договор,поради което се суброгира в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Поради това съдът приема,че спорът следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.

Твърдения в ИСКОВАТА МОЛБА :

В исковата молба се твърди ,че на 04.08.2020г. „Българска агенция за експортно застраховане „/БАЕЗ/ ЕАД е сключила с „ Виакон България „ ЕООД застрахователен договор № ***,като се сочи,че сред покритите рискове по този договор е и забавяне плащането от страна на длъжници на застрахования по договори за продажба /посочени в Приложение № 1 към застраховката / .Твърди се също така ,че с допълнително споразумение №19/ 17.02.2021г.към Застраховката,в застрахователното покритие е бил включен и длъжникът „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД ,ЕИК–***- гр.П..

Твърди се също така ,че в отговор на запитване от страна на „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД за извършване на доставка на строителни материали /бенТ.това хидроизолация ,дренажен геокомпозит двустранно каширан и геотекстил / „ Виакон България „ ЕООД е отправило Ценово 1 предложение № 0010-2021 от 29.01.2021г. ,както и че впоследствие ,след направена заявка от „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД, „ Виакон България „ ЕООД е доставило на „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД строителни материали . Твърди се ,че тези доставки са били приети от „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД,което е било удостоверено с протоколи от 08.03.2021г. , от 09.03.2021г. и от 15. 03.2021г. след което във връзка с тези доставки „ Виакон България „ ЕООД е издало следните фактури : фактура № *** /11.03.2021г. ; фактура № ***/ 11.03.2021г.; фактура № ***/12.03.2021г. и фактура № ***/ 16.03.2021г.

Твърди се също така ,че след настъпване на падежа по тези фактури , „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД не е извършило плащане на дължимите суми по тях ,поради което „ Виакон България „ ЕООД е отправило писма до „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД,с покана за плащане на дължимите суми / общо четири отделни писма /,но въпреки това от страна на „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД не е било извършено плащане на доставените стоки.

Поради това „ Виакон България „ ЕООД е отправило застрахователна претенция пред „Българска агенция за експортно застраховане „ ЕАД за изплащане на застрахователно обезщетение по посочения по-горе застрахователен договор ,а „Българска агенция за експортно застраховане„ ЕАД след като е констатирала настъпването на застрахователното събитие – забавяне на плащането от длъжника , е приела да изплати на „ Виакон България „ ЕООД уговореното застрахователно обезщетение ,което е в размер на 85% от всяка щета , а в процесния случай е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 60 836,79 лв. ,което се равнява на 85% от цялата застрахователна претенция ,респ.от цялата щета ,която е в размер на 71 572,69лв. /сумата по всички издадени фактури / .

Счита се ,че след изплащане на това застрахователно обезщетение на застрахования - „ Виакон България „ ЕООД

, застрахователят „Българска агенция за експортно застраховане „ ЕАД се суброгира в правата на застрахования и по тази причина претендира изплатената сума от

„ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД.

ПИСМЕН ОТГОВОР :

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника„ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД.,чрез пълномощника му адв.пл.А. . Според този отговор предявеният иск е вероятно допустим,но по същество е неоснователен.

Оспорва се ,че ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД дължи на Виакон България „ ЕООД сумите по фактура № *** /11.03.2021г. ; фактура № ***/ 11.03.2021г.; фактура № ***/12.03.2021г. и фактура № ***/ 16.03.2021г.,като това е свързано с оспорване твърдението,че Виакон България „ ЕООД е извършило доставки на строителните материали за които са издадени тези фактури .

С оглед на това се оспорва изрично и истинността на представените с 2 исковата молба протоколи за доставки: един от 08.03.2021г. ,два от 09.03.2021г. и един от 15. 03.2021г.,като се твърди ,че подписите ,положени срещу името Б. С. /управителя на ответното дружество /,не са на лицето Б. К.

С.. Прави се искане на осн. чл. 193 ,ал.3 от ГПК да се открие производство по оспорване на тези документи.

Счита се ,че не са налице доказателства за наличието на валиден застрахователен договор ,доколкото няма доказателства за плащане от застрахования на минималната застрахователна премия ,платима на две вноски .

Счита се ,че ищецът е платил без основание застрахователното обезщетение на „Виакон България „ ЕООД,тъй като :

-в случая нямало сключен договор за продажба между „Виакон

България „ ЕООД и „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД,който да попада в кръга на покрития риск по застрахователния договор -тъй като не са получавани доставките от „Виакон България„ ЕООД, т.е.ответника няма качеството на длъжник ,който да е забавил плащане по сключен договор за продажба.

-липсвало застрахователно покритие,тъй като не били ангажирани доказателства за сключен договор за продажба с ответника ,както и за евентуалния период на отсрочено плащане,което да попада в хипотезата на т. 5 от Общите условия на застрахователя.

-налице бил изключен риск по сключения застрахователен договор съгласно т. 4.2.4 от Общите условия ,тъй като се касаело за оспорено от длъжника вземане ,изразяващо се в несъгласие по отношение на размера на вземането или действителността на правата или задълженията на застрахования ,до момента на разрешаване на спора в полза на Застрахования с влязло в сила съдебно решение или арбитражно решение.

В т.см. според ответника не е налице отговорност на прекия причинител на вредите ,тъй като не било доказано по несъмнен начин ,че ответникът не е изпълнил свое задължение ,произтичащо от договор за продажба с „Виакон България „ ЕООД.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „Българска агенция за експортно застраховане „ ЕАД,в която е взето становище по направените с писмения отговор на ответника оспорвания и възражения и са направени доказателствени искания,както и искане за привличане на „Виакон България „ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца ,което искане е било уважено от ПлОС и „Виакон България „ ЕООД е било конституирано на осн. чл. 219 ,ал.1 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Постъпил е и допълнителен писмен отговор от „ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД в срока по чл. 373 от ГПК .В него се заявява ,че протоколите – предмет на имейл кореспонденцията са различни от тези ,които са оспорени от ответника и касаят други предходни доставки. Не се възразява срещу искането за привличане на трето лице-помагач на страната на ищеца.

3

Ответникът не се противопоставя и на исканията за допускане на Съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертиза,направени от ищеца с ДИМ.

Съображения на съда по съществото на спора :

Плевенски окръжен съд е извършил разпределение на доказателствената тежест ,като е възложил върху ищеца да установи следните обстоятелства,чието наличие се оспорва от ответника :

-наличието на валиден застрахователен договор между „Българска агенция за експортно застраховане „/БАЕЗ/ ЕАД и „ Виакон България „ ЕООД ,респ. заплащането на дължимата по него застрахователна премия от страна на застрахования „ Виакон България „ ЕООД.

- настъпването на предвиденото в договора застрахователно събитие , а именно забавяне плащането от страна на длъжник на застрахования по договор за продажба /посочени в Приложение № 1 към застраховката/ -това ,че конкретният случай попада в предвидените в застрахователния договор покрити рискове.

-сключването на твърдения в исковата молба договор за доставка на строителни материали /бенТ.това хидроизолация ,дренажен геокомпозит двустранно каширан и геотекстил / между „ Виакон България „ ЕООД /доставчик / и „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД, като купувач .

-изпълнението на задълженията на доставчика „ Виакон България „ ЕООД /доставчик / към купувача по този договор - „ ИНЕРТСТРОЙ ПЛЕВЕН „ ЕООД.

Ищецът не носи доказателствена тежест да установява отрицателния факт на неплащане от купувача на паричните задължения ,произтичащи от твърдения договор за доставка на строителни материали.

Като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,съдът намира ,че ищецът е изнесъл успешно възложената му доказателствена тежест за всички посочени по-горе обстоятелства , а именно :

1.За наличието на валиден застрахователен договор между „Българска агенция за експортно застраховане „/БАЕЗ/ ЕАД и „ Виакон България „ ЕООД

,респ. за плащането на дължимата по него минимална застрахователна премия от страна на застрахования „ Виакон България „ ЕООД.

Ищецът по делото е представил застрахователен договор №***/04.08.2020г.,сключен между „/БАЕЗ/ ЕАД като застраховател и „ Виакон България „ ЕООД

,като застрахован ,който договор има необходимата писмена форма за действителност съгласно изискването на Чл. 344. (1),който предвижда ,че „ Застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт.

Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора“.

Същият има и необходимото съдържание съгласно нормата на Чл. 345. (1) КЗ ,която изисква „Застрахователният договор да съдържа:

4

1. имената, съответно наименованията и адресите на страните;

2. предмета на договора;

3. покритите застрахователни рискове;

4. срока на договора, както и началото и края на застрахователния период и на периода на застрахователното покритие;

5. застрахователната сума или начина на определянето;

6. застрахователната стойност (действителна, възстановителна и/или договорна) при застраховки по т. 3 – 9 и 14 – 16, раздел II, буква "А" от приложение № 1;

7. застрахователната премия или начина на определянето й, както и сроковете и реда за нейното плащане;

8. размера на самоучастието, ако такова е уговорено между страните;

9. (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.) имената и адреса на посредника, ако договорът е сключен чрез посредник, а за застрахователните агенти и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност – и номера на легитимационния им документ;

10. датата и мястото на сключване на договора;

11. подписите на страните.

Конкретният застрахователен договор съдържа всички тези съществени условия и е сключен в предвидената от закона форма за действителност,поради което съдът приема ,че е възникнало валидно облигационно правоотношение между „/БАЕЗ/ ЕАД като застраховател и „ Виакон България „ ЕООД ,като застрахован,материализирано в представената по делото / на л. 11-12 от делото / застрахователна полица ,като неразделна част от договора са и приложените Общи условия /вложени на л. 16- 31 от делото / .

Представено е също така и ДОПЪЛНИТЕЛНО СПОРАЗУМЕНИЕ №19/ 17.02.2021г. към горния застрахователен договор с което е постигнато изменение по отношение на валидността на застрахователните лимити , както и по отношение на списъка на застрахованите длъжници ,посочени в приложение №1 –неразделна част от застрахователния договор в което приложение / на л. 34 от делото / фигурира именно „ Инертстрой Плевен“ЕООД с кредитен лимит за този длъжник 80 000лв.

Въпросът за това дали е извършено заплащането на дължимата по него минимална застрахователна премия от страна на застрахования „ Виакон България „ ЕООД ,не е въпрос по действителността на застрахователния договор,както счита ответникът , т.е. валидността на посочения застрахователен договор не зависи от това дали застрахования е платил минималната застрахователна премия или не, а това е въпрос на изпълнение или неизпълнение на насрещното задължение на застрахования по този договор ,респ. въпрос за това какви правни възможности възникват за застрахователя при подобно неизпълнение на 5 задължението за плащане на минималната застрахователна премия.