Разпореждане № 68475 от 14.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 68475 гр. София, 14.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231110170509 по описа за 2023 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 14.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 70509/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Подадена е искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Д. Й. С., с която се иска признаване за установено на вземания за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С Разпореждане от 03.01.2024 г., съдът е предоставил възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, като конкретизира вземанията си, като съобрази издадената заповед за изпълнение, както и за внасянето на държавна такса по сметка на СРС. На страната е указано, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.

Подадена е молба от 24.01.2024 г., с която са изпълнени частично указанията на съда, като е внесена дължимата държавна такса.

С Разпореждане от 26.01.2024 г., съдът е предоставил възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба – с препис за ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, като конкретизира вземанията си, като съобрази издадената заповед за изпълнение. На страната е указано, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.

С молба от 13.02.2024 г., ищецът е посочил какви вземания претендира в изпълнения на указанията на съда.

С Разпореждане от 15.02.2024 г., съдът е предоставил последна възможност на ищеца 1 в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба – с препис за ответника да отстрани нередовностите на исковата молба, като конкретизира вземанията си, като съобрази издадената заповед за изпълнение. На страната е указано, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.

Подадена е молба от 26.02.2024 г. от ищеца, като са посочени какви вземания се претендират.

С разпореждане от 28.02.2024 г., съдът е изискал служебно справки от заповед за изпълнение и съдебно решение по дело на 31-ви състав.

По извършената служебно справка са постъпили следните книжа: 1) Решение от 10.12.2021 г. по гр. д. № 11637/2021 г. по описа на СРС, I Г. О., 31-ви състав, с което е признато за установено, че Д. Й. С. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..............., сумата от 6301,55 лв., представляваща сбора от дължимата по Договор за потребителски кредит № FL458730 от 12.09.2008г. главница за периода от 18.11.2015г. до 18.09.2018г., сключен с "Юробанк България" АД, вземанията по който са прехвърлени на 18.01.2016г. с Договор за прехвърляне на вземания, ведно със законната лихва от 19.10.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1767,94 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.10.2017г.- 24.09.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 50587/2020г. по описа на СРС, 31-ви състав.; 2) Решение № 3557/30.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 5551/2022 г. по описа на СГС, IV-Д въззивен състав, с което е потвърдено Решение от 10.12.2021 г. по гр. д. № 11637/2021 г. по описа на СРС, I Г. О., 31-ви състав.

Предвид постъпилите преписи от съдебни решения, съдът с разпореждане от 01.04.2023 г. е предоставил възможност в едноседмичен срок от съобщението, да уточни правния си интерес от предявените искове предвид факта, че е налице по-рано заведено производство по същия договор – без претенциите да са били предявени като частични. На страната е указано, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

Подадена е молба от 12.04.2024 г., като правният интерес от претендираните суми се извеждал от различен период от разглеждания в другите дела, като излага съображения за цялата дължима главница по договора.

Съдът констатира, че в случая исковата молба е образувана във връзка с издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 35732/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, която е издадена за следните суми: сумата от 9203,25 евро, представляващи дължима главница по Договор за потребителски кредит Номер:

FL458730/12.09.2008 г., който е сключен с "Юробанк България" АД, вземанията по който договор са цедирани на заявителя с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., за което длъжникът е уведомен, като част от вземане в по-голям размер от 25961,28 лева, ведно със законната лихва от 27.06.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 5430,00 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2020 г. до 21.06.2023 г., както и деловодни разноски: сумата от 468,60 лева - дължима държавна такса.

Въпреки и множеството уточнения в заповедното производство, които страната е направила по отношение на дадени от съда указания, то в случая заповедта за изпълнение е издадена за сума която се твърди, че се дължи по целия договор за кредит.

С оглед на горното и предвид факта, че и в производството пред 31-ви състав, ищецът в настоящото производство очевидно не е заявил претенцията си като частична, то и съдът счита, че спорът е решен със сила на пресъдено нещо между същите страни и на същото основание, поради което и същият е непререшаем – арг. чл. 298, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 299 ГПК. Следователно в случая правото на иск не е надлежно упражнено, защото е налице процесуална пречка, наличието на СПН между страните. В тази насока трябва да се отбележи, че в издадената заповед за изпълнение не са отразени периоди, което е следствие 2 от твърденията на ищеца в настоящото производство (заявител по заповедното дело). Едва в исковото производство ищецът прави опит да уточни претенцията си, като сочи различни суми от издадената заповед за изпълнение и уточнява периоди. Доколкото в исковото производство по иск предявен при условията на чл. 422 ГПК предмет на делото са вземанията обективирани в заповедта за изпълнение, то е процесуално недопустимо тепърва в исковия процес да се правят уточнения на претендираните вземания, които практически водят да обективно изменение на иска, което е недопустимо – 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

С оглед на горното, съдът намира, че в случая са налице основанията по чл. 130 ГПК, като исковата молба се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде върната, а производството да бъде прекратено.

Така мотивира, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 730910/22.12.2023 г., подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ....... срещу Д. Й. С., ЕГН: **********, като ПРЕКРАТЯВА произвоството по гр. № 70509/2023 г. по описа на СРС, I I Г. О., 156-ти състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред Софийският градски съд с частна жалба.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3