Акт от 18.04.2022, Административен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 87 гр. Габрово, 18 април 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

ЕМИЛИЯ КИРОВА-

ТОДОРОВА при секретаря Радослава

Кънева и в присъствието на прокурора Рачева, като разгледа докладваното от съдия Рачев к.а.н.д. № 38 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Дирекция „И. по труда” – Габрово против Решение № 130 от 07.12.2021 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 326 по описа за 2021 година. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил Наказателно постановление /НП/ № 07-001480 от 22.07.2021 година на Директора на Дирекция „И. по труда” – Габрово, с което на ПК „*****“ – село Батошево, с ЕИК ******за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 1,500.- /хиляда и петстонин/ лева.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на разпоредбите на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Развиват се подробни съображения, свеждащи се до това, че липсата на парични средства не представлява обективна невъзможност да бъде изпълнено влязлото в сила предписание. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касационният жалбоподател Д. И. по труда Габрово, редовно призован, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, който поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски, в условията на алтернативност възразява за размера на насрещно претендираните разноски от страна на санкционираната кооперация.

Ответната страна ПК „*****“ – село Батошево, редовно призована, не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за основателност на касационната жалба по изложените в нея съображения, поради което пледира за отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно и потвърждаване на издаденото наказателното постановление.

Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл.

218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.

С процесното НП на кооперацията-ответник е наложена имуществена санкция за това, че в определения срок не е изпълнила задължително предписание да изплати на свой работник дължимо и начислено във ведомостта за работни заплати трудово възнаграждение.

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е възприел тезата на наказаната кооперация, че в случая е била налице обективна невъзможност за кооперацията да изплати дължимото възнаграждение, тъй като върху сметките ѝ бил наложен запор от страна на публичен изпълнител.

Касационната инстанция не възприема този извод, довел до отмяната на наказателното постановление.

Доводите на наказаната кооперация, както и мотивите на районния съд, че била налице обективна невъзможност да се изплати трудово възнаграждение /да се изпълни даденото предписание/ поради липса на средства, се явяват неоснователни, тъй като обстоятелството, че работодателят не разполага с парични средства за изпълнение, не го освобождава от задължението да изпълни предписанието. Парите са родово определени вещи и за тях важи правилото, че "родът не погива". Ако кооперацията не е притежавала достатъчно свои парични средства или паричните ѝ наличности в сметките ѝ в банките са запорирани, то кооперацията е имала и други възможности да набави парични средства, за да погаси задълженията си към работниците си /вземане на заем, продажба на активи, даване вместо изпълнение и т.н./. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която норма обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Тази теза е възприета и в редица съдебни решения, така например Решение № 3755 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2107/2012 г., VI о., Определение № 217 от 08.05.2019 г. на ВКС по ч. т. дело № 774/2019 г., Решение № 5130 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16695/2013 г., VI о. и други.

Освен това, следва да се има предвид и нормата на чл. 136, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗЗД, съгласно която вземанията на работниците, произтичащи от трудови отношения, са привилегировани спрямо вземанията на държавата. Следователно, кооперацията е длъжна да погаси задълженията, произтичащи от трудови отношения, преди да погаси задълженията си към Държавата, заради които са били запорирани сметките ѝ. В същия смисъл е и нормата на чл. 722, ал. 1 от Търговския закон – вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, се погасяват преди публичноправните вземания.

Следователно, наложеният запор за обезпечаване на публичноправни вземания не е пречка да бъдат изплатени дължимите суми по привилегированите вземания на работниците, предмет на дадените и влезли в сила предписания.

Предвид изложеното, настоящият състав на

Административен съд – Габрово намира обжалваното решение на Районен съд – Севлиево за валидно, допустимо, но неправилно и като такова следва да бъде касирано, а наказателното постановление – потвърдено. С оглед този резултат, основателна се явява претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията, чийто орган е издал санкционния акт, за двете съдебни инстанции. Настоящият състав намира, че тъй като настоящото дело не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, както и с оглед големия брой идентични дела, минималният размер на предвиденото в Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение /80.- лева/ е достатъчен.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 130 от 07.12.2021 година на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 326 по описа за 2021 година.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление

/НП/ № 07-001480 от 22.07.2021 година на Директора на Дирекция „И. по труда” – Габрово, с което на ПК „*****“

– село Батошево, с ЕИК ******, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл. 416, ал.

5, във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 1,500.- /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА ПК „*****“ – село Батошево, с ЕИК ******, да заплати на Изпълнителна агенция „И. по труда“ гр. София сумата 160.- /сто и шестдесет/ лева, представляваща разходи по делото за двете съдебни инстанции – възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.