Акт от 01.11.2019, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№863 гр. Хасково, 01.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на първи ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав :

СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

При участието на секретаря Гергана Мазгалова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело №1155 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от Е.Х. - гражданин на А., с адрес: РПЦ Х., гр. Х., ж.к. „Д.“ №.., срещу Решение № УПХ 439/20.09.2019г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на оспорващия. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като поради несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибани в района, където живеел, се страхувал за живота си. Поради това нямало как да остане в А..

Нямал друг избор, освен да избяга от А., защото щял да пострада. Не искал и не можел да се върне в държавата си на произход поради влошаващата се обстановка с всеки изминал ден. Както заявил пред ДАБ, причината да избяга от А. била заплахата за неговия живот и свобода, породена от непрекъснатите заплахи от страна на талибаните и влошаващата се икономическа обстановка с всеки изминал ден. Притесненията му се засилвали ежедневно и се наложило да търси спасение далеч от дома. Непрестанните заплахи, на които били подложени, го подтикнали да напусне държавата си на произход. Заявените от него твърдения пред ДАБ представлявали реална заплаха за живота му и не отговаряли на истината описаните мотиви на административния акт, че не заявявал заплаха за живота си.

Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в Б. на хиляди километри от дома си. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника ДАБ при издаването на обжалвания акт. Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец.

Евентуалното му завръщане в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Поради това считал, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че вътрешното преселване също било невъзможно за оспорващия, макар, че този аспект не бил обсъждан от административния орган. Сочи се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че оспорващият не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в Афганистан, поради изложените по-горе обстоятелства.

Незаконосъобразен бил и извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3. В жалбата оспорващият излага подробни съображения, като посочва, че в страната, макар и да няма въоръжен конфликт в тълкувания от органа смисъл, бил налице конфликт, който в значителна степен засягал цивилните лица. Този конфликт не бил ситуиран само в една област и било невъзможно да се контролира от официалните власти, поради което същият можело да бъде определен като безогледен, доколкото данните сочели, че в месеците преди и след датата на постановяване на решението, в редица райони на страната ставали непрекъснати самоубийствени атентати, при които загивали цивилни лица. Твърди се, че направената от административния орган преценка за приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, а дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимовръзка наличната информация. Отказът на административния орган да се предостави хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението на органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водело и до неправилно приложение на материалния закон. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Евентуалното завръщане на чужденеца в Афганистан щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу властите. Съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и чл.90 от ЗУБ следвало решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. Поради това административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган.

Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ – Харманли при ДАБ при МС (П. Р.), чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба от 03.09.2019г. с вх.№105450-2337/03.09.2019г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Е. Т. от А., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1064 от 11.09.2019г., с рег. №УП 15234/11.09.2019г. на ДАБ, подадена с името Е.Х.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП 15234/11.09.2019г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Е.Х., гражданин на А., роден на ***г***, …. На същата дата лицето е регистрирано с имената Е.Х., роден на ***г***, със същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – …, религия – …., …, професия – ….., образование –…., ….

С писмо с рег.№УП 15234/12.09.2019г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето същият се е представил с имената Е. Т. , роден на ***г., гражданин на А..

Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 12.09.2019г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег. №УП 15234/12.09.2019г.

В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Не можел да представи документи за самоличност, имал лична карта, която останала в дома му в А.. Нямал други имена. Нямал роднини в държави-членки на ЕС. Напуснал А. през месец юли 2019г. и нелегално преминал в П., транзитно преминавайки оттам влязъл пак незаконно в И., където останал пет дни. Оттам отново незаконно влязъл в Т., където останал около един месец в гр. И.. В края на месец август 2019г. влязъл незаконно в Република България, преминавайки транзитно през Г., с помощ на трафикант през една река. Преминал на българска територия пеша през зелена граница и вървял два часа пеша, след което достигнал до определената от трафиканта точка. Там имал уговорка с трафиканта да го вземе с автомобил и да го откара в посока българо-сръбската граница. Това обаче не се случило, тъй като дошли полицаи и го задържали заедно с цялата група от 22 човека. Област Кабул, Община Калакан, село Синизи бил постоянният му адрес в А.. Там бил роден и само там живял до напускането си на страната. Заявил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Освен тук, не бил подавал молба за закрила в друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че е пащун. Нямал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е ….. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Не е имал проблеми с официалната власт в страната си. Не членувал в политическа партия или организация. Не участвал в религиозни организации, общност, секта. Имал близки роднини в родината си. Баща му …., а майка му се намирала в А., в област К., село С..

Освен нея имал и ….братя и .. сестри, които живеели в същото населено място в А..

Заявил, че има начално образование. Посочил, че няма професия, не бил работил нищо в А.. Относно причините да напусне страната си разказал, че напуснал А. заради спорове със свои роднини за подялба на земеделски земи. Между неговото семейство и семейството на техни първи братовчеди имало вражда, която била породена от спорове за земи. Семейството на чужденеца имали претенции за собствеността на едни земеделски земи, другото семейство твърдяло, че те са собственици на същата земя. Така че в резултат на тези спорове съществувала вражда между двете семейства, тъй като не можели да се разберат. От тази семейна вражда нямало никакви последствия за чужденеца или за някой от неговото семейство, просто постоянно имало конфликт межди техните фамилии. Втората причина да вземе решението да замине била несигурната обстановка вследствие на водещата се война в страната. В цялата област К. често се случвало да има атентати и от тях винаги имало невинни цивилни жертви. Тази размирна обстановка го карала да изпитва несигурност и за собствения си живот. Майка му го посъветвала, че най-добре за цялото семейство ще бъде чужденеца да замине за европейска страна, където да се устрои и да започне работа. Заради това и решил да напусне страната и да замине за Ф., където да подаде молба за закрила. Това били всички причини, които принудили чужденеца да вземе решението да напусне страната, нямало какво друго да добави. Посочва, че лично към него не е имало отправени заплахи. Не е имало заплахи към някой от членовете на семейството му.

Не му било оказвано насилие. Не бил задържан или арестуван. Срещу него не било възбуждано съдебно дело, нито пък срещу негови близки роднини. Заявил, че не би се завърнал в А., защото там живеел в несигурност и нямал бъдеще. Подал молба за закрила в Република България, защото бил задържан и му взели отпечатъци, целта му била да достигне до Ф..

С Решение № УПХ 439/20.09.2019г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Е.Х., на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.