Решение № 78 от 09.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Варна, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20213110115599 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на предявени от „С.“ ****, ЕИК **** срещу „С.“ **** ЕИК ***** обективно съединени искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 6413,18 лева - цена на доставени горива по неформален договор, за която е издадена фактура №******г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 803,49 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху стойността на главницата от 6413,18 лева за период 18.07.2020г. - 11.10.2021г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между страните през 2020г. са съществували трайни търговски отношения по неформален договор за продажба на стоки - доставка от ищеца по заявка на ответника на горива и петролни продукти. За всяка доставка ищецът е издавал съответните фактури. На 03.07.2020г. ищецът доставил на ответника 3921 л. газьол, за стойността на което гориво от 6413,18 лв. издал фактура №******г., която е изпратена по ел. поща на ответника, който обаче не изпълнил насрещното си задължение за плащане на дължимата цена на посочения във фактурата падеж 18.07.2020г. Доколкото плащането не е извършено на падежната дата, то ответникът дължи и обезщетение за забава. Затова ищецът заявява правата си по съдебен ред, като претендира съответно и обезщетение за забава. Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от 1 редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 15.12.2022г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства – заверени за вярност фактура № ******г.; счетоводна справка от „С.“ ****; извадка от електронни документи за доставка на заявени количества горива; покана за доброволно изпълнени на парично задължение и протокол за връчване на частен съдебен изпълнител Й. М. с регистрационен номер **** на *****, с район на действие ****; справка № *****г. от Агенция по вписванията, се установява съобразно изискването на чл. 239 ал.

1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на исковете с правно основание чл. 327 ал.1 вр. чл.

318 ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси /291,67лв./ и възнаграждение за адвокат /1450лв./ са в общ размер от 1738,67 лв.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „С.“ *****ЕИК ****** да заплати на „С.“ *****, ЕИК **** на основание чл. 327 ТЗ сумата от 6413,18 лева - цена на доставени горива по неформален договор, за която е издадена фактура №*******г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 803,49 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху стойността на главницата от 6413,18 лева за период 18.07.2020г. - 11.10.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „С.“ **** ЕИК ***** да заплати на „С.

*****, ЕИК ****** сумата от 1738,67 лева, представляващи разноски по настоящото дело.

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2