Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 25.04.2019, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
352/2018
Подписан
25.04.2019
В сила
27.04.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.142 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители

Р Е Ш Е Н И Е № 66 гр. Сливен, 25.04.2019 год.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ при секретаря Галя Георгиева и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 352 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл.24, ал.1 от Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14

"Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С.А.С. против Уведомително писмо за одобрение за участие по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., изх. № 01-283-6500/1033 от 28.11.2019 г., издадено от Директора на Областна дирекция на ДФ“Земеделие“ - гр. Ямбол. В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на установената форма и противоречия с материалния закон. Счита, че от същото не ставало ясно защо е отказано финансово подпомагане. Заявява, че е изпълнявал всички ангажименти по направление за дейност 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ЕПЖ)“, като до получаване на уведомителното писмо не бил уведомяван за извършена проверка и констатирано нарушение. Моли съда да отмени оспореното уведомително писмо.

В съдебно заседание за оспорващият, чрез пълномощника си адв.

А. в писмено становище подържа жалбата, в частта относно неодобрената дейност 14.1.2. „Осигуряване на свободно отглеждане на открито (ЕПЖ)“ от подмярка 14.1. „Хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ“. Твърди, че имот № 010019 се намира в землището на с.Сотиря и попадал в заявения от оспорващия БЗС 67338-119-19 в землището на гр.Сливен. Претендира за направените по делото разноски.

Ответната страна Директор на Областна дирекция на ДФ„Земеделие“ гр. Ямбол, редовно призован, чрез пълномощника си ст. юриск. Д.Р., моли, да бъде оставена без уважение жалбата. От жалбоподателя по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. били очертани имоти, които се намирали в различни землища от мястото, където се намира животновъдния обект на кандидата и по-конкретно, които били на територията на гр.Сливен, а не на територията на с. Сотиря. Животновъдният обект на кандидата се намирал в землището на с. Сотиря, а пасищата, които заявил по тази мярка, трябвало да са в същото населено място, където се намира животновъдния обект, в близост до обекта. В настоящия случай кандидатът имал огромен брой пасища, но на територия, различна от тази на с.Сотиря, в ЕКАТТЕ на селата на гр. Сливен и на други землища посочени, както в заявлението му по мярка 14, така и в заявлението му по директни плащания, поради което системата отчитала при извършване на административни проверки, че в района на животновъдния обект няма пасища, които да отговарят на изискванията. Заявява, че в района на регистрирания животновъден обект, а именно с. Сотиря, кандидатът няма пасищна площ, която да отговаря на изискванията по Мярка 4 от 2017 г., а именно необходима пасищна площ за свободно пашуване на животните, не следва да бъде по-голяма от две животински единици на хектар. Моли съда, да постанови решение, с което да потвърдите законосъобразността на оспорения административен акт. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Претендира за направените по делото разноски.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Оспорващият

С.А.С. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 187307 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

На

01.11.2017 г. С.А.С. подал Заявление за подпомагане с УИН 20/14/1/00556, представляващо и заявление за плащане, за подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Жалбоподателят кандидатствал за плащания за хуманно отношение към животните в сектор ЕПЖ, за дейността "Осигуряване на свободна подова площ" за 47 бр. ЕПЖ, на възраст над 24 месеца, както и за дейността "Осигуряване на свободно отглеждане на открито" на 47 бр. ЕПЖ, на възраст над 24 месеца. Към заявлението за подпомагане са приложени необходимите декларации, както и План-програма, Удостоверение № 981/14.08.2013 г. за регистрация на животновъден обект рег.№ 88590102 в с.Сотиря, изд. от Областна дирекция по безопасност на храните, гр.Сливен и Становище № 1638-ЗЖ/27.10.2017 г. на ОДБХ, гр.Сливен, издадено на основание чл.19 от Наредба № 4/08.08.2017 г.., с което ОДБХ-Сливен е удостоверила по отношение на животновъден обект 8859-0102, наличието на подова площ и/или дворна площ, във връзка с изискванията на Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14

"Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020, като в документа е посочено, че заявителя спазва законовите изисквания по мярката и осигурява описаната в становището площ. Към заявлението е приложен нотариален акт за притежавана от заявителя кравеферма, както извлечение от Регистъра на земеделските стопани, от което става ясно, че към: 06.06.2018 о. осъществява дейност в област: Сливен; община: Котел; землища: с. Филаретово, с. Тича, с. Нейково, гр. Котел, с. Кипилово, с. Боринци и област - Сливен: община: Сливен, землища: с Тополчане. с Сотиря, гр. Сливен, с Малко Чочовени. с. Злати войвода, като е отразена обща използвана площ:

81.6192 ха, от които 6,73 ха естествени ливади и 74.89 ха пасища и мери.

С

УП изх. № 01-287-6500/677/21.09.2018 г. заявителят е уведомен за установени нередовности в документацията, едно от които е липса на представен документ за ползване на животновъден обект-пасище за срок от 1 година, считано от подаване на заявлението за подпомагане. (л.62) В отговор от оспорващия на 11.10.2018 г., са представени договори за наем на пасища и собствени такива, от които е видно, че жалбоподателя ползва като собствени и под наем ливади, пасища и мери в землището на с. Филаретово, общ.Котел- 47.1 дка; с. Тича, общ.Котел-141 дка; с. Нейково, общ.Котел - 6дка; гр. Котел – 100 дка, с.

Кипилово, общ.Котел – 58 дка и с.Боринци, общ.Котел – 199.4 дка. В община:

Сливен, землища: гр. Сливен - 106 дка, с.Малко Чочовени – 173 дка. и с. Злати войвода- 32.8 дка, или общо 871,3 дка, представляващи 87.13ха.

На

28.11.2018 г., директорът на ОД на ДФ "Земеделие", гр.Ямбол издал оспореното Уведомително писмо с изх. № 01-283-6500/1033 за одобрение за участие по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 г. В УП е посочено, че оспорващия е одобрен за подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за дейността "Осигуряване на свободна подова площ" за 47 бр. ЕПЖ, на възраст над 24 месеца, но за дейността "Осигуряване на свободно отглеждане на открито" относно заявени 48 бр. ЕПЖ, на възраст над 24 месеца са одобрени 0 бр.. В писмото е посочено, че при извършените административни проверки по данните, декларирани в подаденото заявление, се установило, че не били спазени изискванията за минимална площ за дейността 14.1.2 "Осигуряване на свободно отглеждане на открито, като не са спазени изискванията за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА, което е в разрез с изискванията заложени в чл. 4, ал 5 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г.

По делото е назначена съдебно техническа експертиза изготвена от в.л. геодезист, от чието заключение става ясно, че имота посочен в Договор за наем № 49 от 27.06.2016 г., намиращ се на стр. 86-87 от делото, се намира в землището на с.

Сотиря. В южно и западно направление, имот № 010019 граничи със землището на гр.Сливен. Номерът на БЗС не определял в кое землище се намира имота. Физически блок 40 обхващал площ от землищата на гр. Сливен и с. Сотиря, от там и първите 5 цифри от номера на всички БЗС-та, влизащи в границите му съвпадали с ЕКАТТЕ на гр. Сливен. Имот № 010019 бил регистриран в ИСАК от С.А.С., а като правно основание е регистриран Договор за наем № 49 от 27.06.2016 г. Регистрацията в системата е извършена от ОС „Земеделие" гр. Сливен на 08.08.2016 г.

Минималното разстояние по права линия между животновъден обект № 8859-0102 с. Сотиря и имот № 010019 е 425 м., а разстоянието, по което стигат до него животните е 700-1200 м. в зависимост от маршрута на движение (по-стръмен и по-кратък или по-полегат и по- дълъг).

В заявлението за подпомагане по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните" на С.А.С. за животновъден обект № 8859-0102 с. Сотиря са посочени за отглеждане ЕПЖ на възраст над 24 месеца (1 ЖЕ) - 47 бр., за които при свободно пашуване е необходима площ от 23,5 ха.

В приложените документи по делото и представени нотариални актове и договори за наем за ползване на земеделски земи за пасища, за района на с. Сотиря бил представен само договор за наем на недвижим имот, публична общинска собственост № 49/ 27.06.2016 г. относно поземлен имот № 0110019 е с площ 168,175 дка, от които 106 дка са отдадени под наем на С.А.С., а остатъка от 62,175 дка бил отдаден под наем на М. Д. Х..

Гъстотата на животинските единици за цялата пасищна площ в землището на с. Сотиря, за която имало представени документи доказващи правата за ползване, относно животновъден обект № 8859-0102, е определена от вещото лица, като се раздели броя на отглежданите животни (47 ЖЕ) на площта на имота по договор за наем № 49/27.06.2016 г. в хектари (10,2 ха), което дава като резултат = 4,6 ЖЕ/ха.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и заключението на изслушаната по делото експертиза, която като компетентно изготвена и обоснована, съдът възприема изцяло.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Оспореният административният акт е съобщен на жалбоподателя на 03.12.2018 г.. Жалбата против него е подадена на 11.12.2018 г., т.е. в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, и може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от ЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С т. I. 2 от Заповед № 03-РД/3372/13.09.2017 г., изд. от ИД на ДФЗ, на основание чл. 20, т. 2 и чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 от ЗПЗП, на директорите на ОД на ДФЗ, съобразно териториалната им компетентност, са делегирани правомощия по вземане на решения и издаване на уведомителни писма по чл. 24, ал. 1 от Наредба № 4/08.08.2017 г. (л.105). Съгласно чл.44 от Устройствен правилник на ДФЗ, Областна дирекция по земеделие Ямбол е компетентна да осъществява функции във връзка с финансирането на проекти по ПРСР.

Актът е издаден в писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му, въпреки, че от изложените мотиви не става ясно, кое е конкретното основание за отказ от за неодобрение за подпомагане. В обжалваното уведомително писмо липсва изложение на конкретни фактически основания, обосновали отказа за подпомагане, като в хода на съдебното производство се установи, че въпросът за отказ от подпомагане се дължи на липса на ливади и пасища в близост до животновъдния обект на заявителя, както и на недостатъчна площ за свободно пашуване.