Решение № 125 от 06.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000035 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 1484/30.10.2024 г. по т.д. № 2011/2023 г. на СГС, VI-1 състав е осъдено, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД „ЛК[1]Консултинг“ ЕООД, с ЕИК 201942270, с адрес: гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. „Димитър Манов“ № 10, вх.

В, ет. 1, ап. 1, да заплати на „Елбетица М“ ЕАД, с ЕИК 204460350, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 3, ет. 8, сумата в размер на 30 061.76 лева (тридесет хиляди шестдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща дължима сума за получени плащания по договор сключен между страните на 08.03.2017 г., поради разваляне на договора.

Със същото решение е отхвърлен предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Елбетица М“ ЕАД, с ЕИК 204460350, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 3, ет.

8, срещу „ЛК[1]Консултинг“ ЕООД, с ЕИК 201942270, с адрес: гр. София, ж.к. Иван Вазов, ул. „Димитър Манов“ № 10, вх. В, ет. 1, ап. 1, за заплащане на сумата 9 669.24 лева (девет хиляди шестстотин шестдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода от 29.01.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба, като неоснователен и недоказан.

Ответникът „ЛК[1]Консултинг“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд се основал само на Анекс № 1 между страните и приел, че договорът между тях е развален поради неизпълнение на ответника.

Посоченото било прието при съществени нарушения на съдопроизводствените 1 правила. Неправилно била разпределена доказателствената тежест между страните, като на ищеца било възложено само да докаже предаването на претендираната сума, а на ответника – наличието на основание за задържане на полученото. Всъщност ищецът следвало да докаже наличието на договор, фактът на имуществено разместване между страните, както и отпадане на основанието за заплащане на сумите с обратна сила. На следващо място се сочи, че СГС не обсъдил всички доказателства в тяхната взаимовръзка. Обсъдени били клаузите само на Анекс № 1, но не и останалите събрани доказателства. Не били обсъдени клаузите на основния договор и на първия анекс и поетите с тях задължения, съответно представените доказателства за тяхното изпълнение. Направеното в Анекс № 1 признание от управителя на ответното дружество за пълно неизпълнение на задълженията на дружеството следвало да бъдат обсъдени заедно с всички останали доказателства, които го опровергават. На трето място жалбоподателят твърди, че СГС не се произнесъл по всички доводи и възражения на ответника относно твърдяното неизпълнение, причините за невъвеждане на процесния обект в експлоатация и липсата на основания за разваляне на договора поради неизпълнение. На следващо място се сочи, че в нарушение на материалния закон съдът смесил последиците на развалянето и на прекратяването на договора, които били различни институти и приравнил последиците им. Противно на приетото от съда разваляне на договора поради неизпълнение от страна на ответника, страните били приели, че прекратяван договора занапред. Дори да се приемело, че договорът е развален, то страните били уговорили, че това става за в бъдеще. Освен това договорът бил с продължително изпълнение, поради което също развалянето нямало обратно действия. Сочи се още, че по делото не било и доказано неизпълнение на задължения на ответника, а напротив, от събраните доказателства се установявало, че до прекратяване на договора ответникът е изпълнявал своите задължения – били съставени всички актове и протоколи, свързани със законосъобразното протичане на строителния процес, изготвен бил технически паспорт на обекта и работата била прието от възложителя, т.е., изпълнени били всички задължения до 29.01.2021 г., когато договорът бил прекратен с Анекс № 1. Видно от представения Комплексен доклад за оценка, изпълнени били и задълженията по Анекса от 09.02.2018 г. На 04.10.2019 г. била назначена приемателна комисия за обекта, която дала положително становище. Причините за забавено въвеждане в експлоатация били неуредените авторски права върху архитектурния проект и възникналия спор между ищеца и арх.

И. К.. Втората причина била наличието на данни за извършено престъпление при одобряване на част от проектите, както и констатираната липса на одобрени проекти по определени части, а задължение на ищеца било да предостави на изпълнителя всички проекти и разрешение за строеж. Освен това само ищецът внасял проекти за одобрение от администрацията и липсвало изрично пълномощно за това в полза на ответника. С подписването на Акт обр. 15 ищецът приел свършената от ответника работа без забележки. Приети били и достатъчно доказателства, че въвеждането н експлоатация на обекта е забавено не по вина на ответника. Всичко изложено показване липса на основание за ищеца валидно да развали договора поради неизпълнение. Жалбоподателят моли, ако съдът приеме, че договорът е развален с обратно действие, да отчете, че на ответника се дължи възнаграждение за свършената работа, а такава била изцяло работата по основния договор и тя била полезна за възложителя. В голямата си степен извършена била и работата по анекса от 09.02.2018 г. Поради това също изводите на първоинстанционният съд, че изпълнителят дължи връщане на всичко платено по договора били неправилни. Нямало отпадане на основанието по смисъла на чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен.

2

Ищецът „Елбетица М“ ЕАД, чрез адв. П. Б., е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Елбетица М“ АД е твърдял в исковата молба, че на 08.03.2017 г. между него и ответника „ЛК Консултинг“ ЕООД бил подписан договор, по силата на който ищецът възложил на ответника упражняване на строителен надзор в строителството, завършване и получаване на разрешение за ползване на строеж „Административнотърговски център с подземни гаражи в УПИ V, в м. „Хиподрума“, район „Красно село“, кв. 21 в гр. София. На 09.02.2018 г. между страните бил подписан анекс, в който бил конкретизиран предметът на възложеното. Твърдял е още, че на 29.01.2021 г. бил подписан анекс за прекратяване на договора поради пълно неизпълнение на задълженията на „ЛК-Консултинг“ ЕООД. На 07.04.2021 г. между страните било подписано споразумение с нотариална заверка на подписите, с което било потвърдено неизпълнението на задълженията на ответника, довело до забавено и неприключено и към момента въвеждане на сградата в експлоатация. В споразумението било констатирано, че забавянето е възникнало към дата 22.10.2019 г., като от неизпълнението на задълженията на ответника последвали вреди и загуби за „Елбетица М“ ЕАД в размер на 996 595.84 лева. Ищецът е сочил, че във връзка с договора, превел на ответника сумата 30 061.76 лева, което се признавало от ответника в подписаното споразумение, която сума била платена без насрещшна престация на неосъществено основание. „ЛК[1]Консултинг“ ЕООД дължали и законна лихва за забава върху претендираната главница, тъй като задържането на суми без насрещна престация, се явявало неправомерно и накърнявало добрите нрави. Споразумението от 07.04.2021 г. също имало характер на последваща покана за връщане на сумите.

Предвид изложеното ищецът е искал да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца главница в размер на 30 061.76 лева и сумата 9 669.24 лева - мораторна лихва за периода от 29.01.2021 г. (уточнена с молбата от 10.11.2023 г.) до датата на завеждане на исковата молба.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „ЛК-Консултинг“ ЕООД е оспорил исковете.

Поддържал е, че не дължи претендираните от ищеца суми на посоченото основание и в посочения размер. Твърдял е, че до прекратяване на договора с анекса от 29.01.2021 г. изпълнявал точно и добросъвестно възложените му задължения, включително и работата му била надлежно приета и използвана от ищеца във връзка със строителния процес. Сочи в хронологичен ред всички актове по строителството, съставени с негово участие. Единствената причина за забавяне на приемането на сградата била неуредените отношения между ищеца и арх. И. К. по повод изготвения от последния първоначален архитектурен проект. Получените от него суми не били без съществуването на правно основание, като страните прекратили договора занапред и 3 по взаимно съгласие. Намира, че тъй като издадените фактури от него фактури са приети и осчетоводени от ответника, то това представлявало признание на извършеното и приемане на работата. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на исковите претенции. Поддържал е още, че посочените в анекса от 29.01.2021 г. и нотариално завереното споразумение от 07.04.2021 г. обстоятелства, свързани с различните форми и видове неизпълнение на задълженията на ответника по договора били неверни. Твърдял е, че управителят на дружеството М. П. е подписал анекса за прекратяване и последващото споразумение измежду много други документи и не е бил наясно с тяхното съдържание. Освен това той работел на трудов договор в дружеството „Менкаура“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител бил Д. А., а последният в същото време бил и член на СД на „Елбетица М“ АД и съпруг на изпълнителния директор П. А..Направил е възражения за недействителност на анекса от 29.01.2021 г. и нотариално завереното споразумение от 07.04.2021 г. поради противоречие с добрите нрави. С Анекса за прекратяване и признанието за наличие на пълно неизпълнение се подготвяло подписването на следващото споразумение, с което на ответника се вменявали огромни задължения, за които отсъствала каквато и да е правна, логическа и житейска обосновка. Поради това действието на Анекса следвало да се ограничи само до съгласието за прекратяване на договора занапред. Анексът бил нищожен и на основание чл. 40 ЗЗД. Твърдя е още, че сключеният анекс и споразумението са унищожаеми поради измама, тъй като управителят П. не бил наясно със съдържанието им, а и с оглед положението му на зависимост от управляващите ищцовото дружество съпрузи.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът не е подал допълнителна искова молба.

По делото е конституирано трето лице помагач на страната на ответника - „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, които са оспорвали исковата молба. Поддържали са съображенията и възраженията изложени в отговора на исковата молба.

Пред въззивната инстанция на ищеца са дадени указания да уточни на какво основание претендира заплащане на исковата сума предвид противоречивите твърдения от една страна за разваляне на договора между страните, а от друга твърденията за плащане на неосъществено основание. С уточнителна молба от 10.02.2025 г., пояснена в открито съдебно заседание ищецът е уточнил, че претенцията му е поради разваляне на договора между страните, на отпаднало основание.