Решение № 191 от 16.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. София, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседА.е на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20221000502038 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 9/17.03.2022г, постановено по гр.д.№ 93/2021г по описа на ОСМонтана, е признато за установено по иска с правно основА.е чл.422, ал.1 ГПК по отношение на А. Б. С. с ЕГН ********** и А. А. С. с ЕГН **********, че дължат при условията на солидарност на „Глоуейв България” ЕООД с ЕИК 202098422, сумата 75 274 евро с основА.е запис на заповед, издаден на 01.06.2008г. от „Ава Спорт” ООД, с ЕИК 111561352 и авалиран от А. Б. С. и А. А. С., ведно със законната лихва, считано от подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение на 06.10.2015г. до окончателното изплащане, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 08.10.2015г. по ч.гр. дело № 1767/2015г. на PC Монтана. Осъдени са А. Б. С. и А. А. С. да заплатят на „Глоуейв България” ЕООД сумата 2 944.46 лева разноски за исковото производство, както и разноските по заповедното производство в размер на 2945 лева държавна такса и 2738.35 лева адвокатско възнаграждение, включени в издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1767/2015г. на PC Монтана.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от А. Б. С. и А. А. С., чрез адв.В.Б. от ПАК, с доводи, че е недопустимо, евентуално неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обуславят необоснованост от фактическа и правна страна на крайния извод на съда за основателност на предявения иск. Обосновават твърденията за недопустимост, тъй като е постановено по нередовна искова молба-неуточнено каузално правоотношение, което обезпечава записа на заповед, дали същото включва и двата договора от 11.05.2007г за заем, сключен между „Вест 64” ЕООД и „Ава Спорт” ООД /н./ и договора за сух лизинг на въздухоплавателно средство от 1.04.2008г, сключен между В. С. и „Ава Спорт” ООД /н./ Възразяват, че не са разгледА. възраженията им за недействителност на каузалното 1 правоотношение за размера на претенцията поради това, че не е имало твърдения за недобросъвестност на кредитора, погасяването им чрез плащане и по давност, по договора за цесия относно наличието на привиден кредитор, възраженията по менителничния документ относно мястото му на издаване в гр.Монтана.

Делото е разгледано при наличието на процесуални пречки за развитието на производството-висящо дело по несъстоятелност т.д. № 198/2020г на „Ава Спорт” ООД по описа на ОС-Монтана и участието на съдията-докладчик по т.д. № 85/2021г, чийто предмет е оспорване на вземането на „Глоуейв България” ЕООД, произтичащо от идентично каузално правоотношение-договор за заем от 11.05.2007г и договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство от 1.04.2008г.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивниците се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Ответната страна „Глоуейв България” ЕООД, представлявана от адв.Е. Й. от САК, е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че по делото са доказА. всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответниците, като авалисти. Сочи още, че са неоснователни доводите, че решението е недопустимо като постановено по подадена нередовна искова молба, тъй като е посочено в исковата молба, че претенцията произтича от запис на заповед, издаден за обезпечение на задължения по договор за заем от 11.05.2007г., сключен между „Вест 64” ЕООД и „Ава Спорт” ООД, което е обявено за безспорно между стрА.те, като дружеството е придобило вземането с договор за цесия от 28.05.2008г., че между В. С. и „Ава Спорт” ЕООД е сключено споразумение от 1.08.2008г., като „Ава Спорт” ООД е издало в полза на В. С. 15 броя записи на заповед, обезпечаващи главницата и договорната лихва по договора за заем, авалирА. от ответниците А. С. и А. С..

Представянето на договора за сух лизинг на въздухоплавателно средство, новиран като заем на 30.11.2009г, е поради включването на задълженията по този договор към погасителен план от 30.11.2009г. на главница и лихва по договор за цесия от 8.06.2012г., изчислени погасителни вноски до 2024г. Поради това считат възраженията, касаещи този договор и споразумението за новация, за ирелевантни към предмета на спора.

Поддържат, че възраженията на въззивниците по каузалното правоотношение са недопустими, тъй като същите не са страна или поръчители по него и съгласно чл.484, ал.2 ТЗ задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен недостатък във формата, кредиторът не губи правата си и в случай на прекратяване на правосубектността на длъжника.

Сочи, че съдът е разгледал каузалното правоотношение и се е произнесъл съобразно разпоредбите на чл.465 вр. с чл.485, ал.2 и чл.289 ТЗ вр. с чл.9 и чл.63, ал.1 ЗЗД. Счита за правилно приетото от съда, че ответниците не са навели доводи, че при предявяване на правата по записа на заповед ищецът като кредитор е бил недобросъвестен и е злоупотребил с правата си като е знаел за съществуващи факти и обстоятелства, водещи до невъзникване или погасяване на задълженията на длъжника по договора за заем, че се е произнесъл по всяко едно от направените възражения-че не е налице недействителност по договора за заем, тъй като няма изискване за сделка по занятие, договорите за цесия не са привидни и не противоречат на закона и добрите нрави, погасителният план е подписан от „Ава Спорт” ООД, налице са и плащА.я по него, поради което са несъстоятелни доводите за липса на съгласие от страна на длъжника „Ава Спорт” ЕООД.

Излага доводи, че авалистите по записа на заповед не могат да релевират възражения по каузалното правоотношение, тъй като не са страна по него. Поддържа, че не са били релевирА. възражения относно погасяването на сумата, което не се установява и от представената Главна книга, като дългът е установен с подписА. документи, като дори и да се приеме, че са извършвА. частични плащА.я, то същите са в размер много по-нисък от 2 претендираната сума. С декларация ответницата С. по т.д.№ 198/2020г по несъстоятелността е посочила, че задълженията на „Ава Спорт” ООД, издател на записа на заповед, е в размер, надвишаващ многократно този по ценната книга.

Относно възраженията за мястото на издаване на записа на заповед поддържа, че погрешното му посочване не опорочава същия, тъй като не е налице липса на реквизит, а и съгласно чл.536, ал.4 ТЗ при липса на посочване на място на издаване, то за такова се счита мястото, посочено до името на издателя. При наличие на посочено място на плащане, то мястото на издаване, дали е в гр.София или в гр.Монтана, е ирелевантно. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба, да се потвърди решението и да се присъдят разноски.

В писмената защита на процесуалния представител се поддържат доводите, изложени в отговора на въззивната жалба.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът по делото „Глоуейв България” ЕООД е посочил в исковата молба, че ответниците А. Б. С. и А. А. С. му дължат на основА.е запис на заповед с падеж 31.05.2013 г., издаден на 01.06.2008 г. от „Ава Спорт” ООД, авалиран от тях, сумата от 75 274 евро, за което вземане по заявление на дружеството-ищец е издадена на 08.10.2015г. заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1767/2015г. на PC-Монтана, с която „Ава Спорт” ООД и авалистите са осъдени да заплатят солидарно на ищеца дължимото по записа на заповед парично вземане от 75 274 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението на 06.10.2015г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в производството в общ размер на 5 683.35 лева.

Изложил е доводи, че като авалисти по издадения запис на заповед ответниците- А.

Б. С. и А. А. С. отговарят за цялото задължение лично в качеството им на физически лица и солидарно при същите условия като дружеството, издател на записа на заповед. Същият е издаден на 01.06.2008г., съдържа всички законовоопределени в чл. 535 от ТЗ реквизити, посоченият в него падеж 31.05.2013г. е настъпил, от която дата задължението за плащане сумата по записа на заповед е ликвидно и изискуемо. Ценната книга е авалирана от ответниците, които отговарят по същия, както и дружеството издател, като задължението им съгласно чл. 485, ал. 1 от ТЗ е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.

Записът на заповед с падеж 31.05.2013г. е прехвърлен от В. С. С. с джиро на ищцовото дружество на 8.06.2012г.

Изложени са твърдения, че записът на заповед е издаден като обезпечение по каузално правоотношение-договор за заем, сключен на 11.05.2007г. между „Ава Спорт” ООД и „Вест 64” ЕООД, по силата на който „Вест 64” ЕООД е предоставило на „Ава Спорт” сумата от 600 000евро.

Вземането по договора за заем към 08.06.2012г. е било в общ размер на 1 429 837.74 евро, от които 600 000 евро - главница, 362 159 евро - договорна лихва, 25 085.60 евро неустойка за забава до 30.11.2009г. и 442 593.14 евро, считано от 01.12.2009г. до 08.06.2012г.

На 08.06.2012 г. е сключен и договор за цесия, с който В. С. С. е прехвърлил на ищеца вземането си по отношение на „Ава Спорт” ООД на основА.е договор за сух лизинг на въздухоплавателно средство от 01.04.2008 г., новиран със споразумение от 30.11.2009 г. като договор за заем за 152 308.60 евро главница. Към 08.06.2012г. общият размер на прехвърленото вземане е било в размер от 223 995.45 евро, от които 152 308.60 евро главница и 71 686.85 евро - неустойка за забава, които обстоятелства е изложил поради това, че задължението по този договор, заедно със задължението по договора за заем, са включени 3 като общи задължения по подписан между „Глоуейв България” ЕООД и „Ава Спорт” ООД на 8.06.2012г погасителен план за разсрочено погасяване само на главницата и договорната лихва от 1 139 553.20 евро към 08.06.2012 г. с краен срок за погасяване 31.12.2024 г. и, че ако задълженията в този размер бъдат погасени, то общото задължение от 1 653 833.19 евро по двата договора ще се счита изцяло погасено, като няма да се търсят и дължимите неустойки. Изложено е, че вноските по погасителния план от 2012г. не са извършвА. в срок, задълженията по него са погасявА. частично, като на 17.02.2015г. е отправена покана за плащане до „Ава Спорт” ООД и А. Б. С. и А. А. С., получена на 17.02.2015г, но изпълнение не е последвало. На 08.10.2015 г. просрочените вноски по погасителния план са в размер на 139 386.66 евро, като ищецът се е снабдил със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. След тази дата плащА.я са постъпвали, макар и частични с последно такова през декември 2019 г. След цедиране на вземА.ята и подписване на погасителния план до подаване на исковата молба общата платена сума по вземА.ята е в размер на 154 388. 61 лева, или 78 937.64 евро, като в нея е включена и получена с разходен ордер сума в брой от 27.07.2012 г. от 3911.66 лева.

На 01.07.2020 г. е образувано изпълнителното дело въз основа на издадени в полза на „Глоуейв България“ ЕООД заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1768/2015 г. на P C Монтана, към което на 08.10.2020 г. е присъединен и изпълнителният лист, издаден по ч.гр.д.№ 1767/2015 г.

С решение от 09.02.2021г. по молба на длъжника „Ава Спорт” ООД е открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, като с решение от 12.07.2021 г. дружеството е обявено в несъстоятелност. В производството по несъстоятелност е прието като включено в одобрения от съда списък на приети вземА.я вземане на ищеца от 3 308 686.75 лева., заедно с лихви върху главниците от 10.03.2021 г., включващо вземането на ищеца по договора за заем от 11.05.2007 г. в общ размер на 2 576 196.23 лева, в който са включени главница и договорна лихва по договора от 1 834 664.10 лева, заедно с лихва, начислявана от 10.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.