Решение № 142 от 22.07.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Харманли, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20265630200210 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава III Раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 003234 от 11.03.2026 година на Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на Н. Р. Ю., с ЕГН **********, от с.

Буково, ул....., общ. Първомай, обл. Пловдив, за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, за което на основание чл. 179, ал.3а от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1 800 лв.

В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на НП, поради нарушение на императивните материално правни разпоредби, наличие на съществени административнопроизводствени нарушения, както и противоречие с целта на закона. Моли съда да отмени атакувания акт. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, не се представлява. От пълномощника му е постъпила молба, в която излага подробни съображения по същество. Моли, за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган - Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), редовно призован, не се представлява. От пълномощника му е постъпило писмено становище, в което оспорва жалбата по подробно изложени в нея съображения. Претендира присъждане на разноски по делото юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от въззивника възнаграждение. В съдебната фаза се 1 ангажират писмени и гласни доказателства.

Контролиращата страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Харманли, редовно призовани, не се представляват и не излагат становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

При проверка на 02.10.2025 година в 08.00 часа на път I-1 километър 15+300 посока на движение Видин-Монтана се установило, че Н. Р. Ю. управлява товарен автомобил ДАФ модел ХФ 480 ФТ с рег. № BG РВ......НТ, с обща техническа допустима максимална маса FI, 18 тона, собственост на "Петко Ангелов БГ" ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ......., за което е дължима, но не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.2 от ЗП, като контролния орган констатирал, че на дата 08.04.2025 година в 10.45 часа по път А-4, км.

62+476 и пътен участък:A-4L,554/A-4L-05/A-4L; посока намаляващ километър, което е неизпълнение на задълженията по чл.139 ал.7 от ЗДвП и подлежи на санкция съгласно чл.179 ал.3а от ЗДвП.

За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал като са налични две снимки. Само от едната снимка се установява номера на автомобила, а именно ППС с регистрационен № РВ......НТ, датата, часа и мястото на движение.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си на

02.10.2025година, П. Т. П. -актосъставител и В. М. Ц. -свидетел по акта, във връзка с възложените им функции, бил съставен АУАН против жалбоподателя, в негово присъствие.

В изготвения АУАН актосъставителят е посочил, че нарушителя управлява ППС без да е заплатена пътна такса съгл.чл.10 ал.1 т.2 от ЗП.

Нарушението е квалифицирано по чл. 139, ал.7 от ЗДвП.

АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 02.10.2025 година, който е вписал възражения в него, а именно „за деня имам закупена м.к.“ АУАН е връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

След получаване на образуваната преписка, Началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) е издал процесното НП.

В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и наложил на жалбоподателя административно наказание "Глоба" в размер на 1 800 лв.

2

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 15.04.2026г. Жалбата е постъпила при АНО на 23.04.2025 г. и като подадена в преклузивен срок е допустима.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, чрез видеоконферентна връзка, свидетели – П. П. и В. Ц.. Част от писмените доказателствени източници по тяхното съдържание, които не се оспориха от страните и съдът ги кредитира изцяло за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи.

Съдът приема, за обективно верни свидетелските показания на свидетели –П. П. и В. Ц., които са непротиворечиви, логични и взаимно-допълващи се, правдиви. Съда не установи индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат лично отношение към / и със жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържаща се в писмените доказателства от АНП и в другите документи, налични по делото. Ето защо, според съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, времето и мястото на осъществяването му. Поради това съдът ги кредитира изцяло.

Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП и представени по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати пътна такса съгласно чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения.

Съгласно чл. 10б ал. 3 от ЗП- тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща 3 технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 на чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията предвидена в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса почл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.;

3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.

Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл.

167а ал. 3 от ЗДвП електронната система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като се отчете, че съгласно чл. 167а ал. 2, т. 7 от ЗДвП, длъжностните лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя по смисъла на чл. 187а ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което електронната система е създала доклад.

Дали този доклад ще даде основание на длъжностните лица, при изпълнение на задълженията им по чл. 167а, ал. 2, т. 7 от ЗДвП да пристъпят, в един винаги по-късен момент спрямо доклада на системата, към съставяне на АУАН в присъствие или в отсъствие на нарушителя, или ще бъде издаден електронен фиш, то при всяко развитие на административнонаказателното производство презумцията, следваща се от нормата на чл.

187а ал. 1 от ЗДвП ще бъде приложима.

Оттук следва и извода, че след като нарушението е установено от електронна 4 система за контрол по чл. 167а ал. 1 от ЗДвП, чрез годен доклад и, както е видно от издаденото Наказателно постановление при водене на административнонаказателното производство административно-наказващия орган не е установил водача на МПС, тъй като не са направени от негова страна усилия за издирването му, то в случая АНО е следвало да издаде НП на собственика на МПС, а не на водача–жалбоподател, към момента на констатиране на нарушението.

В случая по делото не е установено и подаване на декларация по реда на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият следва да бъде приет за нарушител. Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то и те е следвало да процедират по реда на чл. 187а ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.

Едва след това и само ако собственикът възрази – АНО е следвало да състави АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е сторено.

С оглед изложеното, съдът счита, че процесното обжалвано НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, поради констатираните от съда по горе нарушения.

Извън горепосоченото, дори и хипотетично да се приеме, че описаното административно нарушение е доказано по безспорен начин и липсват коментираните по горе нарушение, то съдът като съобрази постановеното Решение по дело № 61/2023 на СЕС, съгласно което съдът е приел, че чл. 9А от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.