Определение № 240 от 25.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600278 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.

Делото е образувано по подаден частен протест на ОП – Пловдив против протоколно определение № 892 от 09.06.2025 г. по НОХД № 751/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която в проведеното разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и върнато делото на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните правила на досъдебно производство във връзка с изготвения обвинителен акт по предявеното обвинение по чл.123, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Прокурорът в подадения протест счита, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК по повод на извършеното на инкриминираната дата престъпление по чл.124, ал.2, вр. ал.1 от НК от обвиняемия А. И. С.. На първо място, изразява несъгласието си с виждането на съда, че в обстоятелствената част на прокурорския акт липсва пълно описание относно това, от кои фактически и правни обстоятелства произтича извършената деятелност от обв. С. във връзка с вменените му задължения, които той не е изпълнявал към инкриминираната дата и са в пряка причинноследствена връзка с настъпилия резултат – причиняването по непредпазливост на смъртта на П. М.. На второ място намира, че по делото има материали от водените административно-наказателни производства срещу обв. С. и 1 дружеството, в което е работил – „*“ ЕООД. Според прокурора няма пречка, ако се установи идентичност на нарушението, за което обв. С. е бил наказван по административен ред, обвинението за идентичните нарушения да не бъде поддържано от прокурора при приключване на съдебното производство. На трето място, не споделя доводите на съда, че е следвало за другия пострадал – св. Й. Х. да има постановление за частично прекратяване на наказателното производство, след като подобно обвинение за причиняване на телесни повреди на това лице не е било повдигнато спрямо обв. С., с оглед изискванията на ТР. №2/07.10.2002г. на ОСНК на ВКС. Накрая счита, че посочените от съда неточности в наименованията на фирмите, ангажирани с тази строително-монтажна дейност, не са налице, защото едното дружество е дъщерна фирма на другото и затова по делото има достатъчна документация.

Постъпило е възражение от адв. Е. Н. – защитник на подс. С., която намира за правилно решението на окръжния съд, че внесения в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В описателната му част не са посочени по нужния начин обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянието и неговите правни рамки.

На нито една от страниците, които посочва прокурора от обвинителния акт не се съдържа нежната фактическа информация, която да даде яснота на обвиняемия и на съда за естеството на действията, които той е трябвало да предприеме и кои са конкретните му действия, чрез които са нарушени правилата за безопасност. Затова се иска от въззивната инстанция да остави в сила определението на окръжния съд, с което на основание чл.248, ал.1, т.3 е прекратено съдебното производство и делото върнато на прокуратурата за привеждане на обвинителния акт в съответствие с изискванията на чл.246 от НПК.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилия частен протест, както и материалите по делото, намира за установено следното:

Протестът е допустим, защото е подаден в законоустановения 7 дневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като разгледан по същество се явява неоснователен.

Съдебното производство по НОХД № 751/2025г. на Окръжен съд – Пловдив е образувано по внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Пловдив срещу обвиняемия А. И. С. за извършено престъпление по чл.123, 2 ал.2, вр. ал.1 от НК.

В случая предмет на разглеждане в производството по чл.249, ал.3 от НПК е произнасянето на окръжния съд в разпоредително съдебно заседание по въпроса, визиран в чл.248, ал.1, т.3 от НПК, свързан с констатираното допуснато на досъдебното производство съществено и отстранимо процесуално нарушение по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК по повдигнатото обвинение срещу обвиняемия С..

За да постанови определението в атакуваната му част, първоинстанционният съд правилно е счел, че в обстоятелствената част на внесения пред него обвинителен акт, съобразно изискванията на чл.246 от НПК, не са описани с нужната пълнота основните факти, които имат значение за съставомерността на повдигнатото от прокурора обвинение по горепосочената разпоредба от НК спрямо подсъдимия С. за извършени действия, спадащи към правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, която той е нямал право да упражнява, вследствие на което по непредпазливост е причинил другиму – на П. А. М. смърт – престъпление по чл. 123, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Тази разпоредба от НК има бланкетен характер и следва в повдигнатото обвинение да се посочи не само, каква е относимата правна норма от специалния закон, която е била нарушена, но и тя да съответства на описаните факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, установяващи на инкриминираната дата, наличието на неспазено задължение от страна на обвиняемия за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършваните строително-монтажни работи.

С основание по този повод е преценено, че в обвинителния акт не са изложени фактическите обстоятелства за наличие на пряка причинноследствена връзка между поведението на обвиняемия и настъпилия съставомерен резултат, предприетите от него действия, респ. бездействия, в нарушение на вменените му задължения, посочени в запълнената бланкетна норма на чл.123 от НК, които да са довели до смъртта на пострадалия М..

Дори нещо повече, прокурорът е изпаднал в противоречие във възприетата обвинителна теза, като се твърди на няколко места, че причина за смъртта на П. М. е неукрепването на гредата, чрез изрязване от неустановено лице на фусовете и укрепващите към тях железа, което определя становището 3 на обвинението, че заради това тя се е обърнала и е повлякла починалото лице, т.е. това е причината той да падне, а от затискането й е починал. Обратно на това, следват общи фрази, че обвиняемият, не е осигурил лични предпазни средства и е допуснал работниците, без да имат такива на строителния терен за работа от височина. За тези обстоятелства, няма фактическо поднасяне на прокурорската теза, как тези действия или бездействия на подсъдимия се свързват с настъпилия обществено-опасен резултат и всъщност какво е било неговото дължимо поведение. Още повече, че и твърде противоречиво в самия диспозитив на обвинителния акт за едно от нарушенията на С. е вменено, че пострадалият е бил допуснат до обекта без предпазна каска на главата, предпазен колан /сбруя/ и без да е обучен, а след това се твърди, че е трябвало да има и обезопасително въже /във връзка с вменените му нарушения по чл.246, ал.2 от Наредба 7 и чл.24, ал.1 от Наредба №2/. Няма описание на обстоятелствата, как всеки елемент от това оборудване, респ. тяхната липса, влияе на падането на починалото лице и как се отнася към настъпилата смърт, при положение, че преди това прокурорът заявява, че М. е бил премазан от паднала неукрепена бетонова греда, за която обаче на подс. С. не са били вменени задължения и не са описани в обвинителния акт.

Обосновано е съобразено, че в диспозитива на обвинителния акт се вменява на подс. С., че не е осигурил безопасността на М. от падане, чрез използване на анкерирани защитни съоръжения, на предпазни колани, закрепени на устойчива и здрава конструкция, но затова, какви са тези съоръжения, къде е трябвало да бъдат поставени, съответно тези колани - къде и как е следвало да бъдат закрепени, за да могат да се намират в причинна връзка с настъпилия резултат, отново липсва твърдение от държавното обвинение.

По този начин прокурорската теза остава неясно поднесена за това, дали смъртта на М. се дължи на нарушенията на подсъдимия по неосигуряване и допускане на пострадалия на работа за извършване на СМР на височина без лични предпазни средства и кои именно, и/или на неизградени анкерирани защитни съоръжения /какви/ и на предпазни колани, захванати към устойчива и здрава конструкция /къде/, за което пък няма изложени факти в обстоятелствената част на прокурорския акт. А последното задълбочава този проблем с твърдението, че неукрепването на гредата и падането и 4 повличането на пострадалия е довело до съставомерния резултат, каквото обвинение в диспозитивната част на обвинителния акт и задължение, свързано с това събитие, с оглед извършваната дейност от подсъдимия, не е описано.

Всичко това в действителност лишава подсъдимия от възможността да разбере обвинението, по което да може да гради и своята защита, в каквато насока са възраженията на неговия защитник – адв. Е. Н..

Настоящият състав също намира, че при връщането на делото в досъдебната фаза, следва да се изискат и приложат оригинали на протеклото административно-наказателно производство спрямо подсъдимия във връзка със спазването на принципа non bis in idem по чл.4 към Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС. Така ще се провери, дали това производство е приключило, изпълнено ли е наказанието, за което прокурорът ще може първоначално и самостоятелно да вземе отношение по направените възражения на защитата във връзка с ТР № 3/2015 г. и № 4/2018 г. на ОСНК при ВКС и преценка на критериите Енгел, разработени в практиката на ЕСПЧ, както и за евентуалното наличие на основанията за прекратяване на наказателното производство на това основание още в досъдебната фаза за цялата деятелност на подсъдимия или конкретно за нарушението, визирано в представения в съдебно заседание АУАН по чл. 26, т. 10, б. „Б“ от Наредба № 2 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително ремонтни работи.

Не се споделя обаче виждането на окръжния съд, че при връщането на делото на прокурора, следва да се изготви постановление за частично прекратяване на наказателното производство по отношение на другия пострадал – Й. Х., доколкото наказателното производство е било водено и с оглед на престъпление по чл.134 от НК, независимо, че преди това не е имало обвиняемо лице, защото наказателното производство се е развивало и за това деяние Счита се, че тъй като се касае за отделно деяние, с отделен пострадал, съобразно ТР. №2/2002г. е следвало да има постановление на прокурора в производство по чл.243 от НПК. Подобно изискване в разясненията на ТР.

№2/2002г. по т.д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС в края на т.2 липсва. Там е посочено, че прокурорът е задължен да се произнесе с постановление за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.237, ал.1 и 2 от НПК /отм./, респ. по чл.243 от НПК, когато от обвинението следва да се 5 изключат отделни деяния, намиращи се във връзка с деянието по обвинителния акт, или отделни лица, привлечени да отговарят като съучастници за същото деяние. В случая досъдебното производство е образувано и водено, с оглед на престъпление по чл.123 от НК във връзка с причинената по непредпазливост смърт на пострадалия П. А. М. /т.1, л.1 от ДП/. В края на воденото досъдебно производство срещу обв. А. И. С. е повдигнато обвинение само за престъпление по чл.123, ал.2, вр. ал.1 от НК /т.18, л. 5 – 8 от ДП/. А след приключването му, разследващият орган е изпратил делото на прокурора с мнение за предаване на съд на обв. С. за престъпление по чл.123, ал.2, вр. ал.1 от НК по отношение на пострадалия П.

М .. За другия пострадал е изложил становище, че не е повдигнато обвинение по чл. 134 от НК, тъй като е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. До колко е било необходимо да се уведоми това лице за становището на разследващите органи и на прокурора е друг въпрос, но това не рефлектира спрямо воденото настоящо съдебно производство, с оглед на внесения в съда обвинителен акт с повдигнато обвинение срещу А. С. единствено за престъпление по чл.123, ал.2 от НК с пострадал П. М., с оглед гарантиране правото на защита като страни на подсъдимия, на неговия защитник и на наследниците на пострадалия, като евентуални граждански ищци и частни обвинители. В този смисъл подобно указание не влиза в прерогативите на съда.