Решение № 4300 от 04.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4300 гр. Пловдив, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330113625 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. *********************, чрез адв. С. Н. от АК Пловдив, против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. *********************, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № **********/*********** г., сключен между ищеца И. А. И. и ответника „Креди Йес“ ООД, с която е предвидено заплащане на неустойка в размер на 1022,32 лв., при непредоставяне на обезпечение по кредита от страна на заемателя, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно същественото съдържание на договорите за потребителски кредит.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са сключили Договор за паричен заем № **********/*********** г., по силата на който ответникът „Креди Йес“ ООД е предоставил на ищеца И. А. И. заемни средства в размер на 1000,00 лв., при месечен лихвен процент от 3,330 % и при годишен процент на разходите (ГПР) от 48,255 %. Сочи се, че клаузата на чл. 6 от Договора страните се съгласили заемът да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към Договора за заем и с още едно от следните обезпечения по избор па заемателя:

1

1) ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия (ОУ); 2) особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал.

2, т. 2 от ОУ; 3) банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от ОУ и 4) ценна книга издадена в полза на заемателя. Поддържа се, че в клаузата на чл. 8 от Договора за заем е уговорено заплащането на неустойка в размер на 1022,32 лв., ако ищецът не предостави договореното в чл. 6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключването на Договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към Договора за заем.

Ищецът твърди, че е усвоил изцяло заемния ресурс, не е погасил дължимата сума по процесната неустойка, но не дължи плащания за същата.

Сочи, че клаузата за неустойка в процесния Договор за заем е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ГПК, като излага подробни съображения в тази насока. Акцентира върху обстоятелството, че клаузата за неустойка е уговорена извън присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции, тъй като размерът на неустойката от 1022,32 лв. и над 100 % от заетата сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.

Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по Договора за заем, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва но дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Сочи, че е предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се води до скрито оскъпяване на кредита и се създават единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Поддържа, че както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в Договора фиксиран лихвен процент, чийто стойности в конкретния казус не отговарят на действителните параметри по Договора. Чрез уговореното в клаузата на чл. 8 от Договора се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна и се заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 от ЗПК при определяне на ГПР.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Креди Йес“ ООД, в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем № **********/*********** г. за сумата в размер на 1000,00 лв., за срок от 11 месеца, с месечен лихвен процент 3,330 % и ГПР от 48,255 %, както и че заемната сума е изцяло усвоена от ищеца. В чл. 6 от Договора за заем била дадена възможност на заемателя да избере начините на 2 обезпечаване на заема, като били изброени възможните варианти за това. В чл.

8 от Договора за заем била посочена сумата, която потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в 3-дневен срок. Заемната сума по така сключения договор за заем в размер на 1000 лв. била предадена в брой на заемателя И. И. на дата *********** г. чрез разходен касов ордер.

Ответникът сочи, че исковата претенция е неоснователна, тъй като клаузата на чл. 8 от процесния Договор за заем, макар и уговорена в него, не е породила правно действие между страните, суми по нея не са събирани от длъжника, нито пък са включени в дължимите суми в уведомлението за предсрочна изискуемост с изх. №**** от *********** г. по процесния договор. Поради това не било необходимо обявяване нищожност на клаузата за неустойка, която не е влязла в сила между страните и не е породила правно действие.

Ответникът възразява срещу твърденията на ищеца, че процесната неустоечна клауза е недействителна на посочените в исковата молба правни основания.

Развива подробни съображения за законосъобразност на клаузата за неустойка в процесния Договор за заем. Твърди, че с оглед забраната на чл. 19, ал. 3, т. 11 от ЗПК предвидената в чл. 8 от Договора неустойка не е включена като елемент на ГПР. Неустойката не представлявала разход по управление на кредита, нито допълнителна печалба към договорната лихва. Сочи, че неустойката не следва да бъде включвана при изчисление на ГПР, тъй като същата представлява плащане по повод неизпълнението на задължението на потребителя да обезпечи точно и в пълен обем задълженията си по Договора за заем. Оспорва твърдението на ищеца, че действително приложения ГПР не съответства на посочения в Договора за заем размер на ГПР.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание ищецът И. И., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. С. Н., с което поддържа исковата молба, оспорва отговора на исковата молба и моли предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Креди Йес“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ответното дружество – адв. Н. Ш., с което поддържа отговора на исковата молба, оспорва исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Моли да не бъде присъждано адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, тъй като по делото не са представени доказателства за материална затрудненост на ищеца. При условията на евентуалност, моли на процесуалния представител на ищеца да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в 3 тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл.

26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК .

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на уговорена клауза за заплащане на неустойка по правоотношение по договор за паричен заем, която не отговаря на твърдените законови изисквания, при което са налице пороци, водещи до нейната недействителност, като докаже всички елементи на фактическите състави на отделните заявени в исковата молба правни основания за това.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между между ищеца И. А. И. и ответника „Креди Йес“ ООД е сключен Договор за паричен заем № **********/*********** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000,00 лв. за срок от 11 месеца, с месечен лихвен процент 3,330 % и ГПР от 48,255 %, която сума е изцяло усвоена от ищеца, че в чл. 8 от Договора е предвидено заплащане на неустойка в размер на 1022,32 лева при непредставяне на обезпечение по чл. 6 от Договора, както и че договорената между страните неустойка по чл. 8 от Договор за паричен заем № **********/*********** г. не е включена в ГПР по този Договор за паричен заем.

Видно от представения по делото Договор за паричен заем № **********/*********** г. (Договора) ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1000,00 лв., при месечен лихвен процент от 3,330 % и годишен процент на разходите от 48,255 %. Погасяването на заема се извършва на 11 месечни вноски, всяка от които в размер на 110,06 лв. Крайният срок за погасяване на заема е *********** г. Общата сума за плащане по заема е в размер на 1210,68 лв. Видно от приложения по делото погасителен план към Договора за заем, при непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от Договора за заем размерът на месечната погасителна вноска е 203,00 лв, а общата сума за плащане по заема е в размер на 2233,00 лв.

С разпоредбата на чл. 6 от Договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си по Договора за паричен заем с осигуряване на гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към Договора за заем и с още едно от следните обезпечения, по избор на заемателя: първа по ред ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия към Договора за заем; особен залог върху движимо имущество, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по Договора за заем, включващо договорената главница и лихва, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия 4 към Договора за заем; безусловна банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия към Договора за заем, която да е издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период от сключване на Договора за заем до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва; ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 10, ал. 2, т.

1 от Общите условия към Договора за заем всеки от гарантите следва да е физическо лице, което да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лв., съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

С клаузата на чл. 8 от Договора страните са с е уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури договореното в чл. 6 от Договора обезпечение в тридневен срок от сключване на Договора или ако представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към Договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1022,32 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към Договора за заем.