Решение № 15985 от 12.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8351/2024
- Вид
- Решение № 15985
- Подписан
- 12.08.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА БЪЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 2 изр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 ал.1 и ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 36 ал.1 и ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 37 · Закон за адвокатурата
- чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.34 · Закон за собствеността
- чл. 117 · Кодекс на международното частно право
- чл.118, ал.2 · Кодекс на международното частно право
- чл.21 ал.4 · Семеен кодекс
- чл. 288 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 15985 гр. София, 12.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110108351 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от В. Д. З. срещу М. Й. Н. и Й. Й. Н. искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК на задължения по чл. 288 ТЗ вр. чл. 36 ал.1 и ал. 3 ЗАдв. вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл. 258 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в размер на по 4 835,19 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 12.10.2023г. до окончателното заплащане, за всеки от ответниците - като неплатено адвокатско възнаграждение, което се твърди като дължимо съгласно Решение №2365/04.10.2023г. на Софийски адвокатски съвет и за което задължение по ч.гр.д.№ 56489/2023 г. на СРС е издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил представлявал ответниците М. Н. и Й. Н. в четири броя производства, както следва:
1. Иск по чл.34 ЗС по гр.д.№ 35633/2021г. по описа на 164-ти с-в на СРС.
2. Иск по чл.31 ал.2 ЗС по същото дело.
3. Насрещен иск по чл.21 ал.4 СК по същото дело
4. Иск по чл.118, ал.2 КМЧП по гр.д.№ 5842/2022г. по описа на СГС г.о. IV брачен състав.
Твърди се, че правната сложност на гр.д.№ 35633/2021г. е свързана с различни институти на гражданското право - поставените за разрешаване правни проблеми- във вр. с чл.31 ал.2 ЗС, чл.21 ал.4 от СК, чл.79, ал.1 ЗС и чл.118 ал.2 от КМЧП /включително открИ.е на отделното производство по гр.д.№ 5842/2022г. по описа на СГС, г.о./; фактическа сложност на делото и наличие на спор с ответната страна по правото и фактите, отразени в 8 бр. подаден от ищеца и 7 бр. на ответника молбистановища; представени от ищеца многобройни доказателства и направени доказателствени искания, както и обема на делото с над 300 страници; допълнително набавената и обработена документация и информация , свързана с чуждото 1 гражданско законодателство в щата Мейн-САЩ; защитавания интерес по делото, вкл. и възражението на ищеца в това производство, че по-ценният от двата имота не е СИО, а е изцяло лична собственост на наследодателката на ищците, респ. на ищците по това дело. Този интерес съобразно критерият “пазарна цена на имотите “ , въведен в Наредба №1/2004г. от 04.11.2022г. по данни на утвърдени имотни сайтове към м.01.23г. е: за първият процесен имот- над 160 хил.евро, респ. цена по данъчна оценка 116 335.20 лв. и съответно- 70 хил.евро пазарна цена и данъчна оценка от 12 331.80 лв. за вторият процесен имот. Към момента на оттеглянето на ищеца като процесуален представител от делото са били установени по-голямата част от фактическите обстоятелства по делото и направени най-важните доказателствени искания, свързани с успешното приключване на съдебното производство. Подадената от ищеца като процесуален представител по това дело молба вх.№ 247791/15.11.2022г., както и изпратеното от съда Разпореждане №24813/22.02.2023г. са били последните извършени от ищеца съдопроизводствени действия по гр.д. № 35633/2021 г., определящи възникването на вземането за възнаграждение по чл.36 ал. 3 ЗАдв., неговата изискуемост и конкретен размер.
В исковата молба се твърди, че ищецът е участвал през септември 2022г. за постигане на спогодба между ответниците и техен роднина, във връзка с друго съдебно дело - гр.дело № 40897/2021 г. по описа на 145 с-в на СРС. В тази връзка той бил подготвил всички документи за извършване на замяна на недвижими имоти между страните по това дело. Ищецът е участвал в подготовката и извършването на процедурата по превеждането от другата страна по това дело в личната сметка на М.
Н. сумата от 30 хил.евро за уравняване на дяловете помежду им. След този момент, когато вече са разполагали с финансова възможност, ищецът е поставил въпроса на сегашната отв. Н. /като разполагаща с пълномощно сама да се разпорежда с получената сума/, тя и нейният брат да заплатят адвокатско възнаграждение за положения адвокатски труд както по гр.д.№ 40897/2021 г. по описа на 145 с-в на СРС, така и по гр.д.№ 35633/21 г. по описа на СРС 164-ти с-в. От своя страна ответникът М.
Н. е превела възнаграждение за участието на адв. З. по гр.д.№ 40897/2021 г. по описа на 145 с-в, но категорично била отказала да му заплати сумата, дължима като възнаграждение по гр.дело 35633/2021г.
От страна на ответниците е упражнено правото на отговор в срок. Твърдят, че гр.дело № 35633/2021г. е за съдебна делба и същото не е приключило в неговата първа фаза и към момента на подаване на Отговора /13.06.2024г./, като се счита, че продължаването на първа фаза на дело за делба за повече от 2-3 години не е по причина на съда, а по причина на адв. З.. Твърди се, че гр.дело 35633/2021г. по описа на 164-ти състав на СРС, многократно е било оставяно без движение, като са били давани указания на ищците М. и Й. Н.и, представлявани по това дело от настоящия ищец, да отстраняват редица непълноти и неясноти, свързани с подадения иск за делба. Ответникът по гр.дело 35633/2021г. по описа на 164-ти състав е оспорвал представеното от ищците да е решение за развод, а само запис от регистрите за гражданско състояние, а при евентуалност е твърдял, че дори и да представлява решение за развод, същото решение не е признато в България по законоустановения ред. Възраженията са били лична собственост на апартаментите и за придобИ.е на 2 имотите по давност. Основният спорен момент, заради който делото се проточва, е свързан със спора между страните относно решение за развод между майката и бащата на ответниците в настоящото дело, като ответниците оспорват нужните документи да са били набавени от адв. З., а твърдят, че всички тези документи са осигурени от ответниците М. и Й. Н.и, като осигуряването на документите е изисквало значителен ресурс от време и средства. Относно претендираните от адв. З. суми за воден иск по чл.118 КМПЧ пред СГС във връзка с признаването на решението за развод, ответниците твърдят, че бащата на М. и Й. Н.и е поддържал становището си, че решението за развод в САЩ не е правилно допуснато до изпълнение, като в тази връзка образува и ново дело - гр.дело 50988/2023г. по описа на СРС, приключило с оттегляне на исковата претенция в открито съдебно заседание. Считат, че адв. З. не е направил точен предварителен анализ на нужните документи, заради което и гр.дело 35633/2021г.по описа на 164-ти състав на СРС все още не е приключило. Признава се, че адв. З. е участвал като процесуален представител на М. и Й. Н.и. Делото по образувано на 14.07.2021г. гр.д.№ 40897/2021 г. по описа на 145-ти с-в по искова молба на М. Й. Н. и Й. Й. Н. срещу Й. М. В. по предявен иск по чл.34 ЗС - за делба, както и за обезщетения за лишаване от правото да използват делбените имоти. М. и Й.
Н.и са заплатили на адв. З. суми, преведени му от сметката на М. Н., за всички извършени действия не само по гр.д.№ 40897/2021 г., но и по процесното гр.д.№ 35633/21 г. по описа на СРС 164-ти с-в., както следва:
1/ Плащане на 27.09.2020г. в размер на 500 лева;
2/ Плащане на 08.03.2021г. в размер на 2000 лева (с основание юридически и административни такси);
3/ Плащане на 24.06.2021г. в размер на 500 лева (с основание юридически и административни такси);
4/ Плащане на 02.10.2021г. в размер на 500 лева (с основание адвокатски хонорар);
5/ Плащане на 13.12.2021г. в размер на 500 лева (с основание бонус);
6/ Плащане на 22.05.2022г. в размер на 1000 лева (е основание такса за дело/градски съд);
7/ Плащане на 07.11.2022г. в размер на 100 лева (с основание данъчни оценки);
8/ Плащане на 30.01.2023г. в размер на 19 490 лева (с основание сделка, хонорар);
9/ Плащане на 07.02.2023г. в размер на 977 лева (с основание доплащане па хонорар 510 лв., 250 лева съдебни заседания; 237 лева данъчни оценки и скици).
Общата сума, заплатена от М. Н. през нейната сметка на ищеца за извършените от него действия по двете дела, е в размер на 25 567 лв., от които се твърди, че малка част представляват съдебни такси и такси за документи, а сума от близо 5000 лева е била платена още преди да се стигне до най-голямото плащане, последвало след финализиране на замяната на идеалните части от имотите. Оспорват твърдението на ищеца, че плащането от 19 490 лева, както и последвалото след това плащане от 977 лева, са плащания, свързани само с работата му по гр.дело 40897/2021г. СРС, което 3 означава, че по същество ответниците твърдят, че част от тази сума представлява плащане на адвокатско възнаграждение по процесното гр.д.№ 35633/21 г. по описа на СРС 164-ти с-в. Плащането от 22.05.2022г. в размер на 1000 лева е относно адвокатски хонорар за делото в СГС (а това е един от исковете, за които по настоящото дело се претендира неплатено адв. Възнаграждение).
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
С проекта за доклад по делото, обективиран в Определение № 40278/29.09.2025 г., и обявен за окончателен без възражения от страните в проведеното на 28.01.2026 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 155 ГПК съдът е обявил за служебно известни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че производството по гр.д.№ 35633/21 г. по описа на СРС 164-ти с-в е оставено без движение еднократно – с Разпореждане на съда № 4110/23.06.2021 г., проведено е едно открито съдебно заседание, в което е участвал адв. З.; спряно е с разпореждане от закрито съдебно заседание до приключването с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 32754/2023 г. на СРС, 142-ри състав, а преди това е било спряно във връзка с гр.дело 50988/2023г. по описа на СРС. На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: с Решение №2365/04.10.2023г. на Софийски адвокатски съвет с определено в полза на адв. З. адвокатско възнаграждение в размер на сега процесната сума 9 670,33 лв.;
Ищецът адв. З. е представлявал ответниците М. Н. и Й. Н. в производства, без сключен договор за правна защита, както следва:
1. Иск по чл.34 ЗС по гр.д.№ 35633/2021г. по описа на 164-ти състав;
2. Иск по чл.31 ал.2 ЗС по гр.д.№ 35633/2021г. по описа на 164-ти състав;
3. Насрещен иск по чл.21 ал.4 СК гр.д.№ 35633/2021г. по описа на 164-ти с-в на СРС, и
4. Иск по чл.118, ал.2 КМЧП по гр.д.№ 5842/2022г. по описа на СГС, г.о. IV брачен състав.
От приложените към настоящото дело материали по гр.д. № 35633/2021 г. (л.
351-480), както и от представените от страните документи се установява следното:
На 24.09.2020 г. подписът на М. Й. Н. върху пълномощно (л.24) е нотариално заверен. С това пълномощно ответницата М. Й. Н. упълномощава ищеца В. Д. Закон да я представлява във връзка с наследствените й права от нейната майка Г. М.
В. пред всички компетентни органи и институции.
На 27.09.2020 г. ответницата М. Й. Н. е превела по банкова сметка на ищеца В.
З. сумата от 500 лева, като основание за плащане е посочено: „административни такси“ (л.161).
На 02.03.2021 г. (л.21) ответникът Й. Цонков Н. е упълномощил адвокат В. Д.
Закон да му оказва правна помощ и съдействие, да го представлява и защитава, като завежда и води съдебни искове и съдебни дела, респективно да го защитава срещу водени срещу него съдебни дела и съдебни искове, имащи за предмет недвижими и 4 движими имоти и вещи, в които ответникът се явява съсобственик като наследник на Г. М. В. – Н., и със страни останалите съсобственици на тези имоти, включително Й. М. В. и Йонко Георгиев Н., като води делата до приключването им във всички инстанции, в производства по отмяна и възобновяване, като извършва всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване, като изрично има и правата по чл. 34, ал.
2 и 3 ГПК – за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иск, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или други ценности.
(л.21).
На 04.03.2 0 2 1 г. ищецът е уведомил ответницата М. Й. Н. посредством комуникация в мобилната платформа „Вайбър“ (л.284), чието авторство не се оспорва по делото, че до момента общо дължимата му сума е 1 859 лева, от които за изваждане на съответните документи – договори и нотариални актове за 4 бр- съсобствени имоти дължимата сума е 700 лева, за производство по установяване на гражданство, признаване на развод, издаване на акт за смърт и удостоверение за наследници дължимата сума е 650 лева. Ищецът е посочил, че в тази сума не са включени евентуалните такси и разходи /включително и пътни/ за изваждане на документите за собственост на имотите в гр. Асеновград. В отговор ответницата М. Й. Н. е помолила ищеца да й направи прогноза за бъдещите разходи, на което той е отговорил, че няма срок за плащане и тя избира кога и колко да му плати, а той продължава да работи.