Разпореждане № 18440 от 28.02.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 18440 гр. София, 28.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С Г като разгледа докладваното от С Г Частно гражданско дело №

20221110105498 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.410 ГПК.

Образувано е по заявление, вх. № ... г., предявено от "..." ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника ... за сумата 5061 лева.

Заявлението е неоснователно, тъй като не отговаря на императивните изисквания за редовност, предвидени в нормата на чл. 410, ал. 2 ГПК, която препраща към изискванията на чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК. Това означава, че заявителят следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането.

Настоящият състав намира, че спорните права на вземания не са достатъчно индивидуализирани. Като всяко гражданско субективно право, правото на парично вземане /притезанието/ винаги е част от правоотношение, възникнало между страните, което следва да бъде индивидуализирано с правопораждащ го юридически факт, със страните и съдържанието на възникналите права и задължения.

В случая заявителят не е изпълнил това изискване и претендираното вземане не е индивидуализирано. Не става ясно изобщо от къде произтича вземането - договор или друго, евентуално кой какви задължения е имал, и дали задълженията са изпълнени, не е посочено и при какви условия длъжникът е изпаднал в забава, за да се обоснове изискуемост.

Изискванията за редовност се отнасят до заявлението, поради което не е допустимо правопораждащите вземанията факти да се извличат от съда въз основа на приложени към заявлението документи и доказателства, като представянето им не санира нередовността на заявлението. Съдът преценява документите, само в случаите на чл.417 и сл. ГПК, за да провери редовността на документа и дали същият удостоверява съществуването и изискуемостта, именно на описаните в заявлението вземания.

Целта на заповедното производство е да се установи дали длъжникът оспорва вземането, но без изложение на фактите, които го пораждат, същият обективно не е в 1 състояние да вземе становище по претенцията, тъй като последната не е конкретизирана в достатъчна степен. В този смисъл правото на длъжника за защита, е нарушено.

Съгласно чл. 411, ал. 2 ГПК, когато заявлението не отговаря на изискванията на чл.

410 ГПК, районният съд е длъжен да постанови разпореждане, с което да откаже издаването на заповед за изпълнение. Указания за отстраняване на нередовности не следва да се дават, с оглед формалния характер на производството. Няма пречка заявителят да предяви претенцията си чрез сезиране на съда с последващо редовно заявление.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № ... г., предявено от "..." ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника ... за сумата 5061 лева.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2