Решение № 560 от 26.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Варна, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. И.ова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110200107 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано е по жалба на "ДИАКОМ 07" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-2300884 от 20.09.2023 год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр. Варна, с което на въззивното дружество е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 250 лв., на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ за нарушаване нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата на задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" вр. чл. 52, ал. 1 и 2 от ЗЗБУТ.

С жалбата се изразява становище, че НП е нищожно, незаконосъобразно, изразява се становище, че нарушението е маловажен случай, оспорва се компетентността на АНО и актосъставителя и в заключение се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от адв.К., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в ода на делото по същество моли НП да бъде отменено, като приема, че не е направена проверка дали работникът не е имал процесната застраховка от друг работодател в предходен момент, като в условията на евентуалност моли да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, изразява становище за безспорна доказаност на нарушението. Отправя искане за присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В Д”ИТ”-Варна бил изпратен сигнал от ТД на НАП, че въз. дружество извършва посредническа дейност по изпращане на работници в чужбина , поради което от Д”ИТ”Варна първоначално бил направен опит да се свържат с представляващият дружеството и тъй като същият бил неуспешен, била изпратена призовка до дружеството за представяне на документи.Такива били представени от счетоводител на дружеството на св.Н., като при представянето присъствал и управителят на дружеството.

Въз основа на представените писмени документи , по време на проверката на същите, извършена на 22.08.2023г., служителите на Д”ИТ”-Варна, сред които и дв.Н. установили, че ДИАКОМ 07 ЕООД, БУЛСТАТ 207031388, в качеството на работодател не е сключил застраховка за трудова злополука за П.Д.П. с ЕГН **********, на длъжност „тръбар корабен", работещ съгласно договор №4/19.06.2023 г. постъпил на работа на 19.06.2023 г. в основната дейност на дружеството, прилежаща към икономическа дейност КИД 33 " Ремонт и инсталиране на машини и оборудване" с коефициент на трудов травматизъм 1,65, по-висок от средния за страната - 0,64 подлежащи на задължително застраховане през 2023г. съгласно заповед № № РД-06-44 от 22.11.2022 г. за определяне Коефициент на трудов травматизъм по икономическите дейности за прилагане през 2023 г. издадена от МТСП /ДВ, бр. 96/2022 г./, като при извършената проверка е била представена застрахователна полица № 0111230340000865/07.03.2023 г., в която лицето не е застраховано срещу риск „трудова злополука".

Предвид горното било прието, че има извършено нарушение от дружеството работодател на чл. 2, ал. 1 от Наредбата на задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" вр. чл. 52, ал. 1 и 2 от ЗЗБУТ, поради което на 01.09.2023г. св. Н. съставил АУАН срещу санкционираното дружество, в който описал приетото за установено нарушение.АУАН бил съставен в присъствието на представляващият дружеството, бил подписан без възражения и бил връчен по надлежния ред.

В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта не били подадени писмени възражения поради което на 20.09.2023 год. въз основа на него директорът на дирекция "ИТ" Варна издал атакуваното НП, като е възприел изцяло констатациите описани в акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риск "трудова злополука" вр. чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗБУТ и на основание чл. 415 В, ал. 1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 250 лв., тъй като в хода на АНП е бил представен Добавък към застрахователна полица, от 24.08.2023г., от който е било видно, че констатираното нарушение е отстранено без вредни последици.

2

В съдебно заседание като свидетел бе разпитан св.Н. (актосъставител), които в показанията си възпроизвеждат възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Съдът кредитира изцяло показанията на посочения свидетел, тъй като са последователни, логични от една страна, а от друга са в пълен унисон с приложените към АНП писмени доказателства .

При така изложеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока. В обстоятелствените части на акта и НП, макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира.

Ясно в НП е посочено, че въззивникът, като работодател на лицето Петров, не е извършил задължителното му застраховане за риск трудова злополука, като лицето е изпълнявало функциите на „тръбар корабен” в основната дейност на дружеството. Посочено е към коя икономическа дейност спада тази дейност по КИД, посочен е коефициента на травматизъм и Заповедта с която е той е определен. Посочена е и дата на която лицето е осъществявало трудовите си функции. Тези факти са достатъчни за описание на нарушението вменено в отговорност на въззивното дружество.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че материалния закон е бил приложен правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Съгласно ал. 2 на същия член при определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риск "трудова злополука", приета с ПМС № 24/06.02.2006 г. във вр. с чл. 52 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗБУТ на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, 3 принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

В случая по категоричен начин от събраните доказателствата се установява, че въззивното дружество има качеството на работодател по отношение на П.Д.П., като в тази връзка са категоричните доказателства- представеният трудов договор, извършеният първоначален инструктаж и т.н., а и спор, че санкционираното дружество е било в ТПО с визирания работник към процесната дата по делото липсва.

Съгласно Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г ., коефициентът за трудов травматизъм за 2023 г. за работещите в основната дейност на предприятието на жалбоподателя, сред които е П.Д.П., е по-висок от средния, поради което за същата е следвало да има сключена застраховка за риска трудова злополука.

В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че основната дейност на предприятието е КИД 33 " Ремонт и инсталиране на машини и оборудване" с коефициент на трудов травматизъм 1,65, по-висок от средния за страната - 0,64.

От събраните по делото писмени доказателства по категоричен начин се установява, че П.Д.П. е бил допуснат до работа на 19.06.2023 год., когато е изпълнявал трудовите си задължения. И доколкото към тази дата Петров е полагала труд, и здравето и живота на същия са били изложени на риск, то точно към този момент за въззивника е било възникнало задължение да сключи задължителна застраховка за трудова злополука. Липсата на такава застраховка към този момент обосновава и обективната съставомерност на нарушението, касаещо неизпълнение на задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.Тъй като безспорно са ангажирани доказателства, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, то правилно АНО е приел, че следва да намери приложение нормата на чл.415в, ал.1 от КТ.

Доколкото нарушението е формално на просто извършване и не се отличава с обществена опасност по-ниска от останалите случаи на подобни нарушения то нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложения.

АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивното дружество наказание в пределите предвидени в санкционната разпоредба, а именно имуществена санкция в размер на 250 лв., която е в размер над минималния предвиден в закона.

Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на 4 наложеното наказание от една страна и от друга това, че нарушението е първо за въззивното дружество с оглед липсата на доказателства за наличие на предходни влезли в сила НП за нарушения на трудовото законодателство съдът счете, че така наложеното наказание е прекомерно завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер ще постигне целите както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от 250 лв. на 100 лв.

Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна и с оглед изхода на делото такива й се дължат съобразно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл.

144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с. з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер - 80 лв. и с оглед на размера на отхвърлената част на иска (100 лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено) и след извършване на съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 32 лв.