Решение № 370 от 19.05.2016, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

No………./19.05.2016г. гр. В.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДИАНА СТОЯНОВА при участието на секретаря К.М. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1868 по описа за 2015г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Евродизайн“ ЕООД срещу „ТПО – В. – Център за проучване и проектиране и бизнес осигуряване“ искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 64333.33лв., представляваща част от неплатено възнаграждение по фактура №**********/03.08.2012г. на стойност 77200.00лв. и сумата от 81500.00лв., представляваща неплатено възнаграждение по фактура №**********/07.05.2012г. на стойност 102600.00лв. по договор за комплексна услуга от 10.02.2010г. с предмет допуск за изработване на ПУП, изработване на ПУП, попълване на кадастралната карта, администриране и техническо обезпечаване, защита на проекта, сумата от 8150.00лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договор за комплексна услуга, начислена като 10% от сумата от 81500.00лв., неплатена главница, сумата от 6433.33лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договор за комплексна услуга, начислена като 10% от сумата от 64333.33лв., неплатена главница ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2015г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за комплексна услуга от 10.02.2010г.., по силата, на който ответникът в качеството му на възложител е възложило на ищеца, като проектант да извърши допуск за изработване на ПУП, изработване на ПУП, попълване на кадастралната карта, администриране и техническо обезпечаване, защита на проекта, във връзка с изграждането на 93 бр. ветрогенератори в имоти описани в приложение към договора срещу уговорено възнаграждение. Конкретните възложени дейности и договорените плащания са били допълнително изменяни чрез пет анекса.

Възложените дейности са били извършени от ищеца и предадени на ответника с двустранно подписан приемо – предавателен протокол от 07.05.2012г.

Във връзка с договора са били издадени фактури, надлежно връчени на ответника, в това число и фактура №**********/03.08.2012г. на стойност 77200.00лв. и фактура №**********/07.05.2012г. на стойност 102600.00лв. По първата фактура е било извършено частично плащане в размер на 12866.67лв., а по втората в размер на 21000лв., като ответникът е останал задължен за процесните суми.

Ответникът не заплатил на падежа, поради което същият изпаднал в забава и дължи уговорената в раздел VI, т.15.2 неустойка, а именно, че се начислява такава в размер на 0.05% от неплатената сума за всеки ден просрочие, но не повече от 10% от нейната стойност или сумата от 14583.33лв.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответниците дължат процесните суми.

В съдебно заседание “Евродизайн” ЕООД чрез процесуалния си представител адв. З. поддържа предявените искови претенции и моли същата да бъде уважена. Моли за присъждане на направените съдебни разноски.

Ответникът “ „ТПО – В. – Център за проучване и проектиране и бизнес осигуряване“ ЕООД в срока по чл.367 от ГПК е депозирал отговор, в който се излага, че исковата молба е нередовна, тъй като към нея не се съдържа справка за задълженията по чл.366 от ГПК, поради което и производството по исковете следва да бъде прекратено.

По същество ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Признава се, че между страните е сключен договор за комплексна услуга от 10.02.2010г., ведно с приложение №1, изменен и допълнен с пет анекса. Във връзка с договора са издадени фактури №199/29.12.2010г., №301/22.12.2011г., №306/23.12.2011г., №235/29.02.2012г., №309/14.03.2012г., като плащанията по тях са на обща стойност 325500.72лв.

Не се оспорва обстоятелството, че по процесните фактура

№**********/03.08.2012г. на стойност 77200.00лв. е извършено частично плащане в размер на 12866.67лв. и по фактура №**********/07.05.2012г. е заплатена сумата от 21000лв. Остатъчната неплатена стойност на двете фактури не се дължи от ответника, тъй като вземанията по тях са погасени с изтичането на три годишна давност. Плащането на възнаграждението е уговорено периодично.

С изтичането на пет годишна давност е погасено вземането от 1200.00лв., окончателно плащане по Анекс №2/01.04.2010г.

По отношение на претенцията за неустойка, твърди, че същата е недължима, поради неоснователно на претенциите за главните задължения, както и поради погасяването й по давност.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор, в съдебно заседание изрично посочва, че вземането по фактура №258 не се дължи по процесния договор 10.02.2010г., в нея е вписано, като основание договор от 02.04.2010г. Моли за присъждането на разноски.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено копие на договор за комплексна услуга от 10.02.2010г., по силата, на който ищецът е възложил на ответникът да извърши допуск за изработване на ПУП, изработване на ПУП, попълване на кадастралната карта, администриране и техническо обезпечаване, защита на проекта на стойност 41000.00лв. В т.4 е уговорен начина на плащане, а именно на части, последната в размер на 11500.00лв. до 30.11.2010г. В т.15.2 е предвидено, че при забава на някое от плащанията възложителят дължи лихва в размер на 0.05% на ден, но не повече от 10% от стойността на неплатената сума.

С анекс №1/01.04.2010г. е увеличен обхвата на договора от 10.02.2010г. с предмета му по т.2, като е уговорено допълнително възнаграждение от 7000.00лв., платимо на четири равни части в графика по т.4 от основания договор.

С анекс №2/01.04.2010г. е увеличен обхвата на разработката с предмета по т.1 от него с допълнително възнаграждение от 4000.00лв., платимо на четири равни части в графика по т.4 от основания договор.

С анекс №3/01.04.2010г. е увеличен обхвата на разработката с предмета по т.1 от него с допълнително възнаграждение от 30000.00лв., платимо на две равни части – 15000.00лв. авансово и 15000.00лв. след предаване на разработката и материалите.

С анекс №4/17.10.2011г. страните са приели, че се налагат допълнителни дейности по договор за комплексна услуга, като общата стойност на договора се увеличава с 130000лв. или общо 171000лв. без ДДС. В §5 е уговорен график на плащания, като окончателното плащане от 7000.00лв. следва да бъде извършено след като бъдат предадени всички материали с приемо – предавателен протокол. В §6 е вписано, че страните се отказват частично от възложената допълнителна работа по анекс №1 и предоговарят възнаграждението от 3500.00лв.

С анекс №5/24.02.2012г. е възложено на

„Евродизайн“ ЕООД изработването на проект за делба, изработване на ПУП – парцеларен план на стойност 148250.600лв. без включен ДДС, платимо авансово 86250.60лв. в 15 дневен срок и 62000.00лв., след предаване на изработките, удостоверено с приемо – предавателен протокол.

По делото са приети фактура

№258/03.08.2012г. и фактура №313/07.05.2012г. с доставчик „Евродизайн“ ООД и получател на услугата „ТПО В. – ЦППБО“ ЕООД, първата на стойност 77200.00лв., в която е вписано основание окончателно плащане по договор от 02.04.2010г. и приспаднати аванси и втората на стойност 102600.00лв. с вписано основание окончателно плащане по договор от 10.02.2010г., анекси №1,2,3,4,5.

Представен е приемо – предавателен протокол от 07.05.2012г., с който на „ТПО В. ЦППБО“ ЕООД е предадена документацията по договор от 10.02.2010г. и анекси №1,2,3,4,5.

По делото е изготвено заключение по допусната ССЕ, съгласно което, фактура №313/07.05.2012г. на стойност 102600.00лв. и фактура №258/03.08.2012г. са осчетоводени с счетоводствата и на двете страни, по тях е ползван данъчен кредит в общ размер от 29966.67лв. По фактура №313/07.05.2012г. е извършено плащане от 17100лв. и 4000лв., като е налице остатък от 81500.00лв., по фактура №258/03.08.2012г. е извършено плащане в размер на 12866.67лв., като е налице неплатено задължение от 64333.33лв. Неустойката дължима по първата фактура е 8150лв., а по втората фактура е 6433.33лв.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД.

За да бъде уважен иск с право основание чл.266, ал.1 от ЗЗД ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е сключен договор за услуга с конкретни параметри и индивидуализация на уговорената работа и възнаграждение, че работа е извършена съобразно уговореното, че е приета от възложителя, поради което и за него е възникнало основанието за плащане.

От доказателствата по делото съдът приема, че е сключен валидно договор между страните, а именно от 10.02.2010г., който договор е изменян с анекси №1,2,3,4,5 по отношение на неговия предмет, уговорено възнаграждение и падеж. Анализа на съдържанието на същия, ведно с допълненията не сочат на пороци, поради което и той представлява годно основание, от което могат да произтекат права и задължения между страните.

Във връзка с договора от 10.02.2010г. е издадена фактура №313/07.05.2012г. на стойност 102600.00лв., което обстоятелство се установява, от съдържанието на самата фактура, така и от заключението на вещото лице.

По делото са ангажирани ясни и категорични доказателства /двустранно подписан приемо – предавателен протокол/, в подкрепа на обстоятелството, че ищецът по спора е извършил работата, уговорена по договора, точно в количествено и качествено отношение, че работата е приета, поради което е настъпил падежа за плащане на уговореното възнаграждение.

Следователно за ответника е възникнало задължението за плащане. Негова тежест е да установи факта на изпълнение.

От заключението на вещото лице се установи, че е налице остатък на неизплатено задължение по фактура №313/07.05.2012г. в размер на 81500.00лв., което е отразено като крайно салдо и при двете страни.

От изложеното се налага извода, че предявеният иск за сумата от 81500.00лв. е доказан по своето основание и размер.

Досежно сумата 64333.33лв. по фактура

№258/03.08.2012г., съдът констатира, че по делото няма доказателства, които да сочат, че същата се дължи по заявения от ищеца и изследван в настоящото производство договор за комлексна услуга от 10.02.2010г. Тази фактура не касае процесния договор между страните, поради което задължението по нея не следва да бъде претендирано на чуждо за нея основание, тъй като правопораждащ задълженията между страните е самия договор, а не първичния счетоводен документ. С оглед на това, че договор от 02.04.2010г. не е заявен като основание, а от заключението на вещото лице се установи, че по процесния от 10.02.2010г. няма други задължения, то искът в тази му част остана недоказан по основание и размер, и като такъв подлежи на отхвърляне.

По възражението за давност на ответника.

За възнагражденията по договор за изработка и приравнения на него за предоставяне на услуга се прилага общата пет годишна давност по чл.110 от ЗЗД, като кратката такава по чл.111, б“в“ периодични платежи е неприложима.

При договора за изработка/услуга/ е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на отделни части на определени дати, то това не превръща тези части в периодични плащания. Договореното плащане на възнаграждението по този начин представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД.

Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по него.